Начало / Uncategorized / Доц. Павел Павлов: Ганчо Велев бе църковен историк от голяма величина

Доц. Павел Павлов: Ганчо Велев бе църковен историк от голяма величина

На 23 септември се изпълват 100 години от рождението на видния бъгарски богослов и преподавател по Църковна история в Софийската и Пловдивската духовни семинарии г-н Ганчо Велев. 

Днес след вечерното богослужение в столичния храм „Възнесение Господне“ ще бъде отслужена панихида за приснопаметния преподавател и богослов. 

Предлагаме интервю на Кирил Георгиев с доц. д-р Павел Павлов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ за живота и делото на видния многогодишен преподавател. 

– Днес се навършват 100 години от рождението на г-н Ганчо Велев, дългогодишен учител по Църковна история в Софийската и Пловдивската духовни семинарии. Какъв е животът на Ганчо Велев? 

– За приснопаметния г-н Ганчо Велев наистина може да се говори дълго. Ако трябва съвсем накратко да се спрем на неговите, по-скоро биографични бележки, отколкото подробна биография, трябва да кажем, че той се ражда на 23 септември 1921 г. в Пловдив, в едно православно-християнско семейство. Неговият баща е от Пловдив, кожухар по професия, а неговата майка е от гр. Прилеп в Македония. Първите години от своя живот той живее буквално в една своеобразна идилия на многовековния Пловдив. Там завършва началното си и прогимназиално образование.

Много интересни неща пише той в своята автобиография, в Книгата с автобиографичните бележки на учителите в Пловдивската духовна семинария. Там той споделя, че още от малък всяка неделя посещава богослуженията в неговата енорийска църква „Св. Марина“, където прислужва в олтара и именно там се заражда в него желанието да учи в Семинарията. Записва се и завършва, като стипендиант на Св. Синод, Пловдивската духовна семинария с желанието след това да продължи в Богословския факултет. През 1941 г. обаче се променя законът за военната служба и се променя редът, по който тя трябва да се отбие, а именно преди започването на висше образование. 

Ганчо Велев отбива военната си служба в Пловдив, като успява във времето между 1941-1943 г. да участва в богослужебния живот еженеделно като диригент на малък хор в храма „Св. Неделя“. След отбиването на военната си служба веднага е приет в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, отнова като пълен стипендиант на Св. Синод. Лекциите започват през есента на 1943 г., но са прекъснати заради тежките бомбардировки над София, а след това е мобилизиран отново и участва в последния етап от Втората световна война, на македонския фронт. Връща се в столицата в края на 1944 г. и отново продължава своето богословско образование. 

Успешно завършва Богословския факултет през 1947 г. и веднага бива назначен за учител в Пловдивската духовна семинария, която по онова време се помещава в Бачковския манастир. Така започва и неговото учителско поприще, но за да специализира и да бъде по-полезен на своите ученици завършва и второ висше образование – История в Софийския университет. След преместването и събирането на двете семинарии в една, на гара Черепиш, той е дългогодишен учител в Софийската духовна семинария, където и живее повече от 10 години През 1967 г. се венчава за неговата съпруга Йорданка и се премества в гр. София на ул. „Иван-Асен II“.

До 1984 г. г-н Ганчо Велев бе учител в Софийската духовна семинария, гара Черепиш, но заради различни заболявания той прекъсна своето учителство – беше му трудно да пътува, бяха доста трудни условията. Казвам бяха, защото това е времето, в което и аз бях ученик в Семинарията, и си спомням неговото прощаване с колегите и учениците в началото на лятото на 1984 г. Освен учител той е и църковен певец в храм „Св. София“. След промените, когато Семинарията се завърна в гр. София, той отново възобнови своята учителска работа в нея.  

Той беше учител там до 1996 г., когато заради тежко заболяване от пневмония бе принуден на напусне своето учителство. Аз имах невероятна чест да продължа в неговите часове и да завърша годината като негов заместник. Той почина през 1998 г. през месец август.

– Разкажете ни повече за неговото учителстване. Какъв учител бе той?

– Моите лични впечатления от неговото преподаване са от началото на 80-те години, когато бе наш учител в Софийската духовна семинария. По онова време той вече беше превалил своите 60 г. – от една страна улегнал, много взискателен към себе си човек, много спретнат и същевременно с младежки ентусиазъм учител, който не позволява на рутината да убие духа на професията.  

