Начало / Uncategorized / „Истината тържествува тогава, когато има кой да се жертва за нея“. Мисли на Неврокопския митрополит Борис

„Истината тържествува тогава, когато има кой да се жертва за нея“. Мисли на Неврокопския митрополит Борис

Уважаеми читатели, първият текст посветен на Неврокопския митрополит Борис през тазгодишната посветена на него седмица е цитати от негови слова.

Предлаганите тук мисли на дядо Борис са от неговата статия „Мъченичество“, написана през 1925 г. по повод атентата над църквата „Св. Неделя“. Мислите му обаче са актуални и днес, заради това ви предлагаме отново да попием от неговия дух, плам и сила. 

„Едва ли има друг народ, който тъй скоро и тъй дълбоко да е паднал от свест на безсъзнание, от светлина в помрачение, от ум в безумие, както сме паднали ние българите от свободните предели на нашата земя! Когато ние минахме от робство към свобода, ние донесохме със себе си много чисти сили и добродетели, и тъкмо тогаз, когато тези сили и добродетели трябваше да растат и цъфтят под благодатното слънце на свободата, когато трябваше да се обогатим с повече добродетели и изпълним своя живот с повече идеали, ние започнахме да потъмняваме и опустяваме“…

***

 

„Заразени от погрешната преценка на ценностите, която се опита да извърши съвременния дух, ние – без да преценяваме – обезценихме направо най-великите ценности. Притъпели в своето чувство  и потъмнели в своя разсъдък, ние започнахме най-напред да се отнасяме равнодушно към истината и лъжата, към правдата и безправдието, към закона и беззаконието, към добродетелта и порока, към доброто и злото“…

***

„Сполетяха ни злополуки, но ние не се сепнахме; връхлетяха ни беди, но ние не се опомнихме; постигнаха ни нещастия, но ние не се свестихме; настъпиха сътресения, но ние не се стреснахме; струпаха се катастрофи, но ние не се вразумихме! Алчността беше почнала вече да поглъща всичко, но ние още продължавахме да бъдем алчни; продажността беше вече продала и предала всичко, но ние още продължавахме да бъдем продажни; безчестията ни бяха вече покрили със срам, но ние още продължавахме да бъдем безчестни; раздорите ни бяха вече разпокъсали и раздрали, но ние още продължавахме да бъдем раздорливи; враждите ни бяха вече изпояли, но ние още продължавахме да враждуваме; жестокостта беше вече убила у нас човешкия образ, но ние още продължавахме да бъдем жестоки  и безчовечни!“…

***

„Без себеотречение и самопожертвувание не е извършено никакво велико дело, не е постигната никаква велика цел, – не е създадено нищо възвишено и светло в никоя област от човека. Великите идеи се раждат с мъка, отглеждат се със страдания, постигат се с мъченичество. Те искат не само велики умове, които да ги въплатят. Една велика идея умира само тогава, когато няма кой да умре за нея. Правдата побеждава тогаз, когато има кой да се бори за нея, – истината тържествува тогаз, когато има кой да се жертва за нея“…

***

„Истинското мъченичество почва тогава, когато се отречем от себе си напълно и се обречем изцяло на истината, правдата, доброто, любовта и се пожертваме за тях, – когато нашият живот бъде непрекъснато служение на тези светли сили и непрестанна жертва за тях, – когато ние им послужим и с живота, и със смъртта си“…

За Ангел Карадаков

Виж още

Църква на 2 века събира миряни в село Докатичево

Със служба и трапеза за здраве ще бъде отбелязан храмовият празник на църквата „Света Неделя“ ...