Начало / Uncategorized / Венеция – другата Византия

Венеция – другата Византия

Византия отдавна е изчезнала от картата на Европа, но един друг град (някога дори държава) блести ярко и красиво и е в сърцето на милиони много туристи… Венеция! Какво общо може да има между тези два свята, които са толкова различни? Нека разнищим нишката на историята до самото ѝ начало!

Венеция, в своята колоритност, е особен вид „подражател“ на Византия. Градът развива отношения с Византия на няколко нива – търговско-икономическо, дипломатическо и духовно-културно, като се опитва да подражава на великата империя. Приликите стават очевидни, както в социалната структура на венецианците, така и в политиката, която те водят по модела на Византия.

Политическите и културните отношения, които Венеция поддържа с Византия, не винаги са стабилни, но съществуват до окончателното падане на Византия, въпреки че с течение на времето ролите между тях се обръщат. Този обрат не идва като гръм от ясно небе. Много събития го предшестват, докато от позицията на „обслужващ“ Венеция се превръща във враг и вливайки омраза в душите на венецианците, довежда до падането на Византия. Венеция се възползва от възможността, която ѝ бе предложена от Четвъртия Кръстоносен поход (1204 г.). Без колебание тя преобръща отношенията си с Византийската империя, която попада под икономическия контрол от венецианците. Те от своя страна я превръщат в своя колония, създавайки империя, за която винаги са мечтали.

Дожите[1] са като византийските императори

Връзката на Венеция с Византийската империя напомня тази на крайните населени места с метрополията. Практика била венецианците да следват заповедите на византийските императори или да се смятат за подчинени на Византия. Така е и в религиозната област, тъй като за разлика от останалия латински свят венецианците имат патриарх за свой религиозен водач.

Когато някой дожа се възкачва на власт за първи път, известява за това византийския император, който ратифицира с официален документ неговите правомощия, давайки необходимата слава и блясък за изпълнение на задълженията му. Византийските императори, за да запазят своето влияние и власт във Венеция, предоставяли длъжности и титли на дожите, които са управлявали като императори. Те имали обичая да изпращат синовете си в Константинопол, където да се учат от византийската администрация и етикет, в опит да следват наследственото прехвърляне на властта.

Наследствеността обаче имала своята цена. Подобно на византийските императори, дожите можело внезапно да загубят освен властта и собствения си живот или, в най-добрия случай, зрението си. Много пъти, за да се спасят се е налагало да последват монашеския живот или да се преселят на друго място, например в еладските земи, където живели до края на живота си. Също така, трябва да се имаме предвид и роднинските връзки, между венецианците и византийците които са се създавали от време на време. Известно е, че поне три дожи се женят за византийски принцеси.

Ако отворим публичните документи от Венеция, ще видим, че до 10 век те носят името на императора на Византия. Векове след падането на византийския свят чак до края на 18 век, дворът на дожите запазва и изпълнява византийски ритуали.

Венеция среща Византия

Венецианските благородници пътуват често и живеят в Константинопол. В столицата те влизат в контакт с византийския свят, гръцкия език, обичаите и традициите. Те пренасят в родината си наученото от взаимоотношения с византийците и всичко спечелено от тях. Взаимодействието на тези два свята и смесването на техните културни елементи дава голям тласък за издигането на духовното и културното ниво на Венеция. Венецианците, връщайки се от Константинопол, донасяли със себе си и ценни предмети, като скъпоценни килими, копринени тъкани, тежки бижута и дори позлатени дрехи.

Във Византия облеклото е знак, чрез който човек може да разбере произходът, социалната класа на гражданина или каква е професията, или длъжността, която заема. Във Венеция традиционното венецианско облекло е толкова важно, че са приети закони, които да гарантират неговото запазване. Във Венеция преобладава синият цвят на дрехите. Ако си представим едно посещение във венецианско имение, ще видим, че червените, зелените и виолетовите нюанси са носени от високопоставените служители на Венеция, които изкусно успяват да заобиколят строгите закони.

Дори дожите, в допълнение към императорската корона и сандалите на византийския император, които са символи на неговата власт, копират дрехите, носени от византийските императори. Мъжете и жените носят бижута и дрехи, които следват модата на византийския двор. Дворът/ескортът на дожа не се състои от войници, както е обичайно на Запад, а следва византийските стандарти. Както казахме, и религиозният им водач е бил патриарх.

