Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Свети Герасим се празнува и на 20 октомври, който е и официален празник на остров Кефалония, Гърция.
Свети Герасим се представил в Господа на 15 август 1579 г., в деня на Майката Божия – Св. Богородица.
Първото отваряне на гроба с мощите на Свети Герасим става 2 години и 2 месеца след кончината му, на 20 октомври 1581 г.
Въпреки това, венецианците, които тогава владеели острова били разтревожени от нетленността му и поискали той да бъде погребан отново, за да изминат 3 години от погребението. Второто отваряне на мощите става след 6 месеца и резултатът отново е същият. Поради тази причина празникът на свети Герасим е установен на 20 октомври, а не на 15 или 16 август. По-късно обаче християните честват паметта му и на празника Успение Богородично, но не на 15-ти, а на 16-ти август. Провъзгласяването на светостта на свети Герасим става през 1622 г.
Свети Герасим е обявен за нов подвижник, за да се разграничи от свети Герасим Йордански.
Свети Герасим е потомък на аристократичния византийски род Нотара. Роден е в 1506 г. в гр. Трикала, Коринт. Прадядо му е Лука Нотара, член на императорския двор във Византия, и който по майчина линия е роднина с император Константин Палеолог – последният Византийския император (в новогръцкия фолклор се е формирала легенда, която придобива популярност като легендата за „императорът, превърнат в мрамор“ (μαρμαρωμένος βασιλιάς). Според тази легенда Констанин Палеолог в битка с турците, при защита на Константинопол, е превърнат в мрамор от ангел, т.е. спасен от смърт и сега „спи“ в тайна пещера близо до Златната порта и чака ангелска тръба, която ще го събуди, за да изгони османците от града. Легендета е известна като „Кокини милия“, тоест „Червена ябълка“. Интересът към нея се възражда в началото XX век, когато получава художествен израз от поета Г. Визинос „Последният палеолог“ (῾Ο τελευταῖος Παλαιολόγος, 1882) и писателят К. Палама „Царската флейта“ (῾Η φλογέρα τοῦ βασιλιᾶ, 1910).
Свети Герасим като млад получава много солидно образование. След това той обикаля всички свети места на Гърция и накрая отива в Константинопол, за да се поклони на гробниците на своите предци. След това заминава за Света гора и става монах.
Пещерата, в която се подвизава се намира в местността Капсала, на Атон.
По-късно в Светата земя е ръкоположен за йеромонах, а след това получава и фокията архимандрит, където 12 години е служил в Братството на Светия гроб и Йерусалимската патриаршия. Желаейки повече спокойствие, той се премества на о-в Крит, а оттам на о-в Закинтос, където остава една година.
В 1555 г. той отива на о-в Кефалония. Води живот на аскет в пещера, в местността „Ласи“ на Аргостоли, в продължение на пет години. През 1560 г. пристига в Омала, където обновява параклиса на Успение Богородично, като същевременно основава и женски киновиен манастир с многочислено сестринство, кръщавайки го „Нови Йерусалим“.
Характерна е фразата на светеца, с която той предупреждава всички до последния си дъх: „Чеда мои, помирете се със себе си и не бъдете високоумни“.
Той се преставя пред Бога през 1579 г. на 15 август, но поради съображения за църковната уредба е преместен да се чества на следващия ден. След 2 години, на 29 октомври се е извършило отваряне на гроба по заповед на папската власт (о-в Кефалоня, заедно с останалите Йонийски острови не са попадали никога под властта на Османците, а под Венецианска власт). Венецианците нареждат светите мощи да се погребат наново. На 20 октомври следващата година мощите отново са отворени.
Оттогава светите мощи остават нетленни и благоуханни и са на разположение за поклонение и освещаване на вярващите. Изложени са за поклонение в стъклен реликварий, интегриран в по-голям, сребърен, украсен кивот, поставен над гроба на светеца.
Литията със Светеца
Вярно е, че населените места в Кефалония дължат много на присъствието на светеца с неговия манастир в долината Омала (на гръцки означава „Долината на нормалните“). Цялата област празнува и се радва, когато светецът „излиза“ на обиколка до чинара и хармана. Народът поетично сравнява излизането на светеца от храма подобно на слънце, от което се осветява планинския район на долината.