За всички семинаристи остават паметни първите часове при г-н Велев. Той винаги въвеждаше новите ученици и разказваше за това какво представлява Семинарията, на какво предание и наследство стъпва, какви дисциплини се изучават, каква е историята на Семинарията и т.н. Той говореше много пленително и много задълбочено, до такава степен, че ние не усещахме как минава времето. Неговите часове бяха изключително дълги, защото идваше пет минути преди да удари звънеца за начало на часа, подготвяше всичко по най-перфектният начин – дъската, картите, с които си служеше за илюстрация на часовете. Удареше ли звънецът се започваше с едно невероятно препускане. Той говореше много равномерно с идеята, че всички неща, които ни казваше ние ще успеем да запишем. Опитваше се да изяснява всяка тема до безвъпросна яснота. Беше изключителен, особено при въпросите, които му задавахме в междучасието или след учебните занятия. Обръщаше внимание на всеки един ученик и много задълбочено обясняваше по всяка една тема. 

Често биваха задавани въпроси доста отдалечени от темата на църковната история и той пак отделяше много време, за да обърне внимание на този, който е задал въпроса. Това понякога продължаваше с часове. Неговата ерудиция на църковен историк бе изключителна рядкост, особено за 80-те години, когато темите свъзрзани с Християството, с Църквата, с богословието или пък конкретно с църковната история не бяха от най-популярните. За нас бе невероятно богатство той да бъде наш учител. При това той преподаваше не само чисто исторически дисциплини, но и църковно-исторически, също така и География, та дори и Благонравие в часовете на класния. 

Георграфията може би бе неговата втора любов. Паметни остават за випуските, на които той е класен ръководител, екскурзиите, които той провеждаше всяка година. Днес все още има негови ученици и те са свидетели за неговата ерудиция, но това, което трябва да подчертаем е неговата посветеност на учителското поприще. Поне в моя живот не съм виждал друг толкова ангажиран с работата си учител, който до такава степен се беше посветил, че сякаш не живееше извън своята преподавателска дейност и извън църковната история. У него имаше невероятно желание да преподаде всичко, което знае, и твърдо вярваше, че ние ще го научим до последния детайл. Но това бе невъзможно за условията на Семинарията и изобщо за едни младежи на по петнадесет-шестнадесет години. 

– Като църковен историк какъв беше г-н Ганчо Велев? 

– Като изследовател на Църковната история и като като разказвач на Историята той беше невероятен. Той можеше да разказва като свидетел за всяко едно събитие, което много запленяваше слушателите, но и като изследовател той имаше много широк периметър. От всички области на Църковната история, може би областта на Българската църковна история е най-важният център на неговите изследвания. 

На проблематиката, свързана с българската църковна история, той посвещава много изследвания свързани с различни личности – български светци, на св. цар Борис и покръстването той посвещава най-голямата си публикувана студия. Освен това г-н Велев изследва и много теми свързани с Българското възраждане и Българската екзархия. Това, което особено впечатлява е неговият усет за изграждане на църковно-историческо знание. Той винаги обръщаше голямо внимание на методологията на преподаването на църковната история, там където се допира богословието с историята. Това бяха паметни неща. 

Г-н Велев преподаваше усилено и подробно всички дялове на Църковната история, но за жалост публикува твърде малко неща. За това са на лице доста причини. Първо той беше изключително скромен човек, което бе видно за всички. Друга причина е, че в онова време можеше твърде малко да се публикува. Въпреки това той подготвя, и това го виждаме в неговия архив, всяка една тема много детайлно, като по определени теми работи с десетилетия и събира огромен архив. С изключително задълбочено изследване на темите. Макар и посветил се на Църковната история, нито една тема от другите области не беше маловажна за него- и в гражданската история, в географията, в геологията, но най-вече в областта на богословието. 

Вечна и блажена да бъде паметта му! 

За Ангел Карадаков

Виж още

Излезе от печат книгата „Гръцки отци на Църквата“ – том 1

От печат излезе книгата „Гръцки отци на Църквата“ – том 1, която се издава с благословението ...