Начало / Uncategorized / Провежда се международна конференция в гр. Опака за св. Антоний от Крепчанския манастир

Провежда се международна конференция в гр. Опака за св. Антоний от Крепчанския манастир

Международна научна конференция „Светият отец Антоний от Крепчанския манастир: 1100 години монашество в Българските земи“, се провежда днес в гр. Опака.

По повод на конференцията Светейшият патриарх Неофит отправи свое приветствие към организаторите и участниците. В него той казва: „С радост приветстваме всички вас, които сте се събрали, за да почетете с научните си трудове един от най-ранните известни представители на православното християнско монашество у нас: свети Антоний от Крепча.

Благодарим ви и ви изказваме нашето и на светата Българска Православна Църква признание за вашите изследователски усилия и всеотдаен труд, насочени към още по-задълбочено и всестранно разкриване на началата и ранната история на християнството у нас и по-специално на монашеството и духовния живот в християнска България, важен елемент от които са отшелниците от Крепчанския скален манастир и свидетелството на запазените в него надписи.

Историята на Църквата и християнската проповед у нас след Покръстването и днес продължават да крият своите тайни и своите неизследвани полета, и затова всеки опит за разширяване на познанията ни в тази област може и трябва да бъде приветстван с благодарност и признателност„, казва в своето послание патриарх Неофит. 

Конференцията се провежда в Малката зала на НЧ „Пробуда – 1922“ в гр. Опака, а програмата е следната: 

Петък, 15.10.2021 г.

10:00 – ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА
Водещ: Казимир Попконстантинов
Приветствени слова
„Надписът от скалата“ филм на Бойко Василев (БНТ)
УТРИННО ЗАСЕДАНИЕ
11.00 – Павел Георгиев (НАИМ при БАН – филиал Шумен)
За специфичното в епиграфската колекция от Крепча, Община Опака
11.30 – Георги Атанасов (РИМ – Силистра) Топографски континуитет
и културен дисконтинуитет в скалните обители в Добруджа и Северна България от Античността до Късното средновековие
12.00 – Ангел Николов (СУ „Св. Климент Охридски“) Война на надписи
около Станимака (Епиграфика и национализъм през ХІХ в.)
12.30 – Дискусия

СЛЕДОБЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

14.30 – Савва Михеев (Институт славяноведения, РАН) Из поправок к болгарским надписям
15.00 – Алексей Гиппиус (Висше училище по икономика, Москва)
Некоторые древнеболгарско-русские параллели в области некнижной письменности
15.30 – Георги Николов (СУ „Св. Климент Охридски“) Четене и анализ на последните редове от летописно-строителния надпис на цар Йоан-Владислав от крепостта Битоля (1015–1016г.)
16.00 – Тома Томов (НБУ) Графитите на „Св. София“ в Константинопол: размисли и равносметка
16.30 – Альбина Медынцева (Институт археологии, РАН) Отражение древнеболгарской графики в новгородских граффити (1050–1108 г.)
17.00 – Дискусия

Събота, 16.10.2021 г.

УТРИННО ЗАСЕДАНИЕ
10.00 – Казимир Попконстантинов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Поклонничество и скални манастири в България през Х в.
10.30 – Тодор Енчев (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Преподобният Антоний в светлината на аскетизма и великите аскети от Х в.
11.00 – Албена Миланова (СУ „Св. Климент Охридски“) Пустинникът и градът: светите мощи на св. Иван Рилски и византийска Сердика през XI–XII век
11.30 – Росина Костова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Писмата на монасите: сфрагистични свидетелства от българските земи ІХ–ХІІ в.
12.00 – Евелина Минева-Полеми (Национален Каподистрийски
университет, Атина), Георги Сенгалевич Старобългарската
писменост и нейните паметници между науката и сензацията
12.30 – Дискусия

СЛЕДОБЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

14.30 – Сергей Торбатов (НАИМ–БАН) Средновековният град край Крепча
15.00 – Мирослав Георгиев (РИМ–Търговище) Средновековен некропол при с. Крепча (Х–XV в.)
15.30 – Евгени Георгиев (РИМ–Русе) Малкият Нисовски скален
манастир по р. Мали Лом, Русенско
16.00 – Стефка Кънчева (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Миниатюрите в средновековните илюстровани псалтири като екзегеза на текста
16.30 – Велислава Великова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Знакът ІYІ в християнски контекст – теории и интерпретации
17.00 – Дискусия

Неделя, 17.10.2021 г.

