Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 09 септември 1990 година завършва по трагичен начин земния път на един изтъкнат руски православен свещеник, който служи и проповядва Христовото Евангелие сред своите сънародници неуморно и всеотдайно десетилетия наред по време на комунистическия режим и войнстващия атеизъм.
Отец Александър Мен е убит в Москва от ръката на престъпник с антихристиянски убеждения, вероятно като отмъщение за църковната дейност и мисионерска активност на руския свещеник в края на комунистическия режим и навечерието на демократичните промени в руското общество.
Църковно-мисионерското дело на о. Александър Мен
Протойерей Александър Мен е една изключително интересна и забележителна фигура в историята на Руската православна църква през ХХ век, а в по-широк план, той е забележително и интересно явление в съвременната руска култура като цяло и емблематична фигура за развитието на съвременната православна богословска мисъл. В условията на прекъсната традиция на богословската наука в Съветска Русия, и силно ограничени възможности за богословско творчество, той е истински мисионер, духовен учител и наставник на вярващите, творец в областта на богословието и оригинален създател на съвременна православна богословска наука. Като православен духовник и богослов той върши мъжествено своето служение в условията на войнстваща атеистична пропаганда, в условията на духовен глад за Христовата истина и на враждебна среда и неприятелско обкръжение за Църквата както в обществото, така и в официалната идеологизирана наука на тогавашната съветска комунистическа система. Този християнски научно-богословски и духовно-мисионерски подход може да се открие в цялото творчество и проповедническа дейност на прот. Алексендър Мен, които в голяма степен са посветени на Личността и спасителното дело на Иисус Христос и на свидетелството на Църквата за Него.
В годините на тежки ограничения за развитието на богословската наука в Съветска Русия и при наличието на строга и сурова цензура за православната богословска литература, в условията на наложени всевъзможни ограничения за достъпа на Църквата и православното богословие до широките обществени кръгове по времето на тоталитарния атеистичен режим, прот. Александър Мен чрез своите книги и богословски трудове се проявява безспорно като един от съвременните християнски мисионери и е сред малцината християнски автори на ХХ век, които чрез своето творческо дело и литературно наследство оставят трайна диря в най-новата история на Првославната църква.
Богословското творчество на о. Александър Мен
Отец Александър Мен е християнски автор, духовен учител и православен пастир, който се труди неуморно на полето на духовното просвещение и дава изключително изобилни плодове. Като православен духовник и богослов той преподава учението на Църквата, но същевременно твори наука. В този процес на истинско творческо отношение към Свещеното Предание на Църквата той се съобразява и с равнището на съвременната наука и с потребностите на своите читатели, слушатели и пасоми. Той създава внушително по обем книжовно наследство и твори богословска наука, която едновременно е израз на Православното учение на Църквата, разкрива богатството на църковното предание и на православна духовна традиция, но същевременно е обърната и към съвременния човек и отговаря на неговите специфични духовни, интелектуални и културни потребности.
Когато изследва същността на християнството като религия на спасението, религиозната традиция в историята и културата на човечеството през епохата на Стария и Новия Завет или разкрива православното църковно учение за Личността на Иисус Христос о. Александър Мен винаги си служи с богатството на църковната традиция и достиженията на съвременната наука за християнството и религията. Той представя една широка палитра на религиозните традиции и духовна култура на човечеството, разглежда християнството на фона на световната история и разкрива уникалното и универсалното измерение на Евангелието като Божествено учение на Спасителя и Благовестие за спасението и обновлението на целия човешки род.
Личността и делото на Иисус Христос са винаги в центъра на богословските търсения и творчески занимания на прот. Александър Мен, в които той третира различни въпроси от областта на християнството или историята на религиите. Най-изчерпателно на тази тема, обаче, той се спира в своята широко известна книга „Синът Човешки”, която бива определяна като първата значима, от богословска гледна точка, негова творба. Първото издание на книгата е отпечатано през 1969 г. в Брюксел, а второто разширено и допълнено издание излиза през 1983 г. Книгата за Личността на Иисус Христос е издадена и на български език и е позната на българските читатели.
В тази интересна и забележителна книга централно място и значение заема темата за Иисус Христос като Учител и Пророк, Спасител и Изкупител на човешкия род, като очакван Месия и Избавител на човечеството – както за израилтяните в Свещеното Писание на Стария Завет, така и за другите древни народи. Авторът проследява месианската вяра на старозаветния Израилски народ и присъствието на месианската идея в големите религиозни традиции на човечеството. Темата за Иисус Христос като Месия и Спасител на човешкия род е сякаш отправна точка и естествен притегателен център и за другите основни богословски трудове и съчинения на о. Александър, които продължават да разработват различни проблеми на религията и да разкриват истината за Богочовека Иисус Христос през призмата на християнския универсализъм и учението на Църквата.
Личността на Иисус Христос в богословието на о. Александър Мен
Прот. Александър Мен разглежда темата за Богочовека Иисус Христос през призмата и в духа на Православното христологическо учение на Църквата, което изповядва Спасителя като Истински Бог и Въплътил Се Син Божий, Като Истински Човек и Изкупител на човечеството. Силата и въздействието на образа на Иисус Христос от книгата на о. Александър Мен е в това, че тук в центъра на историческото повествувание е земният живот на Спасителя в контекста на новозаветната история, но разказан и изтълкуван в духовната светлина на християнската вяра и според догматическите истини на Църквата.
За да разкрие уникалността на Христовото учение или да покаже неповторимостта на Христовата личност в историята на човечеството о. Александър Мен разглежда Неговото спасително дело едновременно в хоризонта на Свещената история на човечеството и през призмата на научните изследвания на религията. Той си служи с изключително разнообразни, но подходящи сравнения и паралели с другите световни религии и философски учения или прибягва до важни за съвременния читател и слушател аргументи от областта на науката.
В своя подход към Личността на Спасителя прот. Александър Мен комбинира историко-критическия метод с разкриване на новозаветната истина за Сина Божий и изясняване на догматическата вероизповед на Църквата за Богочовека Иисус Христос. Иисус Христос е историческа личност, Той е Истински Човек, Който живее в определено историческо време и действа в конкретен исторически контекст. Иисус от Назарет е изцяло свързан с живота на израилския народ и с месианските очаквания на времето, но също така Той е Божествен Учител и Пророк, религиозен реформатор, който не се вмества в тесните рамки на установените старозаветни традиции на времето, а учението Му надхвърля ограничените стереотипи на човешките представи.
Така както Сам Спасителят пита своите ученици: „За Кого Ме мислят човеците Мене Синът Човешки?”, а след това пита и тях самите: „А вие за кого Ме мислите?”, по същия начин този въпрос на Иисус Христос е поставен и пред всеки един от нас и стои винаги пред сърцата и умовете на всеки човек и в днешно време. На този въпрос ние можем да отговорим както чрез силата и светлината на своята вяра, така и чрез познанието на разума. По този път на вярата и разума е водил към Христа чрез своите изследвания хиляди свои съвременници и о. Александър Мен. За мнозина от тях той е спомогнал да достигнат до Църквата и да приемат Христовата истина в сърцата. Защото в църковнославянския текст на Евангелието посочените думи на Христа е казано: ”За кого ме почитате?”, което отразява по-точно и по-пълно истината за познаването, приемането, изповядването и почитането на Сина Божий като дълбоко духовен и съкровен акт на вярата и религиозното благоговение, а не просто като абстрактно мнение или индиферентно отношение към въпроса за Личността и спасителното дело на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос.
Автор: Доц. д-р Костадин Нушев
