Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 8 ноември отбелязваме 133 години от рождението и 73 години от кончината на Неврокопския митрополит Борис.
Мъченически загинал на 8 ноември 1948 г. на рождения си ден в петричкото село Коларово. Митрополит Борис бил убит от ръката на низвергнатия свещеник Илия Стаменов.
Хиляди поклонници се стичат да отдадат последна почит на новопреставилия се пред Бога архиерей и верен Христов следовник. Най-напред християните от село Коларово, Петричко, именно там, където е и извършено покушението, засвидетелствали, както пише във вестника, по „рядък начин“. Покрусата била потресаваща. Но, за да усетим наистина какво е било чувството на онези христоименни хора там, тогава, на Димитровден (8 ноември) 1948 г., ви предлагам само част от тази трагична новина: „Цели два дни те не се отделяха от селската църква, дето лежаха тленните останки на скъпия покойник, който бе посетил селото им, за да им даде своето благословение и последен отечески завет. Изплели бяха венци и гирлянди от пъстри есенни цветя и бяха с тях обкръжили пронизаното от зловещите куршуми тяло, сякаш бяха изплели смъртен ковчег от живи цветя…“
След престояване в самото село тленните останки на Неврокопския митрополит поемат за гр. Петрич, където са положени в църквата „Св. Богородица“. В същата църква Пловдивският митрополит Кирил извършва заупокойната св. Литургия. „Трогателна бе раздялата на петричките християни със своя владика. Макар от ранна утрин да се тълпяха в църква, за да целунат ръка на покойника и да отронят молитвена въздишка пред смъртния му одър, те отново скланяха глави пред големия йерарх, та пак да целунат ръка, сега вече наистина за последен път. Сподавен плач заливаше църквата. До градския площад бе образувано траурно шествие ковчегът бе носен на ръце… И тук раздялата бе трогателна. Шествието пое своя път. След половин час то се спря на площада в гр. Св. Врач, дето се бе събрал хиляден народ“. След Св. Врач тленните останки на неврокопския владика заминават за гр. Горна Джумая. „И тук сълзи, глух плач, сподавени стонове на мъка, която терзае сърцето. Протосингелът на Неврокопска епархия архимандрит Антоний през сълзи произнесе прочувствено слово, с което изяви голямата печал на клира и на народа“. На следващия ден Пловдивският митрополит Кирил, в съслужение със свещеници, извършва опелото на Неврокопския митрополит Борис. „С ниско сведени глави, със сърца натежали от претежка печал, всички се упътиха към пресния гроб в преддверието на църквата. Архиерей, свещеници и миряни носеха ковчега: не бе ли това символ, че цялата Църква е единна в обичта си към любимия владика?“ (ЦВ, бр. 37-38, 1948 г.).
Така архиерей, свещеници, монаси, миряни, цялата Църква се прощава с непрежалимия архиерей. Вече 133 години от неговото рождение и 73 години от неговата смърт, но трудът му ражда плодове.
Неговото дело не е забравено и неговите трудове на Божията нива са продължени от достойни приемници.
На всеки човек името му е записано в историята. Под името на митрополит Борис пише: „Изповедник“. Да! Изповедник, защото твърдо отстоява каноните на Православната църква и не пожелава да върне в сан низвергнатия свещеник който, за жалост, се превръща във втори Юда и не само предава на убийство, но сам убива своя духовен баща, своя наставник, своя архиерей.
По повод погребението на митрополит Борис йеродякон Нестор публикува следното стихотворение за него:
Да беше в старост ти склопил очите,
да беше в тиха смърт напуснал нас,
сърцата ни сковала тоя час!
О, твоята душа е отлетяла,
де няма ни въздишка, ни печал,
и в Божите чертози се е спряла,
защото непорочно си живял!
В лития са те срещнали светците,
запяли са и ангелите в хор,
и литургия с тях във висините
отслужил си с небесен омофор!
