Начало / Uncategorized / Тайнственият живот на душата

Тайнственият живот на душата

Живеем сред хора, които са несъвършени, с множество страсти и грехове, които вероятно ще ни подразнят и разстроят. Но не можем да променим начина им на поведение, особено тяхното негативно отношение към нас. Никой не променя собственото си разположение, освен ако не го пожелае изрично. 

Това можем да видим в себе си. Възможно е да не покажем гнева си, недоволството си, лошата и зла воля, отхвърлянето и всякакъв друг негатив, който изпитваме към другия човек, и това може да бъде ефективно, дори да включва потискане на чувствата. Но никой не може да каже, че не можем да имаме подобни усещания в сърцето си, никой не може да забрани и не може да ни направи по-различни, отколкото сме, освен ако не поискаме сами да бъде такива. 

Идеята, че другите хора са засегнати само от това, което се изразява от нашите действия и поведение, изглежда не е напълно вярна. Има един тайнствен живот на душата, който засяга хората и всичко наоколо, имайки положително или отрицателно въздействие, независимо дали осъзнаваме това или не. 

Ако душата ни е под властта на ревността, завистта, недоверието, омразата или явната неприязън към някого, то той ще го усети в собствената си душа, сякаш е залят от „негативни“ вълни, които естествено го разстройват и нарушават спокойствието му. От друга страна, когато душата ни предава любов, съпричастност, прошка, придружена с молитва, човекът отсреща тайнствено открива „добрата сила, изхожаща от нас, отиваща към нашия брат или сестра, изцелявайки и съжалявайки“, казва св. Порфирий. В крайна сметка ние не предаваме на другите това, което казваме и вършим, а това, което сме: изпълнени с антипатичност или със сипматия. 

Св. Порфирий казва: „Има тайнствен, невидим живот на душата. Той е много мощен и може да засегне другите, дори ако не са хиляди километри. Това може да стане чрез проклятие, което има силата да активира злото. Но отново, ако се молим с любов за някого, независимо колко далеч сме, добротата също се предава. Така че доброто и злото не се влияят от разстоянието. Можем да ги „изпратим“ на неограничени разстояния. И ние можем да изпращаме това наше добро или зло, без дори да говорим, независимо колко далеч сме от другия човек. Това, което не е изразено, често има повече сила от думите“. 

В света на витрините и рекламите, истинската Христова Църква (според опита на светиите, тези „несъществуващи“ Божии човеци, скромни и прости, без значение от тяхната обществена позиция), насърчава тайнствения и невидим опит, който се състои в изгарящата Божия любов. Както прекалено многото човешко чувство на плам води до похот, така и изкарването наяве на тайнствени и лични взаимоотношения с Христос води до лъжи, лицемерие и оттам до тяхното заличаване. 

Истинският живот се живее в дълбините на сърцето ни, както и нашият рай и ад. Това е мястото, където се води битката между доброто и злото. Това е мястото, където отхвърляме или приемаме Бога и ближния. И оттук започва нашето пътешествие към вечността. 

Автор: Отец Андрей Агатоклеус

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Днес беше хиротонисан Браницкият епископ Пахомий

С нов епископ се сдоби Българската православна църква – Българска Патриаршия на празника на св. ...