Начало / Uncategorized / Предизвикателствата на времето и опазването на сградата на Богословски факултет

Предизвикателствата на времето и опазването на сградата на Богословски факултет

През 2023 година се навършват 100 години от отварянето на вратите на сградата на настоящия Богословски Факултет в София. Това е един хубав повод да се разтворят архивите и да се проследи историята на създаването, промените и опазването на този архитектурен паметник на културата през изминалото столетие.

Няма човек, който да е влязъл в тази сградата и да не е усетил особена атмосфера, дължаща се не само на красивата архитектура, но и на присъстващата там благодат. Това е така, защото в сградата на Богословския Факултет има параклис, в който ежедневно се извършва богослужение, а в намиращият се на втория етаж музей се съхраняват чудотворни икони, църковни реликви и мощи.

Сградата е преминала през изпитанията на времето и до ден днешен стои като символ на духовното образование в България. В началото идеята за създаване на Висше духовно училище датира отпреди Освобождението на България. Опитите на Св. Синод да доведат до реализацията на тази идея, получават завършек в лицето на Иван Евстатиев Гешов, който издава постановление на 28 април 1911 г., а Народното Събрание на следващата година приема закон за разкриване на Висшето богословско училище. Със съдействието на министъра на просвещението С. Омарчевски, сградата е завършена и тържествено открита през 1923 г.

Първоначалната идея за изграждането на сградата е била като проект в чест на възстановяване на Българската екзархия. Осветена е през 1910 г., а 33 години по-късно е била частично разрушена от бомбардировките. Тогава тя изгубва първоначалния си архитектурен облик. Невъзстановени остават куполът и фронтонът подчертаващи централната ос на симетричната композиция. В стилово отношение, според експертното решение, сградата търпи влиянието на историцизма.

След дългогодишни опити за започване на реставрация на разрушения купол, тази година стартира, по възобновената и доведена до успешен край инициатива на деканското ръководство, укрепителна дейност по конструкцията на сградата и възстановяването на купола ѝ.

В настоящата статия се разглеждат архивни документи, които съхраняват отчасти историята и становищата за реставрационните дейности извършени през годините. Целта е да покаже през какви промени е преминал този архитектурен паметник на културата и грижите за просъществуването му през стогодишното му съществуване.

В изследването се разглеждат съхранени архивни материали, които са малко познати и проучвани до този момент. Всички документи като цяло отразяват състоянието на сградата и изтъкват несъмнените архитектурни признаци, по които сградата е придобила статут на архитектурно-художествен паметник от национално значение. Изследваните документи върху които стъпва изследването, обхващат периода от 60-те година на 20 век до наши дни.

Сградата на Богословския факултет е част от архитектурен ансамбъл на пл. „Св. Неделя“. Състои се от пет надземни и два подземни етажа, а също и тавански етаж. В източната и централна част на втория сутерен са разположени складови помещения и други помощни отделения. Първият и вторият етаж представляват три различни функционални зони, средна, източна и западна. Главният вход на Богословския факултет е подчертан с колони и двойка пиластри с византийски капители (тежък портик) от двете страни, който по всяка вероятност са носели красивия фронтон. Сградата е интересна с разнообразните си помещения, които през годините са изпълнявали различни функции[1] и са били приспособявани за тях.  

Известен факт е, че архитектурните планове на сградата са дело на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Той се е стремил да подчини архитектурните форми на модерния за времето си стил сецесион с детайли, взаимствани, от византийската, романската и българската средновековна архитектура. Архитект Грюнангер е проектант на Княжевския дворец, Централната Синагога, комплекс на Софийска Духовна Семинария, ДЗИ на бул. „Дондуков“, идеен проект на Централна баня и др. Особено значим елемент от архитектурния облик на сградата е бил куполът, прототип на който е тиарата на Екзарха. Куполът на сградата сега е в проект на възстановяване.[2]

Особеност на архитектурата на сградата е, че като цяло, изобилства от пиластри, колони, арки, декоративни дъги и облицовка с редуващи се бели и червени ивици. Формата на прозорците са на двуделна и триделна арка. Полето около тях е изпълнено с глазирана керамика. Фасадата и интериора са оформени от българския художник Х. Тачев (1875-1941).[3] Триъгълният фронтон под купола е съдържал 18 фигурна композиция. Стенописът е бил на тема „Разрешаването на българския черковен въпрос“. Автор на композицията е Н. Ганушев (15.06.1889 г. – 16.03.1958 г.), чиято снимка е поместена по-долу. Каменната украса на капителите, входния портал, балдахините и вътрешността са дело на италианските архитекти Р. Харди и А. Филоти.

 Той е роден в Разград. Завършва живопис при прочутия чешки художник Вацлав Трунечек. Първоначално е бил учител по рисуване (1913 – 1920 г.). От 1921 г. до 1923 г. е професор по живопис в Художествената академия – София. След това заминава за Франция, където участва в изложби на Дружеството на френските художници. В последствие се завръща у нас и е професор в Художествената академия. По време на Първата световна война става военен художник. Носител е на множество награди. Учител е на някои от най-значимите наши живописци.

