Начало / Uncategorized / Чрез Кръста дойде радост за целия свят

Чрез Кръста дойде радост за целия свят

На 14 септември целият православен свят се радва, чествайки Въздвижение на светия Кръст Господен с думите: „Ето, чрез кръста дойде радост за целия свят“. 

Три исторически събития са допринесли за създаването и оформянето на този празник: 

1. Откриването на светия Кръст през 326 г. от св. Елена, майката на светия император Константин Велики. При самото намиране на Кръста Господен, близо до Голгота, по чуден начин бе определен като истинския кръст на Христос. Св. Елена се поклонила и със сълзи предала Кръста на Йерусалимския патриарх Макарий. 

2. Св. Елена положила основите на църквата „Възкресение Христово“ върху мястото на Гроба Господен, който бил завършен през 335 г., след което последвало и неговото официално освещаване. На следващия ден 14 септември същата година, в средата на Църквата, се провело въздвижението на Светия кръст, като всички вярващи се поклонили пред Кръста Христов и получили Божието благословение. 

3. Три века по-късно Въздвижението на Светия Кръст се повторило. Това станало тъй като персите нахлули и завладели Йерусалим през 614 г. Те взели със себе си Кръста и го държали в продължение на 14 години. През 628 г. благочестивият византийски император Ираклий побеждава персите и връща обратно Кръста в Йерусалим. На 14 септември 628 г. императорът бос и в цивилни дрехи, се изкачил до църквата „Възкресение Христово“, в нарочно литийно шествие, носейки Светия Кръст на раменете си и го предал на Йерусалимския патриарх Захарий. Патриархът приел Кръста и с дълбока вяра го издигнал в средата на Църквата тържествено, докато всички вярващи пеели тропара: „Спаси Господи, твоя народ и благослови наследството Си…“. 

Оттогава е установено и да се празнува официално празникът Въздвижение на Светия Кръст в цялата Църква, както на Изток, така и на Запад. 

Светите отци на Църквата от IV в. в своите прекрасни проповеди за Светия Кръст подчертават с много примери и изрази значението на Кръста, както и значението, което Той носи в живота на Църквата и на всеки вярващ човек. 

Все пак е необходимо да изясним от самото начало, че Кръстът не носи някаква магическа сила или свойства сам по себе си. Той придобива своето значение от Богочовека Христос, който доброволно бил прикован към Кръста, върху който и проля Своята Кръв и го освети, като по този начин го направи носител на Своята милост. Ето защо боговдъхновените отци на Църквата казват: „Когато почитаме Кръста, ние почитаме Онзи, който бе разпнат на него. Нещо повече, когато почитаме разпнатия Господ, безспорно почитаме и Кръста. Нека за това да отдадем дължимото почитание на Христовия Кръст. Нека преколоним колена пред Него…“ (Nicetas the Paphlagonian, PG 105, 28-29.). 

Ние празнуваме големия празник на Кръста и цялата Църква е просветлена и изпълнена с лъчи на божествена радост. Кръстът е издигнат и заедно с това издига цялото човечество, което е паднало поради греха си. Вече не се страхуваме от огнените стрели на дявола, защото Светият Кръст ни защитава. Кръстът е източник на благословение за нас. Кръстът е надеждата на християните, спасител на отчаяните, убежите за онези, които се намират в трудности, лекар за болните; премахващ греховните страсти и поддържащ вярата ( John Chrysostom, Homily on the Cross, and Homily B’. Migne P.G. 49 p.p. 407-418.). 

Кръстът е стълба, която ни изкачва към небето. Кръстът ни пази от изкушения, спасява ни от опасности, утешава ни в скърби, помага ни във всяка нужда. Кръстът защитава вдовици и сираци. Този, който се обръща към Кръста, е изпълнен със смелост и прогонва страха ( St. Andrew of Crete, Homily A’ On the Elevation of the Holy and Life-giving Cross, PG 97, 1017-36.).

Мои възлюбени братя и сестри, Кръстът Господен ни дава всички тези, а и още много други, благословения, за това нека бъдем в близост до него и често да призоваваме Божията благодат и сила при всяка наша нужда. 

Нека правим кръстния знак, когато станем сутрин, благодарейки на Господа, Който ни е благословил да видим светлината на новия ден. Нека започваме и завършваме нашата работа с кръстния знак. За всяка милост, която получаваме от Бога, нека Му благодарим, като се прекръстим. Нещо повече, при всяка нужда нека се обръщаме за помощ и защита от нашия Всемогъщ и Милостив Господ, като правим кръстния знак; и нека бъдем сигурни, че ние, подобно и на много други, ще видим чудеса в живота си. 

Автор: Писидийски митрополит Сотир

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

За самотата и истинското общение

Не се страхувайте да останете сами. Хората са сами единствено ако не познават Бога, дори ...