Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За Неврокопския митрополит Борис се знае, че написал и публикувал с псевдонима Ивайло Орлин стихосбирка, изпъстрена с прекрасни и затрогващи стихотворения.
По повод петата година от провеждането на Седмица в памет на Неврокопския митрополит Борис (от 1 до 8 ноември), ви предлагаме част от тези стихотворения, публикувани в стихосбирката „Полети“.
Сутрин рано подранила,
недочакала зора.
Ранобудна птичка мила
пее в тъмната гора.
Веч полюшват китни клони
тъмнолистни дървеса.
Раснат модри небосклони,
светват ведри небеса.
И запяха в друна слога
будни птички и цветя:
Стройно химна на Бога
към небето полетя.
***
На Теб – предвечна Светлина,
Всегда смирено аз се моля:
Огрей Ти мойта тъмнина,
разсей Ти моята неволя!
Всегда аз искам да блестиш
по мойте пътища безбройни,
и светлий час да ми вестиш,
часът на подвизи спокойни.
Когато, светло озарен,
ще видя Твойте святи цели,
и тихо, сладко упоен,
ще стигна в Твоите предели.
***
Лятно слънце от небето
лее трепетни лъчи.
Вредом бодро низ полето
песен радостно ечи.
Зреят ниви златогрейни
по златисти равнини.
Веят ветри тиховейни
от гористи планини.
И навеждат се дълбоко
пълни житни класове,
надалеко, нашироко
златна жътва веч зове!
***
Моята любов,
Ангелски покров.
Моята надежда,
Девствета одежда.
Моите мечти,
грейнали звезди.
Моите желания,
пламнали страдания.
Мойта ранна връст,
мъченически кръст.
Моят път в живота,
пътят към Голгота.
***
Стой, почакай, слънце мило,
по-високо в небесата!
недей да хвърляш ранна сянка
тука долу на земята.
Че далече във простори
моят път все още води,
че душата ми копнее
по далечен ход на ходи.
Там, където се допират
небесата със земята…
Стой, почакай, слънце мило,
по-високо в небесата!
