Съвременната психология ни казва, че трябва да се чувстваме добре в себе си и ни поучава да отвъхрлим идеята за вина и грях.
Грехът, според нея, се разглежда като инструмент на религията за поддържане на хората в подчинение, правейки ги зависими от институция, която е трябвало да отпадне още в тъмните векове. Във време, в което човек е издигнат на пиедестала на „божествеността“, религията се разглежда като вид поробител.
Нагоре с егоцентризма! Надолу с вината!
На самия себе си, като на бог, се кланя (човекът) за сметка на общността и се поставя на собствен трон в положение на крайно самомнение. Това своеобразно служение е допринесло за падението на семейството и обществото, а с кариеризма, стремежът към социална и финансова печалба егоцентризмът господства над всичко.
Божествената любов обаче не търпи това положение в човека, защото егото е враг на нашето общение с Бога. В епоха на финансова криза, възбрани и пандемични затваряния, егоцентризмът ни обрича на живот в тотална загуба.
Ние обаче сме създадени за общение с Бога, а „поклонението“ пред егото ни ни довежда до духовен провал и неуспех. Размиването на обществените устои и унищожаването на околната среда са прекият резултат от отдалечаването от духовните ценности. Основата на икономическия и екологичен срив се намира в нашето духовно падение.
Всичко това ни призовава да се върнем обратно към Бого-служението и да отхвърлим служението пред самите себе си.
Откричането на вината и греха е пример за това, че сме приели лъжата, извършена от дявола, големият измамник. Истинското щастие и истинското богатство идват само чрез изпълнението на нашето предназначение, а именно за общение с Бога.
Победата над егото започва с покаянието, а придобиването на смирено и разкаяно сърце започва с връщането към Бога.
Автор: игумен Трифон, манастир „Христос Спасител“, о-в Вашън, САЩ
Снимка: pixabay.com