Начало / Uncategorized / Какво трябва да знаем за борбата с помислите

Какво трябва да знаем за борбата с помислите

– Геронда, какво помага в отхвърлянето на лошите помисли? 

– Винаги поставяй въпросителен знак при всяка твоя мисъл, защото обикновено виждаме всичко в неговата лоша светлина. Направи същото и за всяка добра мисъл, която би могъл да имаш за някой друг, в случай, че сгрешиш в оценката си. 

Ако поставиш два въпросителни знака, това е добре. Но ако поставиш три, това е още по-добре. По този начин запазваш спокойствие и печелиш полза, а също така облагодетелстваш и другите. Нека ти дам пример, за да видиш какво могат да правят лошите помисли. 

Един ден при мен дойде един монах и ми каза: „Старият отец Харалампий е магьосник. Той направи магия“. „Какво говориш“, казах. „Не те ли е срам?“. – „Не, видях го една лунна нощ. Вървеше и казваше: „Мммм, ммм, ммм“ и наливаше нещо в храстите от голяма бутилка“. 

Един ден отидох да видя отец Харалампий. 

– „Как стоят нещата, отец Харалампий?“, попитах го аз. „Как си? Какво си намислил? Някой те е видял да наливаш нещо в храстите от голяма бутилка и те е чул да казваш: „Ммм, ммм““. 

– „В гората имаше няколко лилии“, каза ми той. „И аз отидох да ги полея. Пеех: „Радвай се, Невесто невестна“. Излях малко вода върху една от лилиите и пак: „Радвай се, Невесто невестна“. След това излях малко върху другата. Напълних бутилката и продължих да поливам“. 

Какво да видиш? Другият монах си мислел, че прави магия! Виждам някои миряни какви добри помисли имат, но има и други бедни хорица, които са измъчвани от неща, които дори не съществуват и това изкушение дори не може да си представиш какво е. 

Случи се веднъж да завали след дълъг период на суша, когато изпитах такава благодарност към Бога, че седях и си казвах през цялото време: „Благодария ти, милиони, милиарди пъти, Боже“. 

От вън имаше един мирянин, за когото не знаех, че е там. Когато ме видя след това, той ми каза: „Отче, потресен съм. Чух те да казваш милиони и милиарди“ и се чадусих какво отец Паисий казва“.

Какво мога да кажа? Чувствах благодарност към Бога за дъжда, а човекът си мислеше, че броя пари. И ако беше някой друг, можеше да дойде и да ме обере през нощта, да ме бие жестоко и в крайна сметка да не открие нищо. 

Друг път един човек с болно дете дойде да ме види. Заведох го в параклиса, за да поговорим. След като ми разказа проблема си, за да му помогна, му казах: „Трябва сам да сториш нещо, за да помогнеш на детето си. Не правиш поклони, не постиш, не благотвориш, затова кажи на Бога: „Боже, нямам какво добро да сторя за здравето на детето си; Поне ще се опитам да се откажа от пушенето““. 

Бедният човек бе много трогнат и обеща, че ще го стори. Отидох да отворя вратата, за да може той да си тръгне. Обаче беше оставил запалката и цигарите си в параклиса, под иконата на Христос. Аз не бях забелязал това. След като си тръгна, един мъж влезе в параклиса, за да ми каже нещо и след това излезе да пуши. 

Казах му: „Младежо, не можеш да пушиш тук. Отиди надалеч“. „Разрешено ли е да се пуши в църквата?“, ме опита той. Беше видял кутията с цигари и запалката, оставени от бащата на болното детенце и бе стигнал до заключението, че аз пуша. Продължих мисълта му, като му казах, че дори и да пушех, дали щях да пуша в църквата? Виждате ли какви са лошите помисли? 

– Геронда, каква вреда нанасят лошите помисли и подозренията в душата?

– Щетите зависят от лошите помисли. Подозрението изчезва. 

-Как се лекува?

– С добри мисли.

– Геронда, ако някой се обърка веднъж, това не му ли помага?

– Ако някой съгреши веднъж, всичко е наред. Но ако го направи отново, то той ще бъдат недееспособен. Нуждае се от грижи, защото ако има шанс, едно на хиляда, нещата да не са както ние мислим и ще страдаме.

Когато бях в манастира, по време на Великия пост, един от по-възрастните монаси, о. Доротей, пържеше тиквички. Друг монах го видя, докато ги слагаше в тигана и дойде и ми каза: „Трябва да видиш старецът о. Доротей пържи голям кефал“. „Но това е невъзможно“, му казах. „О. Доротей пържи риба през Великия пост?“. „Да“, каза той, „видях го с очите си. Червен кефал, толкова голям, като този“.

О. Доротей беше дошъл на Света гора на петнадесет години и той беше като майка за всички. Ако някога видеше болен монах, той му казваше: „Ела тук. Имам една тайна да ти кажа. И му даваше малко тахан със смлени орехи. Е, отидох да видя о. Доротей и той пържеха тиквички за стационара!

Автор: Св. Паисий Светогорец

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

За самотата и истинското общение

Не се страхувайте да останете сами. Хората са сами единствено ако не познават Бога, дори ...