Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Познавам митрополит Борис още от детинството си. За пръв път го срещнах в дома на мой сродник, който му е бил учител в Цариградската семинария.
Направи ми впечатление неговата благодатна осанка и изискано държане. Оттогава съм го срещал неведнъж и съм беседвал с него. Винаги ме е удивлявало щастливото съчетание на благост и строгост, което той излъчваше, и като ректор на Софийската семинария, и по-късно, като епархийски архиерей.
Дядо Борис ме насърчаваше и в монашеския ми стремеж, бидейки сам образец на чист монах, молитвеник и постник – въздържател.
Ной той още тогава мъдро ме предупреждаваше за някои печални недъзи на нашата църковна действителност, които напоследък дават горчивите си плодове. Така постепенно се убеждавах, че той наистина беше „съвестта на Българската църква“, както го нарече Русенският митрополит Михаил в надгробното си слово. Владиката особено тачеше паметта на всенародния ни закрилни преподобни Йоан Рилски – „всеправославно Божие светило, нетленно Божие кандило„, го нарече той в Акатиста, който състави през 1946 г. в чест на 1000-годишнината на светеца. През същата св. Йоанова година аз приех монашество и станах дякон в руската църква при архиепископ Серафим, чиито служби дядо Борис често посещаваше и поддържаше братски отношения с него.
През юли 1948 г. като йеродякон бях на почивка в Рилската св. обител, където летуваше дядо Борис. Той взе участие в манастирския сенокос наровно с рилските братя. В неделя – 25 юли, имах възможност да служа с него в манастирския храм. По това време бе арестуван рилският игумен архимандрит Калистрат, което особено разтревожи дядо Борис. Той счете за свой дълг да прекрати почивката си и да замине за София, за да уведоми църковната власт. Предложи ми да пътуваме заедно с влак от Благоевград. Посетих новата му митрополия. След като обядвахме, отидохме на гарата, където дядо Борис избърза и ми купи билет за влака. Когато поисках да заплатя стойността му, той кротко ми рече:
„Остави сега. Скоро ще имаш начин да ми се отплатиш„.
Тези думи ме озадачиха тогава, но когато подир три месеца той бе убит и тръгнах за погребението му в Благоевград, разбрах всъщност какво е имал предвид: той просто ми бе предплатил билета до там.
Брат му Йордан Симов, в чийто софийски дом дядо Борис отсядаше, когато идваше за синодални заседания, ми разказа по-късно, че в края на октомври 1948 г., той по братски го молел да не отива в южните краища на епархията, дето му се били заканили с убийство. Друг път дядо Борис мълчаливо приемал такъв съвет, но той път възразил на брат си:
„Ти да не искаш да ми попречиш да стана мъченик! Ами ако аз сам желая това?!“
За празника на Рилския манастир, владиката служил там и сърдечно се простил с братята. На заминаване той често обръщал поглед назад и на няколко пъти молел шофьора да спира, като излизал от колата и се прощавал далеч с манастира. После отишъл в гр. Свети Врач (сега Сандански), дето служил в неделя, 7 ноември. Там късно в навечерието го посетили две вярващи учителки. Дядо Борис изразил радостта си, че все още има вярващи сред учителите. Сърдечно изпратен, на другия ден той заминал за с. Коларово, Петричко, за да освети новопостроения храм „Св. вмчк Димитрий“. в края на тържеството след архиерейската Литургия, пред изпълнен с народ храм, дядо Борис произнесъл последното си слово (стенографирано от негов почитател) на тема: „Да помним и да се готвим за смъртта си!“ това той подкрепил с примера на св. Димитрий и с готовността му за мъченическа саможертва за Христа.
След като благословил празничната трапеза, преди още да е бил вкусил от нея, Неврокопският митрополит бил повикан от някакъв низвергнат свещеник. Проявил изключително смирение да стане от трапезата на официалните лица, като им казал да обядват, а той ще се върне след малко. И вече не се върнал!… Защото под предтекст, че моли да бъде възстановен в сана си, на което дядо Борис се възпротивил, този нов Юда го застрелял в църковния двор пред очите на хиляден народ. С това убиецът доказал, че напълно справедливо е низвергнат. Макар да не бил строго наказан от съдебната власт, съвестта му не го оставила на мира и той умрял в жестоки укризения. А дядо Борис, с неопетнена архиерейска съвест, застанал пред Божия Престол, се моли за верните на Христа свои духовни чеда.
Така прокудена си отиде от този грешен свят „съвестта на Българската Църква“. Своя край сам, дядо Борис предрече още в младежката си поезия: „Моята ранна връст, мъченически кръст, моят път в живота, пътят към Голгота!“ Не случайно на гроба му, пред църквата в Благоевград, са издълбани следните слова от Апокалипсиса: „Зная делата ти, труда ти и търпението ти, и че не можеш да понасяш злите“ (Откр. 2:2). „Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота!“ (Откр. 2:10).
Поклон пред мъченическия подвиг на приснопаметния митрополит Борис Неврокопски!
Автор: архим. Сергий (Язаджиев)
Източник: Спобрник със статии в памет на Неврокопския митрополит Борис – „Път към Голгота“