„Като слънце, Герасиме, от храма си излизаш – и заедно с небесните ангели нависоко се издигаш“.
Тази долина е изпълнена с благословението му. Според традицията много пъти са се опитвали да го вземат оттук, но той „предотвратявал“ това. Той не отишъл по-далеч от ето там – малко по-нататък, по пътя за „Труяната“, както го носели изведнъж станал толкова тежък, че не могли да го помръднат. В тази местност той се чувствал щастлив, тъй като я избрал от толкова много други, които обиколил. Така той царува в Омала и по няколко пъти годишно излиза на разходка като принц, за да могат поданиците му да му се порадват и да му се възхищават. И те идват с хиляди. В литията той се издига изправен в цял ръст на високо, скромен, нетленен, в нетленните си свещенически одежди, стари, но гробът не е наранил нито тях, нито тялото му.
Отпред на шествието са наредени деца с хоругви в ръце, псалти, които пеят „Свети угодниче Боже, ходатайствай за нас! …“. Около светеца има свещеници, монахини и един обикновен монах на име Герасим Психалас от село Ксиромеро (Безводно бел. пр.). Той от години държи малък килим, на който бива поставян светецът в местноста Пигади (Извор бел пр.). По обратния път епископи и местни хора от Кефалония с особена заинтересованост питат колко епископи и митрополити ще дойдат на празника, колко официални лица и т.н. Официалните лица застават най-отпред, а след тях в шествието народът ги следва. Достигането до чинара се смята за благословия, защото техният господар е излязъл на своите си имоти. Той ще спре да си почива до кладенеца, който сам някога е изкопал, под сянката на чинара:
„Петпръст чинар и дълбок кладенец ти ни остави за вечен знак Герасиме“. Водата на кладенеца ще прелее и листата на чинара ще шумолят, за да поздравят светеца.
Ах тази лития! Камбаните звънят радостно, свири музика, военните, които я съпровождат вървят с оръжия на раменете. Кой знае какво ли си мисли Подвижникът от Омала? Има ли очи да види, уши за да чуе?
Бедните хорица се стремят да го прославят. Присъстват властите, музикантите, певците с техните омайни гласове, свещениците и епископите с красивите им одежди. Речи, благодарности, похвали, трапези… Приеми ги Светителю! Хората толкова могат, толкова разбират и това ти предлагат! Не ги отхвърляй! Ако не ти харесва, погледни наоколо. Виж равнините, виж дърветата, планините.
Светят полята и планините блестят от появата ти – дърветата свеждат клони – също за поклонение, птиците в листата пеят ангелски химни – пеят за теб Герасиме – химн на добродетелта. И ако погледнеш към свръхестественото творение, слушай „ангелите на небето те възхваляват – в богослужението ти се молят“.
Какъв празник, каква радост е литията на Светеца! Всичко придобива друг вид. Излезе ли Светецът? В колко часа излиза Светецът? – пита кефолонецът. Точно по този начин – силно, официално и богословски.
Светецът не го изнасят, а излиза! Той е жив, движи се, действа и преди всичко излиза, за да разпръсне даровете като господар и управител на небесното богатство на своите поданици: „Навсякъде пръскаш успокоение, радост и щастие, и невидимо благославяш“. Всички се радват и умиротворяват, вълнуват и просълзяват, кръстят се и се молят , но… някои се разтърсват от благоговение.
Свети Герасим – гонителят на бесовете
„Демоните се тресат пред светите ти мощи. Те се молят горещо да спреш гнева си и да не ги оставяш в дивия пламък на огъня. Те винаги искат пълна свобода. Толкова много свобода, че да могат Божиите създания да мъчат. Да бягат, където искат, за да мъчат и грешници отвсякъде да събират“.
„Лудите са славата на светеца“, казват старите монахини.
