Начало / Uncategorized / Честваме празника на св. Пимен Зографски

Честваме празника на св. Пимен Зографски

Преподобният Пимен Зографски бил родом от София, подвизавал се в Зографския манастир, после в България построил – обновил около 300 църкви и 15 манастири и собственоръчно ги украсявал със стенописи.

В края на живота си се установил в Черепишкия манастир, дето починал в 1620 година. При гроба му ставали чудеса.

Знаменитият иконописец и храмостроител преподобни Пимен Зографски се родил в София. Той бил благодатен плод от продължителните молитви на неговите родители. Майка му се удостоила да види насън св. Богородица в бяло облекло, обкръжена от множество монаси. Божията майка й обещала да прекрати нейното неплодие, като й явила, че ще роди син.

Роден в деня на първовърховните апостoли Петър и Павел, отрокът при св. Кръщение бил наречен Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и Свещ. Писание при техния духовник, зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. великомъченик Георги“. Починали родителите на младия Павел, починал и неговият наставникът. На четиридесетия ден от смъртта той се явил в слава на своя ученик и го посъветвал да отиде в Света Гора Атонска, която ще бъде мястото на неговото спасение. Павел раздал на бедните останалото от родителите имущество и се отправил в българския атонски манастир „Зограф”. Там скоро го постригали в монашество с името Пимен. Младият монах така бързо преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат „младия авва (отец)“. Веднъж завистници хвърлили дрехата му в огъня, но вместо тя да изгори, получило се обратното – изгаснал огънят. Посрамени от това, завистниците прекратили озлоблението си.

Когато навършил 30 години, монах Пимен – против волята му – бил ръкоположен за йеромонах от македонския Воденски епископ Памфилий, който бил по народност българин. Преподобни Пимен служел облян в сълзи и получил от Бога дара на чудотворната молитва: излекувал един бесноват брат и спасил живота на друг брат, ухапан от отровна змия.

За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен живот. Построил си в гората най-простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира дохождал само за да се причасти. Веднъж избухнал пожар в гората и дошъл до колибата на преподобния. Присъстващите там двама манастирски братя свидетелствали, че щом той се помолил, паднал пороен дъжд и загасил стихийния пожар.

Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. великомъченик Георги Победоносец, и му съобщил Божията воля – да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. Поради страх да не бъде измамен, преподобни Пимен се посъветвал с един прозорлив старец и след като получил неговото съгласие, се отправил за България, по това време страдаща под османско иго. Със себе си взел своя ученик Памфилий, който по-късно написал житието му. Плачещи, манастирските братя ги изпратили до границите на Зографския манастир.

В продължение на много години той обиколил почти цяла България. Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др. Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един слепороден, когото впоследствие по негово желание постригал в монашество.

Построил и обновил около 300 църкви и 15 манастира, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкият манастир във Врачанска епархия и Суходолският манастир (тогава) във Видинската епархия.

Към края на живота си преп. Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко, предал на манастирските братя своето последно отческо благословение, причастил се със светите Тайни Христови и починал на 3 ноември 1620 година. Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса.

Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Югославия, околия Княжевацка.

Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно.

За Ангел Карадаков

Виж още

В Христос порядъкът на човешката история е възстановен

Изцелението в съботния ден на жената, която в продължение на осемнадесет години е била прегърбена, от ...