Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Градът-крепост Хоталич се намира на около 4 км северозападно от град Севлиево. Разположен е върху възвишение от Крушевска планина (дял от Севлиевските височини), прорязана на запад от река Росица, която в тази си част е образувала живописен пролом.
След като е извършена реставрация, днес Хоталич представлява един от най-добре експонираните средновековни градове в България, и като се вземат предвид значителните му размери, той с право се нарежда сред градовете-крепости Търново, Преслав, Плиска, Шумен и др. Историческият обект е социализиран – достъпен е за автомобили, има изградени пешеходни алеи, информационен център и т.н.
За крепостта и града Хоталич:
Проучване и реставрация:
За наличието на голямо средновековно селище с името Хотел на територията на днешната община Севлиево се разбира едва през 30-те години на XX век, когато селяни намират случайно каменен строителен надпис от средата на XIII в. в района на Батошевския мъжки манастир.
През 50-те години на XX в. професорите Николай Ковачев и Христо Йонков посещават намиращата се северозападно от Севлиево местност „Джевезли бунар“ (Орехов кладенец“) и правят картографска скица. По това време обектът е регистриран от Националния институт за опазване паметниците на културата като ранновизантийска и средновековна крепост с местно значение, но все още не е идентифициран с някое селище от историческите извори.
Още през 1871 г. големият познавач и изследовател на България Феликс Каниц, посещавайки Севлиево пише: ,,…в град Севлиево нищо не се знае за старинни находки. При все това Севлиево представлява изгодно по разположението си стратегическо място. Това ме кара да мисля, че доказателства в този насока ще се открият”.
Честта да бъде разплетана мистерията около местонахождението на старинния Хотел се пада на местния изследовател, краевед и археолог (към Градски историческия музей – Севлиево) Симеон Симеонов (1941-2000 г.). След като дълго време обикалял околностите на града, наблюдавал и анализирал, той заподозрял, че Хотел би могъл да се намира в обраслата с гора местност „Джевизли бунар“, в западния край на Крушевския баир, над стръмния пролом на река Росица, където имало останки от стари градежи, а при засаждане на орехи се разкривали гробове с много стъклени гривни. Изследователят се позовавал и на известните до този момент факти и сведения. Десетилетия наред учителите по история от града и околните села водели на това място своите ученици да събират керамика и единични корубести медни монети. Освен това, жителите на близкото село Кормянско наричали местността „Царева дупка“.
От 1994 г. археологическият обект е със статут на паметник на културата с национално значение.
След седемгодишно прекъсване, през 2002 г., археологическото проучване на късноантичната и средновековна крепост „Хоталич“ е подновено от община Севлиево. Тогава ръководител на разкопките е Бони Петрунова, а зам.ръководител – Надежда Ботева (Исторически музей – Севлиево). През следващите близо 10 години, до 2013 г., на обекта се извършват разкопки в 8 археологически сезона, ръководител на които през последните години е Надежда Ботева.
През 2011 г., Община Севлиево, спечелва проект – „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич” Община Севлиево“ по оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013”. Проектът е на стойност 4 153 601, 66 лв. и се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.
История:
Проведените в продължение на почти 30 години археологически проучвания на „Хоталич“ позволяват да се разясни историята на мястото, дори с най-малки подробности. Намерени по време на разкопките каменна брадвичка, керамика и ашик, позволяват да се разбере, че хълмът е бил населен още през тракийско време, през желязната епоха (XII-VІІІ в.пр.Хр.). Вероятно траките основават на хълма малко укрепено селище, където по-късно ще бъде изградена крепостта.
Стратегическото разположение на мястото – на височина, от където като на длан се вижда цялото Севлиевско поле, с провлачващата се като змия през него река Росица, която след като го напусне, разсича „Крушеския баир“ от запад с дълбок пролом, е оценено и от ромеите. През ранновизантийската епоха (IV-VІ в.), когато тези земи влизат в границите на Източната римска империя (Византия) е построена крепост, като част от фортификационната система в Стара планина, построена за да спира нашествията на варварите от север. Укреплението служи и за охрана на пътя, който следва река Росица от Никополис ад Иструм, към проходите на юг. Тази крепост и образувало се впоследствие селището под нея, са разрушени по време при нахлуването на славяните през VI в.
За църквите:
Досега в крепостта и града Хоталич са разкрити общо четири средновековни черкви: две в западната част на подградието, които са вписани една в друга (наречени №1 и №2), една в източната част на подградието (№3) и друга в крепостта (цитаделата), наречена „Болярска църква“.
Църква №1:
Тази църква е разположена върху заравнена тераса, намираща се в самия югозападен ъгъл на подградието (GPS: 43º03’25“N; 25º03’41.3“E) . Църковната сграда е частично разкопана през 1979 г. от Симеон Симеонов, при което са уточнени нейните размерите и плановата ѝ схема. Тогава Църква №1 е определена като ранновизантийска базилика от V–VІ в., а построената в нейните очертания църква №2 – за средновековна. Включването на двете църкви в посочения по-горе проект за социализация на крепостта (2012-2014 г.), както и някои проблеми около датировката и уточняване на строителната им периодизация, налагат те да бъдат допроучени (през 2012 г.). Новите разкопки не подкрепят ранновизантийската ѝ датировка, както и базиликалния ѝ план.