УТРИННО ЗАСЕДАНИЕ

9.00 – Анна-Мария Тотоманова (СУ „Св. Климент Охридски“) Старобългарският език – народен и книжовен
9.30 – Вася Велинова (СУ „Св. Климент Охридски“) Надписът на монах Антоний край с. Крепча в контекста на ранната кирилска графика (няколко палеографски бележки)
10.00 – Хайнц Миклас (Виена) Крепчанските надписи от X в. от
графематичната гледна точка
10.30 – Мария Шнитер (ПУ „Паисий Хилендарски) За един слабо
проучен аспект на манастирския живот – молитвата „за съблазнен на сън брат“ в южнославянските требници
11.00 – Мария Спасова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) Пътят от княз до монах и от монах до цар – път на двамата владетели, строители на България на духа
11.30 – Николаос Мердзимекис (Министерство на културата и
спорта, Ефория „Халкидики и Атон“) Бродирана хоругва с надписи, дарение на Атонската Света обител „Св. Влкмч. Георги Зограф“ от молдовския воевода Стефан Велики
12.00 – Татьяна Рождественская (С. Петербург, Россия) Надписи
XIV–XV вв. в церкви Успения на Волотове в Новгороде: текст и язык
12.30 – Дискусия
14.30 – Посещение на скалния манастир при с. Крепча

Закриване на конференцията

През октомври се навършват 1 100 години от основаването на скалния манастир-лавра при село Крепча в община Опака – най-значимият средновековен паметник в целия Поповско-Опаченски район на Търговищка област.

Обектът е археологическа ценност от национално значение и се намира под закрилата на държавата. От 2020 г. скалният манастир е предоставен за управление на община Опака, каза за БТА в навечерието на годишнината Мирослав Георгиев – уредник в Регионалния исторически музей в Търговище, отдел „Опака“. Тук е открит и най-ранно датираният надпис на кирилица в света.

Скалният манастир е разположен на два етажа в скалния масив Хендебуруну над левия бряг на река Калакоч дере. Манастирският комплекс включва килии, манастирска църква и църква-гробница, изсечени в скалата. По стените на църквата в гробницата и около някои от килиите има врязани кирилски надписи, „рунически“ знаци и рисунки, разказва Георгиев.

Манастирът е открит за науката от Карел Шкорпил в началото на ХХ век.

В началото на 70-те години на ХХ век археологът от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Казимир Попконстантинов изследва епиграфския материал по стените на манастира, след което публикува два надписа на кирилица, които са с изключителен научен интерес.

Първият, регистриран от Шкорпил, е разположен в пет реда, общо 134 букви, изсечени, по думите на изследователите, с уверена ръка. Надписът гласи:

„+ В името на Отца и сина и Светия дух. Тук почива праведният отец Антони +. А който направи в черквата житница, да отговаря пред Бога. Написа недостойния Михаил. Амин.“

Той е единственият засега средновековен писмен паметник с такова съдържание, носещ в себе си клетва-предупреждение към този, който оскверни църквата-гробница, като я използва и за хранилище (хамбар). Надписът няма преки указания за времето на изписването му.

За времето на неговото създаване говори друг надпис, открит от Попконстантинов при проучването на манастира. Състои се от девет реда и е достигнал до нас значително повреден. Запазените са 59 букви. Четат се сигурно първите три реда. Това, което е запазено от него, гласи: „В 921-ва година през месец октомври почина раб божи Антон…“

Надписът е уникален с информацията, която предоставя за починалия свети отец Антони, добавя уредникът. Видно от съдържанието, той е погребан в 921 г., т. е. шест години преди смъртта на цар Симеон и 25 г. преди Св. Йоан Рилски, считан за основоположник на отшелничеството в Средновековна България. Наличието в първия надпис на епитета „свят отец“ пред името на починалия основател на скалната обител, говори за почитта, с която се е ползвал. С така обозначената си година на изписване, графитът се явява най-ранно датираният на кирилица в света.

Интерес представляват и шестте староеврейски и рунически надписа. Наличието на многобройни надписи и рисунки в манастирския комплекс показва, че тук са творили книжовници и граматици, свързани със столицата Велики Преслав. За това говорят и два печата на Цар Симеон Велики, намерени в околностите на скалната обител.

Уредникът добавя, че по проект през 2007 г. манастирът е социализиран – до него е изграден подход чрез стълба с парапети. За съжаление, свободният достъп до неохраняемата археологическа ценност е довел до появата на нови графити и надписи върху скалните структури, нанесени от недобросъвестни граждани.

Скалната обител край Крепча крие възможности за развитие на културно-исторически и поклоннически туризъм. Още повече, че той има стратегическо местоположение – намира се в близост до пътя Попово-Русе и средновековния Червен.

За Ангел Карадаков

Виж още

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск, който е на свое официално посещение в Кипър, информират ...