Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Известните Христови думи, отправени към св. Силуан: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“, са плод от духовното преживяване на един подвижник, какъвто е бил св. Силуан; какъвто беше и отец Софроний – а ние, от своя страна, е необподимо да се стремим да бъдем като тях.
Същността е в осъзнаването на греха ни, на нашата немощ, нашата отдалеченост от Бога и изправянето пред Неговата безкрайна любов. Всеки християнин трябва да придобие този опит, независимо от своето духовно състояние и ниво. Не можем, а и не бива да копираме (буквално бел. ред.) живота на светите подвижници, но личният ни опит трябва винаги да бъде аналогичен, в подражание (доколкото наистина търсим Бога), на техния подвиг. Отец Софроний беше един от най-добрите свидетели за това…
Когато опитът за познаване на Бога в пътя на нашия земен живот е толкова богат, колкото този на стареца Силуан или отец Софроний, този опит придобива вечна стойност, както и да е описан – с обикновени думи или с академични и богословски термини…
Прекрасно е да се говори за духовния живот, но още по-прекрасно е да се молим за целия свят…
Монахът, отшелникът в пустинята, не е отделен от света. След дълбок размисъл ние разбираме, че сме онтологично свързани в греха с цялото човечество. Когато светец като стареца Силуан или отец Софроний получава дара да опознае океана на своята греховност, пред лицето на Божията милост, не му остава нищо друго, освен да се обърне към Бога – но заедно с целия свят, защото е свързан именно с този свят…
Свидетелството на св. Софроний е важно, защото то е преди всичко опит, който надхвърля интелектуалното и богословското отражение. През целия си живот той ни показва това преживяване. Тук срещаме една забележителна черта на отец Софроний: Той никога не се е стремял да запази личния си опит само и единствено за себе си. Той искал братята му (първо монасите и монахините от манастира му, но и всички останали, които идвали при него), да могат да получат нещо от това преживяване. Но, разбира се, той никога не е направил нещо от суета…
Имах възможност да общувам с отец Софроний за около петнадесет години. Помня добре нашата първа среща. Веднага, от първите му думи, усетих по лицето му и словата му, че пред мен стои Божи човек…
Бях впечатлен от това колко директен човек беше отец Софроний.
На всеки въпрос, който му бе задаван, той успяваше да отговори пред Божието лице, с необикновена любов, но и с много голяма честност…
Животът на отец Софроний винаги е бил изпълнен и с радост и хумор. В любовта ми към играта на думи, думата „хумор“ винаги ми се струваше свързана с други две думи – смирение и любов (на френски: „humilite“ и „amour“). Мисля че чувството за хумор на отец Софроний бе свидетелство за смирението и любовта, които живееха в сърцето му. Когато започваше да се смее, той се смееше гласно. Никога не съм го виждал, нито веднъж, да се заспее по друг начин, освен с този необикновен смях, в който проявяваше своята сърдечна радост. В същото време обаче той бе и сериозен.
Последният път, когато го видях, преди да реша да основа манастира „Св. Силуан“, го попитах: „Отче, наистина ли мислиш, че трябва да сторя това?“. Леко потрепервах, защото изглеждаше почти невъзможно това да се случи. За мое насърчение той ми каза тези страшни думи: „Това е нещо невъзможно, но го направи. Знай, че няма да се получи без слъзи и кръв“. После добави: „И все пак, какво друго можеш да сториш? Не можеш да се върнеш назад. Има ли бездна пред теб? Скачай, скачай!“. Тогава започна да се смее:
„Аз вече скочих, сега е твой ред!“.
И ето още няколко думи, които обичам да си спомням при различни обстоятелства. Манастирът вече беше основан и понякога се обръщах към отец Софроний с оплакване, разказвам му за превратностите, нещастията и трудностите от началния си период. Той ме изслушваше, както винаги, с голяма любов и доброта. Веднъж, след едно мое оплакване, каза:
„Слушай, при мен е същото! Въпреки че не мога да се противя на Бога, защото Той ми даде, разбира се умерено, способността да не Му се противя. Затова постъпи като мен!“.
Отец Софроний имаше особена лична близост с Бога. За последен път го видях жив, когато получих своята монашеска мантия в негово присъствие. Той влезе в малката стая, където се подготвях да вляза в църквата, и ми каза: „Дошъл съм по важни дела“. И като направи кръст, добави: „Не се притеснявай! Погледни ме! Бог направи с мен каквото можа; може би стана добре, не знам. Той може да прецени. Но знай, че нашият Бог понякога действа „безрасъдно“!“.
Автор: Епископ Симеон Коссек
Източник: orthochristian.com