В архивите на Националния институт за паметници на културата, относно сградата на Богословски факултет, се споменава следното[4]: Сградата е четириетажна и е застроена на 1150 квадратни метра. От същия архивен документ се вижда, че през 1977 г. е направено предложение за обявяване на сградата за архитектурен паметник на културата. Според документа, състоянието на сградата тогава е било със запазена автентичност в оформянето на екстериора и интериора. Каменната облицовка и цокълът са останали непроменени. Преди обявяването за паметник на културата сградата е била с гладка външна мазилка, с разноцветни керамични украси и декоративен релеф. Документът свидетелства, че имитацията на тези детайли са били от византийската, романската и българската средновековна архитектура. Колоните в интериора на партера и полирания гранит също са отбелязани като съществуващи. Важна отметка е отбелязването на фронтона, който е бил разрушен от бомбардировките.

Частично нарушена структура и стиловата автентичност на сградата на Богословски факултет не са причина за да повлияе за обявяването на сградата за паметник на културата и тя остава с предложение за паметник на културата от национално значение. С протокол Номер 49/ от 14.12.1987 г. тя е приета вече за паметник с национално значение и попада в обхвата на „груповия паметник на културата“.[5] В документ от 11.02.2011 г. се определя, че в ДВ бр. 25 от 1998 г. сградата е обявена като АРХИТЕКТУРНО-ХУДОЖЕСТВЕН ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА. Още преди 1977 г. е направено предложение за „подробно историко-изкуствоведческо проучване“. Предложението за намеса тогава е било, да се възстанови първоначалния архитектурно-художествен образ на екстериора и интериора на сградата. Сведенията от документа са подадени на 14.12.1987 г. от Виктор Кондов – проучвател и от Юлиан Иванов – фотограф. Като сведения за цялостната околна природна среда, в която се намира сградата е обобщено, че има липса на прилежащ парцел и дворно пространство.

Сградата е регистрирана като единствената по рода си полифункционална учебна сграда от началото на 20-ти век. Важна реставрация, след 1943 г. е направена през 1968 г. Това се вижда от предложението до председателя на Св. Синод Кирил Патриарх Български.  В предложението се съобщава, че живописното пространство трябва да се почиства, ретушира и трябва да се „изкитят“ дупките. Консервацията е извършена от група художници, които са били съсредоточени върху пространството на медальони и образи на духовни водители на северната и западна фасада на преобразуваната вече в Духовна Академия сграда. В живописно отношение, цялата реставрационна работа се свежда до 16 образа на фасадата с различна величина, като 12 от тях са на северната и 4 на западната фасада. Всички тези медальони през годините на изграждане са били изографисвани от различни майстори. В центъра на северната фасада стоят образите на Св. братя Кирил и Методий. Под тях стои изображението на Св. Климент Охридски и Св. Патриарх Евтимий Търновски. Твърди се, че образите на тези четирима светци са били изобразени от един майстор – Асен Белковски. Тяхната първоначална направа е била с маслена боя и едра мазилка. В мазилката е бил сложен цимент, който се оказва причина за разрушителното действие, както тогава, така и за в бъдещи времена. Медальоните на художника Белковски са изпълнени в мокро фреско. През 1968 г. едва са били забележими образите на Св. братя Кирил и Методи. Всички медальони са имали за фон светло жълта боя. Най-вероятно боядисването на фасадата е била след изписването на медальоните. На северната стена стоят образите на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Епископ Константин, Екзарх Антим, Екзарх Йосиф и Авксентий Велешки. Тези изображения са били направени от същия художник през 1922-23г.

В малките медальони се откриват образите на Черноризец Храбър, Гавриил Кръстевич и Стефан Богориди. Техниката на тяхното изпълнение се различава от гореизброените образи по това, че са изпълнени с темперна техника и добавка на маслена боя. Това е довело до почти заличаването на образите от атмосферните влияния, на които са били подложени през годините. Трудно различим е бил образът преди реставрацията на Презвитер Козма. Той изцяло е бил напръскан с жълтеникава боя. За укрепване и реставрация на медальоните е била употребена изкуствена смола, която е издръжлива на атмосферните влияния. Архитектът на Св. Синод през 1968 г. , Г. Переклиев е настоявал да бъдат подновени образите на местата, където изцяло са били заличени и изгубени багрите на изображението. Реставраторите са ползвали останките и са изписвали наново образите там където липсват. Замърсените участъци са били измити и на липсващите места е бил направен ретуш. Реставрацията е завършила на 20 юли 1968 г., като художникът-реставратор Д. Пешев документира, че времето е било недостатъчно и при евентуална поява на недостатъци, то художниците-реставратори няма да имат отговорност.

От 2009 г. има становище от проф. Г. Григоров и В. Цветков относно състоянието на стенописите, керамопластичната украса и каменната пластика по сградата на богословския факултет. В документа[6] са изложени състоянието на стенописите,  керамопластичната украса и каменната пластика по външните фасади, както и стенописната украса, дървения иконостас и иконите в академичния параклис „Св. Климент Охридски”.