Архитектурата на Венеция

Венецианската архитектура копира византийските декоративни елементи и ги включва в обществени сгради, църкви и частни домове. Контактът с произведенията на изкуството, внесени от Византия и комбинацията от различни стилове на изкуството допринасят за еволюцията на Ренесансова Венеция. Църквата „Света София“ е била модел за мозайки и декорация. Византийските императори на практика насърчават културния обмен или чрез изграждане на църковни сгради, или като допринасят за украсата им. Не е необичайно мощите на светци да се даряват или продават за изграждането на храмове, които съществуват и до днес.

Еволюцията на Венеция

Венеция не е случаен град. Това е важна морска сила, полезна на Византийската империя, която, получавайки привилегии и награди, допринася за борбата срещу пиратството по византийските морета и дава флота си на разположение на византийците. Отношенията, които се развиват с Византия, дават на венецианците импулса, който им е необходим, за да станат няколко века по-късно най-важният европейски търговски център.

Четвърти кръстоносен поход

По повод завземането на Светата земя от мюсюлманите, венецианците, с благословията, насърчението и подкрепата на съответните папи от Западната църква, започват религиозна кампания, наречена „Кръстоносни походи“. Критична година за Византия е 1204 г., когато в Четвъртият кръстоносен поход, Венеция вместо срещу исляма, се обръща срещу православния, християнски Константинопол, който разграбва, разрушава и превръща в провинция. Почти цяла Гърция тогава пада в нейните ръце и се превръща във венецианска провинция. Добрите отношения, съхранени дотогава, са нарушени. Този удар проправя пътя за османците и два века по-късно довежда до падането на града.

Византийци потърсили убежище във Венеция след падането на Византия

Венеция става убежище за жителите на Византия. Те са принудени да избягат там след падането на Византия под османците. Става въпрос за  учени, хора на изкуството, за видни семейства, които носят със себе си освен материалното си богатство, но и културата си. През 14 век във Венеция се създава творческа общност. Имало е около 4000 жители. Кардинал Висарион от Трапезунд нарича тази общност Втора Византия. Всъщност той дарява и на Венеция своята богата лична библиотека. Книгите му включват латински и гръцки ръкописи. Тези ръкописи са причината за създаването на Маркианската библиотека, която е втората по важност и най-богата библиотека след тази на Ватикана.

Във Венеция гърците започват да продават ръкописи – древни, византийски, монашески, които били много търсени от благородници, свещеници и дори управляващите. В същото време има интерес от страна на венецианците към гръцкия език и това улеснява търговията. По-късно се създават гръцки печатници, които допринасят за издаването на религиозни книги и разпространението на гръцката култура.

Превод от гръцки: Силва Маринова

Източник: maxmag.gr

БЕЛЕЖКИ:

[1] Дож на Венеция е титлата на избрания държавен глава на Венецианската република в продължение на повече от 10 века (от VIII до XVIII век). Длъжността е създадена през 697 година, когато Венецианската република е официално подчинена на Византийската империя. Предполага се, че първите дожи са били назначавани като наместници от Византия. Дожите са били избирани от най-богатите и влиятелни семейства във Венецианската република. До 1032 година дожите са имали неограничена (еднолична) власт във всички държавни, военни и църковни дела. Облеклото на дожа включва шапка-калпак с особена форма, меч, пурпурна или златиста мантия, с яка от хермелинова кожа, и червени ботуши. Ежегодно по време на Пасха дожът оглавява процесия от катедралата „Сан Марко“ до женския манастир „Сан Закариа“, където игуменката на манастира му връчва нова шапка (corno ducale), ушита от монахините. Длъжността на дожа е премахната от Наполеон I Бонапарт през 1797 г. Венеция попада под властта на Австрия, като част от формите на управленито се запазват и по време на австрийската управление, но Венеция завинаги губи своята независимост и никога повече не се връща към института на дожа.

За Ангел Карадаков

Виж още

Излезе от печат книгата „Гръцки отци на Църквата“ – том 1

От печат излезе книгата „Гръцки отци на Църквата“ – том 1, която се издава с благословението ...