Затова има специално помещение за тях да седят в манастира, за да изкарат четиридесетте си дни (40 дни пост), за да се отърват от дявола, който ги е притежавал. Защо виждате какво се случва в литията? Облечени в черно същества – мъже, жени, деца бягат усилено и търсят да си осигурят място, където да се наредят, легнали в редица на земята, за да може Светията да премине над тях. Техните близки се опитват да ги успокоят, някои послушно се убеждават, други се съпротивляват. Всички обаче трябва да си намерят удобно място за да „хванат“ случая, който отдавна е очакван – минаването на светеца над тях.
За литията през август се събират много хора. Свещениците дават наставления на народа. Понякога не по толкова елегантен начин и създават впечатление, че разтоварват лодка! Жандарми дават указания. Всички търсят място. Някъде трябва да се подредят в права линия, други пък трябва да се наведат, така става обаче, че щом приближи Светецът, всички се успокояват. Минава отгоре им. Тук чудото може да се случи. Ако не стане сега, някой друг път със сигурност ще стане. Вярата не се предава. Литията е върховната точка на надеждата. На мястото около чинара литията е в своята кулминация. Тук се пеят тропарите, изнасят се слова и се изказват благодарности на тези, които са присъствали и почели Светеца и след това започва завръщането обратно. Светецът ще мине през харманите на Омала и покрай починалия социалист Антонис Трицис*…
Тук на мястото, където са били харманите и се е обработвала реколтата от жито ще прозвучи молитвата „за умножение на плодовете на земята и за мирни времена“, после ексапостиларият „Събранието на монасите иереи…“.
Ще се върне в неговото място в „малката“ църква (има и голяма, построена във византийски стил). Светецът е поставен в „успение“. Хората чакат на опашка да се поклонят. Официалните лица са се поклонили вече, докато светецът стои изправен на западната задна порта, за да се повтори молитвата за родителите на светеца, Димитър и Калѝ, както и за всички починали. Свещениците бързо си събличат служебните одежди с пожеланието „Светецът да ни помага“ . Вярващите започват да напускат храма и скоро долината Омала ще бъде пуста и светецът ще бъде тих в своето успение. Но поклонниците няма да си тръгнат така, те ще са взели по нещо: нафора, артос, филахта от монахините, икони и кръстове, пръст от гроба му, листа от чинара, и тези, които са успели, кафе и локум в приемния салон на игумена. Някои ще отидат на трапезата в манастира, където има храна. Местните в домовете си ще ядат предимно варено козе месо. Едно време всички къщи са имали твърде много храна за роднини, приятели и познати, които са идвали да се поклонят.
Трябвало е да сложат нещо в уста, след толкова часове на гладно и уморени от всенощното бдение. В наше време повечето хора си отиват по къщите, биват поканени, но повечето имат автомобили и си тръгват. В крайна сметка какво остава в ума и душата от участието в една лития? Всеки жител на Кефалоня може добре да го каже, а живеещите в долината Омала го изживяват толкова много пъти.
Източник: orthodoxia.online
Превод от гръцки: Силва Маринова
БЕЛЕЖКА:
*Ще трябва да се изясни за българския читател кой е Антонис Трицис. Той е роден в Кефалоня, политическа и обществена фигура, лекоатлет и шампион на Гърция, бил е кмет на Атина и няколко пъти министър на социалистическата партия ПАСОК. Той оставя цялото си наследство за основаването на фондация за правата и свободата на народите, на негово име има кръстен парк в Атина. Министър на Образованието в социалистическото правителство на А. Папандреу, което през 1987-88 г. е искало отделяне на Църквата от Държавата. Конфликтът е по повод на законопроект за „уреждане на въпросите на манастирската собственост“. Бъдещият архиепикоп на Гърция Христодулос (тогава епископ на Димитриада) и министър Антонис Трицис са главни герои на конфликта, в тяхната телевизионна конфронтация предавана и по националната телевизия на 23 март 1987 г. Антонис Трицис, заявява, че държавата е решена да продължи с решаването на проблема дори едностранно. Реакцията на Църковната йерархия е силна и обявява митинги в цялата страна, като призовава за подкрепа всички православни църкви, ООН, Ватикана и Световния съвет на църквите. Следва уволнението на Трицис, а приетият от правителството закон става неприложим. На практика конфликтът завършва с победа на Църквата и споменаването на преминаването на литията със свети Герасим покрай социалиста Трицис има това символно внушение.
