Тази история не си я спомня никой човек. А и как ли би могъл – та тогава на света не е имало хора. Нямало, защото Бог още не ги бил сътворил. И защо ще попита някой? Ами навярно, защото още не им било дошло времето.
Когато се случила нашата история, Бог бил сътворил небето. Само че не това небе, което ние виждаме, когато излезем на улицата – такова още нямало. Небето, което Бог сътворил, всъщност представлявало един удивителен, невидим за нашите очи свят. И този свят Бог населил с разумни духовни същества – ангели. Ангелите приличат на нас, хората, само че нямат тела, затова и се наричат безтелесни духове. Те обаче се виждат един другиго отлично, а колко по- добре ги вижда сам Бог, Който, трябва да отбележим, вижда всичко. Затова и се нарича Всевиждащ.
Ангелите умеели много неща, но повече от всичко обичали да пеят. Песните си съчинявали в движение. В тях те прославяли своя Творец, Бога, и прекрасния свят, който Той устроил. Ангелите обичали да пеят събрани заедно и така се получавал ангелски хор. Понякога обаче в особени случаи всички ангелски хорове се събирали в един голям хор. И тогава ангелските песни изпълвали цялата вселена.
Бог продължавал да твори света под звуците на радостното и тържествено ангелско пение. Химните те пеели в осем различни съзвучия или както ги наричали, осем гласа. По тази причина ангелите били разделени на осем големи хора и начело на всеки един от тях бил поставен началник. „Архи“ означава начало и затова ангелите, които управлявали хоровете, били наречени архангели. За да може другите ангели веднага да ги различават, Бог надарил архангелите с особено сияние. Като получил от Бог такова особено сияние, един от архангелите, като отишъл при своите събратя, решил да им се покаже. Той се прикрил с ангелски плащ и по време на пението неочаквано разгърнал плаща и от него се разляла ярка светлина.
– Ти си подобен на деница! – възкликнали ангелите.
На ангелски език „деница“ означавало утринна звезда. Оттогава така и започнали да наричат архангела – Деница. Понравило се на архангела това име. Той си рекъл:
– Навярно аз съм по-добър от всички.
Когато всичките осем ангелски гласа се обединили в общ хор, то всички си помислили, че ще ги управлява сам Бог. Но Създателят поставил начело на общия ангелски хор един от архангелите. Затова всички започнали да го наричат Михаил, което означава „кой е като Бог“. Това много обидило архангел Деница, тъй като според него начело на всички ангели трябвало да поставят самия него.
– Бог сигурно не е забелязал, че аз съм най-добрият от всички – помислил си Деница.
И решил да направи всичко, за да може Бог да го забележи и да поправи грешката Си. Затова, докато пеели ангелските химни, Деница се стараел да пее по-силно от всички. Няколко ангели забелязали това и взели да хвалят Деница.
– Ти пееш по-силно от всички нас! – казвали те.
Харесвало му на Деница, че го хвалят, но очаквал похвала от самия Бог, а тя все не идвала. Станало му много неприятно, задето Бог не го чува, и пеел още по-силно. Разбира се, Бог чувал всичко, но не можел да похвали Деница, защото в хора никой не бива да се отделя от другите. Хор, който се състои от много гласове, трябва да звучи като един. Така възниква хармонията. Скоро гласът на Деница започнал да наподобява повече крясък, отколкото пеене. Архангел Михаил направил забележка на Деница и го помолил да спре да крещи. Тогава той не се сдържал и се развикал:
– Какво си позволяваш? – възнегодувал Деница. – И аз съм архангел също като теб! Ах ти, користолюбец такъв! Аз съм по- добър от теб! Ти ли ще ми правиш забележка? На мен само Създателят може да ми прави забележки!
– Ах, така ли било? – окончателно се възмутил Деница. – Тогава си пейте сами, да видим какво ще правите без мен! Повече в хора няма да стъпя! Ще си направя свой, където всеки ще може да се прояви в пълния си блясък и да прави каквото поиска. Кой иска да пее свободно? – обърнал се той към ангелите. – Елате с мен!
Деница презрително погледнал архангел Михаил и на тръгване добавил:
Името ти значи „Кой е като Бог“? Но твоят Бог е несправедлив, щом не забелязва най-добрите, а иска всички да бъдат равни.
Вместо да служа на такъв Бог, по-добре аз сам да бъда бог. Тръгнал си Деница, а с него тръгнали и няколко ангели, онези, които го хвалели. Те с възхищение говорели: „Какъв е смел нашият Деница, не се побоя да каже истината дори за самия Творец“. След като Деница си отишъл, ангелският хор започнал отново да пее в хармония. Но, когато хорът, оглавяван от Деница, запял (или по-скоро закрещял) на различни гласове, в света изчезнала всяка хармония. Да се твори хармоничен свят под звуците на такова пеене било невъзможно. И Бог заповядал на архангел Михаил да прогони Деница от Царството небесно. Но Деница не искал да си отиде доброволно. Събрал всичките си привърженици и тръгнал с цялата тази войска срещу ангелите Божии. И се разразила страшна битка. Но не съумял Деница да устои против ангелското войнство, възглавявано от архангел Михаил, и паднал от небесните висини право в мрачната бездна. Колкото повече се отдалечавал от Бога, толкова повече гаснела светлината му. Защото все пак ангелите сияят само защото отразяват Божествената светлина. И накрая от светъл ангел Деница се превърнал в мрачен и тъмен демон – сатана. А всичките му последователи станали злобни бесове.