Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 20 август Българската православна църква чества паметта на светите 37 пловдивски мъченици.
Историята на древния град Пловдив е тясно свързана с мъченическата смърт на светите 37 мъже – християни и изповедници на вярата, пострадали за Христа през 304 г. заедно с други двама пловдивски мъченици – св. Севериан и Мемнос, чиято памет почитаме също на 20 август.
Хванати от римския управител на Филипопол, Апелиан, те били подложени на жестоки мъчения в подземията на укрепителната и охранителната система на вътрешния град, намираща се при източната порта, известна като Хисар капия.
След многократни увещания, когато мъчителите видели, че не могат да принудят 37-те християни да се отрекат от вярата си в Христос, те прибегнали към друго средство. Запалили огромна пещ и започнали да отсичат главите, краката и ръцете на изповедниците и да ги хвърлят в огъня.
След тяхната смърт споменът за подвига им заживява в сърцата на жителите на града, а когато броят на християните нараства, историята за Севериан и Мемнос се предава от поколение на поколение. Когато кръстът засиява и в древния град, на лобното място е издигната малка бяла черквица, в която намират покой душите на първите мъченици – християни на древния Пловдив.
След канонизирането на император Константин за светец, жителите на града решават да посветят съществуващия храм на него и на майка му царица Елена и така той остава през вековете с името „Св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
През 2001 г. в него е поставена за поклонение икона в чест на 37-те пловдивски мъченици. Тя е изписана от Дечко и Елена Дечеви, а върху каменния зид, ограждащ християнската църква, е поставена паметна плоча, която свидетелства за събитията, свързани с тяхната мъченическа смърт.