В същото становище медальоните са описани, че се намират в лошо състояние, поради атмосферните влияние и контакт с тежка градска среда на които са изложени. Реставрацията направена през 1968 г. не е могла да съхрани образите за по-дълго време. Разположените в подпокривното пространство фигури на Св. братя Кирил и Методий, както и почти всички останали изображения, са в голяма степен унищожени вследствие на загуби в живописния слой и мазилковия грунд.

Относно керамичната украса състоянието и е значително по-добро, с изключение на някои липси в пластичните елементи. Керамичната украса е два вида. Над прозорци на третия етаж от север и от запад са монтирани пана с геометрични мотиви, решени в червено зелено и бяло и изпълнени с гладки теракотени плочки. Под централните прозорци на втория етаж има фризове от шахматно разположени зелени н бели гладки теракотени плочки, които под прозорците вляво и вдясно от центъра са сменени с фризове от керамопластични елементи с растителна орнаментика. По-нататък становището определя, че украсата в академичния параклис „Св. Климент Охридски“ е в добро състояние. Тук-таме някои участъци са с мрежа от пукнатини. Иконостасът е във видимо добро състояние, но се нуждае от профилактика на пространството.

Богословски факултет, на подземно ниво попада в обхвата на историко-археологическия резерват на антична Сердика и средновековния Средец.[7] Това са част от причините, които запазват сградата като недвижима културна ценност.В близост до Богословския факултет са разположени сгради, които също са паметници на културата от национално значение – църквата „Св. Неделя“, Съдебната палата, върквите „Св. Петка Самарджийска“, „Св. Петка Стара“, „Св. Николай Мирликийски чудотворец“ и др. Всички те образуват един запомнящ се ансамбъл.

Автентичността на сградата е запазена в конструктивната система. Правят впечатление следните елементи: масивните носещи тухлени стени с гредоред от стоманени релси; видимите греди в интериора; каменните стълби; дървената покривна конструкция, с покритие от марсилски керемиди.[8]

През годините са правени различни идейни предложения за възстановяване и реставрация на сградата, както по външната фасада,  така и на интериора, но винаги тези реставрационни мероприятия не са допускали намеса и промяна на схемата и декорацията.

Заключение

Различните проучвания, анализи и научни изследвания  ни поставят пред предизвикателствата, настъпили през различните години и довели до някои невъзобновими архитектурно-художествени проблеми на сградата, а именно: отстраняване на носещи зидове в долните нива на носещата част, които водят до деформация на сградата; реставрацията на медальоните, която се извършва според установен срок, който е недостатъчен за художниците реставратори; историческите събития, свързани с бомбардировките на сградата, политическите решения за функционирането на сградата през годините; финансовите проблеми свързани с поддръжката; деформациите, настъпили в следствие на възрастта на сградата и ненавременните предприети ремонтни действия за реставрация и съхраняване на обекта от национално значение. Всички тези действия оказват влияние за облика и състоянието на сградата, но стремежът винаги е бил да бъде съхранена смислово-идейната концепция вложена в първоначалната идея за Висше духовно училище.

Автор: д-р Силва Маринова

Списание „Светодавец“, бр. 8

БЕЛЕЖКИ: 

[1] Според изследователят доц. д-р Х. Темелски, през есента на 1916 г. Министерството на войната приспособява зданието за военна болница. През м. март 1917 г. военните власти получават зданието, като вече завършена болница. Повече от две години, в нея са лекувани ранени войници и офицери. В продължение на близо пет години тази сграда се превръща в многофункционална. В периода от 1944 г до 1947 г., сградата помещава освен студентите от Богословския факултет и учениците от Софийската духовна семинария, както и служителите от Св. Синод, тъй като техните сгради са пострадали от англо-американските бомбардировки над София. Вж: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,392/catid,145/id,7650/view,article/

[2] Проектът за възстановяване на куполната част видоизменя първоначалния облик на куполът, който е стоял до 1943 г., и го виждаме съхранен от различно фотоматериали, защото идеята е да бъде изграден от стъкло. По този начин сградата ще придобие един по-модерен вид, който пък ще я впише в градската съвременна среда.

[3] Харалампи Тачев е първият български художник декоратор, който е работил по оформлението на емблематични сгради като Централната баня, стъклописите на Ректората в Софийския университет, сградата на Столична библиотека и др.

[4] Документа се съхранява под а. е. (архивна единица) С. – 493 – 441;

[5] Тези данни от НИНКН (Национален институт за недвижимо национално наследство) са от документ с изх. Номер 375/ от 29 март, 2011 г.

[6] Документ номер С-493-1528-179, съхраняван в НИНКН.

[7] Постановление на Министерски съвет Номер 36/ 01.06.1976 г. ДВ, бр. 47/1976 г.)

[8] Керемидите са с нарушена от бомбардировките автентичност, поради последвалия ремонт.

За Ангел Карадаков

Виж още

За самотата и истинското общение

Не се страхувайте да останете сами. Хората са сами единствено ако не познават Бога, дори ...