Начало / Uncategorized / Обичайте ближния си и придобийте Рая

Обичайте ближния си и придобийте Рая

Чрез простотата и яснотата на Своите притчи Господ разкрива една удивителна реалност. Той ни показва Божията любов и трагичното състояние на човеците, които страдат от гордостта. 

Притчата (намираща се в евангелието на св. Лука – 16:19-31) за бедния Лазар първоначално описва удобствата на богаташа и трудностите на бедния Лазар. Двамата души от притчата, богатият и бедният, всеки от тях представлява класата, към която принадлежи. Двама души, които не са непознати; познават се и пътищата им се пресичат. В притчата те са представени като заемащи две пространства и условия, както в земния, така и във вечния живот. 

Между богаташа и бедния Лазар има огромна пропаст не само след тяхната смърт, но и в настоящия живот. Богаташът, чието име дори не се споменава от св. Лука (в някои версии го наричат Dives, но това е просто латинската дума за „богат“), живеел в разкош и имал приятели, които поканил в имението си, където ги черпел с разкошни ястия. Той бил богат на притежания и престъпления, на злато и на отровата на греха.

Лазар, от друга страна, живеел в болка и самота; нямал никого в живота си освен кучетата, които го заобикаляли и ближели раните му.

Той бил изключително слаб. Имало огромна разлика между двамата. Богаташът бил човек, богат на материални блага, но гол по душа.

Лазар, от друга страна, бил беден на материални блага, но имал светла душа. Той бил човек изтъкан от любов и търпение, славел Бога и благодарял на безименния богаташ за получените остатъци от трапезата му. Богаташът със сигурност имал възможността на придобие Царството Божие и да направи щастието си постоянно, само ако прояви любов към страдащия свой ближен. 

Евангелието разкрива удивлението на богаташа, когато отишъл в геената, където бил измъчван, и когато повдигнал очите си и видял отдалеч Авраам. Но не видял само Авраам, но и Лазар в лоното Авраамово. Богаташът помолил Авраам да изпрати Лазар да натопи пръст във вода и след това да намокри езика на богаташа с нея, защото той страдал от пламъците на геената. Той не искал много вода, а само капка, която може да се задържи на пръста. Както някога Лазар бе ял трохи, така и сега богаташът иска само да се охради с капка вода. Това е така, защото когато страдаме неимоверно, дори и най-малкото успокоение считаме за добро. Авраам се обръща към него с „Чедо“, но обяснява, че се е радвал на добрите неща в живота си на земята, докато Лазар е живял в трудност и лишения. 

Колкото и скъпи и разкошни да били дрехите, които носел богаташът, по същество той бил напълно гол. След грехопадението, което е загубата на богообщението, любовта към другия и светостта на битието, Адам се почувствал гол. Богаташът бил друг Адам, който се опитвал да прикрие екзистенциалния вакуум на своето грехопадение с материални блага, угаждане на плътта и отглеждането на всички онези неща, които го довели до оголеното му състояние. По този начин вакуумът се разширил и се превърнал в негов личен ад. 

Тъй, евангелската притча ни дава възможност да разсъждаваме върху някои основни константи на вярата ни и начина, по който всеки от нас живее своя ежедневен живот в Църквата.

Днес е много лесно да намерим човеци, чиято основна характеристика в тяхното ежедневие е консумирането на природните ресурси на този свят. Без да се замисляме за последствията от подобно отношение към живота, всички ние, можем радостно да пропиляваме богатствата на този свят, отказвайки се да видим, че има и други около нас, които също трябва да се насладят на плодовете, които човешката цивилизация е създала и които в края на краищата са в полза на всички ни. Тези, които живеят така, сякаш всичко им принадлежи, стигат до това да загубят дори самоличността си като хора, както бе случаят с богаташа в притчата, който няма име, нито е отделна личност, докато се определя с това, което го радва. 

Братя и сестри, чрез тази притча Христос ни призовава да открием своя път. Той ни представя два типа хора. Той нарича единия „богат“ и ни казва да не бъдем като него, показва ни трагедията на неговия край. Той назовава другия по име – Лазар и ни казва да следваме него, с други думи да бъдем хора, които призовават Бога всеки ден. Трябва да разчитаме не на себе си, не на собствените си сили, но на Него. Трябва да разпознаем телесната и духовната си слабост и да осъзнаем, че пред Бога сме бедни. Това направи Лазар и сега се наслаждава на радостта от Рая. Св. Йоан Златоуст ни съветва: „Напишете тази притча, вие богаташи и бедни. Вие, които сте богати, напишете я на стените на къщите си, а вие, които сте бедни, по стените на сърцето си. И ако някога я забравите, припомняйте си я“. Амин. 

Автор: Йеродякон Рафаил Мисиаулис

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск, който е на свое официално посещение в Кипър, информират ...