Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Не се страхувайте да останете сами. Хората са сами единствено ако не познават Бога, дори и да имат отношения с голям брой свои близки. Такива хора биха казали: „Не знам какво да правя със себе си, всичко ми тежи“. Това са души, в които го няма Бог, без съдържание, те са като пепел без въглен. Но вие не сте сами, защото сте близо до Господа и Господ е близо до вас.
Св. ап. Павел бе апостол на народите. Чуйте какво казва той, когато в един период бил изоставен от всички: „При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях! Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва“ (2 Тим. 4:16-17). Виждате ли святия начин, по който Христовият служител Павел мислеше и говореше в онези първи дни, когато в света нямаше нито една християнска църква, нито един християнски владетел. И все пак днес цялата земя е украсена с християнски църкви и християните наброяват стотици милиони.
Така и вие не тъгувайте, защото се чувствате съвсем сами на своето си място. Ако, както ми пишете, чувствате, че сте в пустинята, то трябва да знаете, че много хора са били спасени в пустинята. Всички тези Божии обитатели на пустинята, се възнесоха в голямия сонм на Бога и неговите ангели. Имало е човеци, които не са виждали друго човешко лице в продължение на петдесет и повече години, но никога не казали: „Сами сме!“.
Защото Бог бе с тях и те бяха с Бога.
Можете да живеете без никого до вас и без нищо, но не може да живеете без Бога. Това бе техният опит, който те завещаха на Църквата като свое наследство. Не знаем дали атеист би могъл да живее петдесет години в пустинята, в пълна изулация. Никой никога не е правил това в историята на човечеството. За такива хора е изморително да живеят в обществото, а още по-невъзможно да живеят извън него. Защото безбожниците търсят хора, за да поробват сърцето им с неверие и да се „хранят“ от чуждата болка. Но кого биха намерили в пустинята, за да се „хранят“, освен себе си? И чия болка би ги нахранила, ако не тяхната собствена?
И така. Нека мислите ви се издигнат до духовните висоти, където Бог живее, Който е по-добра и по-мила компания от всяко човешко същество. Служете му, правете му компания, говорете с Него, стремете се към Него, обичайте го с цялото си сърце, с целия си ум. Той ще намери начин да отвори очите на вашите ближни и техните умове, така че да може да им даде живата вяра. Тогава, на мястото, където живеете, Божията слава ще бъде възпивяна не само солово, както е сега, но от цял хор.
Автор: Св. Николай Велимирович
Източник: pemptousia.com
