„Едно е да се молиш срещу лошите помисли; друго е да спориш с тях; а съвсем друго да ги унищожиш и да ги загърбиш“ (Св. Йоан Лествичник, Лествица, беседа 26, 51).
Отците са напълно ясни по този въпрос: мислите задават тона и ритъма на душата ни, защото ни водят или към склонността да обичаме Бога и неговите светии, или към принадлежност към този свят, който е подчинен на лукавия и неговите сили. Мислите могат да бъдат добри: от Бога и ангелите; те могат да бъдет естествени като изразяват нашия характер, но и може да е това, за което св. Йоан говори в тази глава от своята книга, а именно че тези мисли също могат да бъдат от дявола. За това именно трябва да бъдем винаги бдителни.
Умът ни трябва да бъде бдителен страж, който веднага да разпознава вида на мислите, които се таят в нас, било в ума ни или в дълбините на нашето сърце.
Това е тази „невидима борба“, в която вярващите участват и която борба ще ги доведе или до победа или до падение.
Светецът говори за три средства за защита срещу помислите, повлияни от демоните. Първият начин да се избавим от тях е молитвата. Това е важен съвет, особено за начинаещите в християнския живот, защото по този начин те се приучават да призовават Бога и Неговата помощ. Вторият начин е противопоставяне. Да се противопоставиш на нечестивите помисли с истината на Евангелското слово. Това обаче изисква добро познание на християнската вяра.
Трябва да се има предвид и разнообразието от лоши помисли, с които врагът може да изкуши, както и неговата непрестанна атака срещу вярващите. Третият начин е да не бъде обръщано внимание на демоничното нападение. Това е най-добрият и безопасен начин за борба, казва св. Йоан Лествичник, „защото тези, които се борят по третия начин, заплюват и осмиват бесовете“.
Случайно ли е това, че всички отци на Църквата, древни и съвременни, винаги представят това като най-добрия начин за духовна борба?… „Пълно пренебрежение на лошите помисли чрез общението с Господа“, казва от своя духовен опит св. Порфирий Кавсокаливит. Той казва още и това, че „ние не стреляме в тъмното. Всичко, което правим, е това да запалим светлината“.
Авгор: Протопрезвитер Григорий Дорбаракис
Източник: pemptousia.com