Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Иконата е символ на невидимото. Виждайки външния облик на Христос или Неговите светии, иконата трябва да изобразява и вътрешния облик, тяхната святост. Дори светските изображения често олицетворяват някакъв тип идея.
Ето например паметника на Петър Велики в Санкт Петербург: той е изобразен на кон, който се издига, вдигайки високо своя ездач; това показва колко силно той издига Русия в много отношения. Много други паметници изобразяват някакъв вид идея. Ако това може да бъде така в светското изкуство, то би трябвало да се отнася още повече в религиозното такова, където е изобразено по-възвишеното, небесното, духовното.
Иконата не е портрет; портретът изобразява само земния вид на човека, докато иконата изобразява и вътрешното му състояние.
Дори изображенията само на външност се различават едно от друго в различни моменти. Митрополит Анастасий разказва как, докато бил студент в Духовната академия, той и събратята му били в Кронщат на богослужение при преподобния отец Йоан (Кронщадски). Като завършил Литургията отец Йоан придобил ярко червена външност, подобно на Моисей, когато слизал от планината Синай. След известно време, когато отец Йоан ги приел в килията си, той бил (на външен вид) обикновен човек. Самият наш Господ Иисус Христос ни показа Своята Божествена слава веднъж на планината Тавор; през останалото време Той имал вид на обикновен човек, така че хората се чудели на източника на Неговата сила и чудесата (които Той вършел).
Иконата трябва да изобразява външния, но и вътрешния живот, светостта и близостта (на изобразения) до Небето.
Основното средство за постигане на това е в изобразяването на лицето. Изражението на лицето и неговия вид, изобразени на иконата; също така останалата част от иконата трябва да бъде в съответствие с този образ. Именно върху изобразяването на вътрешното състояние на душата, скрито от плътта, нашите православни иконописци насочили вниманието си. Колкото по-добре успявали да постигнат това, толкова по-добра изглеждала иконата. Често имало недостатъци в начина на изобразяване на различни части на тялото – не защото иконописците го правели съзнателно, а защото (в усилието си) в постигането на основната си цел не винаги имали възможност да обърнат достатъчно внимание на второстепенните аспекти на своята работа. Межу другото, няма съмнение, че дори при моментните снимки, особено при спонтанните кадри, би могло да се изобрази човешкото тяло в неестествени позиции, но това е нещо, което обикновено не бихме забелязали.
Невъзможно е да се изрисува икова, която да изобрази само външния вид на тялото; тя трябва да отразява невидими духовни борби и трябва да излъчва небесна слава. Това е нещо, което е напълно постижимо от този, който сам живее духовен живот, и който разбира и държи на живота на светиите. Ето защо в древност иконописците винаги преди да започнат рисуване на икона са се подготвяли с пост и молитва за това дело.
На много от иконите, изрисувани по този начин, Господ е дал сила да вършат чудеса.
Разбира се, всяка икона, която е била благословена, трябва да бъде почитана и не трябва да бъде третирана небрежно или с и неуважение. Ето защо трябва да избягваме да осъждаме иконите (начина им на изобразяване), които вече се намират в църквите, и вместо това винаги трябва да се стремим към най-доброто. Основното нещо е да бъде обърнато внимание не толкова на външната красота на иконата, колкото на нейната духовна страна. Икони, които очевидно не отговарят на изискванията на православната иконография, не трябва да бъдат поставяни в църквите; понякога дори не трябва да се поставят и в домовете.
Не всички са запознати с иконографията и не всеки може да рисува или изпише икона.
Често отношението и желанието на иконописеца да служи на Бога имат по-голямо значение от действителното изкуство на рисуването. Освен доброто, донесето от Запад след Петър Велики, имало и много нови влияния, чужди на духа на Православието. Значителен сегмент от образованата класа на Русия попаднала под влиянието на тези течения, което от своя страна довело до нездравословни, лоши промени, които намерили своя път в техните произведения. До известна степен това е отразено и в иконографията. Вместо подражанието на древните руски иконописци, доминирало подражанието на чужди на Православието западни художници. Макар и да били много красиви, новите изображения не отговаряли на духа на иконографията. В Русия започнал да се вкоренява дух, несвойствен на Православието…
…Иконите в нашите храмове не бива да се изписват в дух, чужд на Православието.
Грешат онези, които твърдят, че православните икони трябва да бъдат изписвани в мрачни тонове и че позицията на тялото е неестествена. В древност иконите са били изписвани с ярки, сияещи цветове, потъмнели обаче с времето и с натрупването на прах през вековете. Но в същото време трябва да помним, че всъщност много светии прекарали живота си горещи пустини, имали тъмен цвят на кожата и че мнозина имали тела, отслабнали от многогодишни духовни борби. Те били известни не със земната, но с небесната си красота. С техните молитви нека ни помогнат, за да могат нашите църкви да бъдат отражения на Небесната слава и нашето духовно стадо да се обедини в търсене на Царството Божие, и както в своята църква, така и в живота си, те да проповядват истината на Православието.
Автор: Св. Йоан Шанхайски
Източник: orthochristian.com