По план Църква №1 е еднокорабна, едноапсидна и с размери с 23,60 х 9,20 м. Сградата е градена е от ломени камъни с калова спойка. Поради наклонения терен основите ѝ са вкопани на различна дълбочина – от 0,30 м на северния зид до 0,60 м на южния. В западната си част основите лежат върху мека скала. Църквата е била издигната над околния терен, за което свидетелстват двете каменни стъпала при западния ѝ вход. Успоредно на западния зид на наоса по цялата ѝ ширина на разстояние 0,60–0,70 м има успореден на него втори зид. Той е изграден по едно и също време с наоса на храма. Неговата дебелина е същата като тази на останалите зидове на църквата – 0,70–0,80 м. Това най-вероятно са основите на открита колонада, оформяща тесен притвор. По-късно на запад е добавен обширен притвор с размери 4,30 х 9,20 м и два входа от север и юг. Той е долепен на фуга и основите му са с 0,50 м по-плитки от тези на църквата.
При разкопките се установява, че Църква №1 в най-ранния си етап е била стенописана и е имала подово покритие от тънки каменни плочи. Настилката е запазена в южната и северозападната част на наоса.
Археологическите проучвания, като единствен източник на сведения, спомагат да се разкрият и важни факти от историята на храма. Църква №1 е опожарена в средата на ХІІІ в., вероятно по време на татарските нпадения. В крепостта на Хоталич има ясно изразен ранновизантийски пласт, но при Църква №1 липсва. Анализът на откритите материалите показа, че църквата е строена най-вероятно през ХІІ в, а впоследствие е добавен големият притвор. Нумизматичният материал датира опожаряването ѝ в средата на ХІІІ в. Непосредствено или много скоро след опожаряването на църквата, в нейната вътрешност за кратко функционира производствено помещение. От него е открито огнище, намиращо се в западната част на наоса. Диаметърът му е приблизително 0,60 м. Запълнено е с пласт пепел, въглени, шлака и фрагментирана керамика от ХІІІ в. Освен огнището са открити и три боклучни ями, с приблизително цилиндрична форма. В насипа на ямите са попаднали материали и от опожарената църква: фрагменти от стенописна украса в червен, син и черен цвят, освен това има голямо количество горели дървени материали, вероятно от покривната конструкция, десетки пирони, стрела, фрагмент от накит, монети от края на ХІІ и началото на ХІІІ в., бронзов процесиен кръст от Х–ХІ в., както и фрагментирана керамика от ХІІІ в.
Църква №2:
Тази по-късна църковна сграда е изцяло изградена в очертанията на наоса на Църква №1. Тя също е еднокорабна, едноапсидна, и е с размери: 12,90 х 5,60 м. Притворът ѝ е с вътрешни размери: 4 х 2,60 м. Църква №2 е строена без основи, а зидовете ѝ лежат направо върху горелия пласт. Градена е от ломени камъни и калова спойка. Дебелината на зидовете ѝ варира от 0,75 м до 0,80 м. Освен западния вход има и още един на южната страна. Храмът вероятно е бил засводен и е имал дървен покрив. За това говори голямото количество гвоздеи, открити във вътрешността на Църква №2. Заедно с тези от първите разкопки те са повече от сто.
На база на стратиграфските напластявания в наоса на Църква №2, в които отгоре надолу са разкрити тънки каменни плочи, горял пласт (2 см), в който са открити 8 медни от втората четвърт и средата на ХІІІ в., а в долните пластове – керамика от ХІІІ в., може с голяма сигурност да се каже, че Църква №2 е построена към края на ХІІІ в. или в самото начало на ХІV в. Според старата датировка Църква №2 е била опожарена в края на ХІV в. Но резултатите от новите проучвания показват, че горелият пласт всъщност е от средата на ХІІІ в. и е останал от пожара и разрушаването на по-ранната Църква №1.
По-късно, покрай стените наоса и притвора на Църква №2 са долепени пейки с ширина 0,40 м и приблизително същата височина. Тогава в абсидата е изградена и каменна площадка, долепена до източният ѝ зид, с височина 0,80 м. След изграждането на пейките и олтарната маса цялата вътрешност на храма, заедно с пода, са били обмазани с бяла варова замазка с дебелина около 4 см. Тогава върху тази варова замазка на пода са наредени каменни плочи. Тези добавки, включващи каменните скамейки и един каменен градеж в североизточния ъгъл на наоса, който може би е основата на мивка, показват, че тези преустройства са от ХV–ХVІ в.
Към югоизточния ъгъл на църквата се намира помещение с размери 2,60 х 2,10 м, което първоначално е определено като баптистерий (кръщелня), но спрямо последните разкопки, когато под западната му стена е открит гроб с датировка от средата на ХІІІ в., се разбира че помещението не може да бъде баптистерий, характерен за ранновизантийското строителство. То явно е било свързано с Църква №2 и е изградено след нейния строеж.
От южната и източната страна на храмовете е проучен християнски некропол с 60 гроба, който спрямо намерения богат погребален инвентар е датиран към широкия диапазон ІХ–ХІV в. В гробовете са разкрити множество накити (гривни, пръстени, обеци, мъниста, апликации към облекло и др.), отнасящи се към IX-X в. и XII-XIII в. Тази датировка се потвърждава и от керамичния материал. Също така са намерени и 68 медни монети от византийските императори Мануил I Комнин, Исак II Ангел, Алекси III, Теодор I Ласкарис (XII-XIII в.) и две златни монети от Йоан III Ватаци.
Погребение (гроб №61) е открито и в пространството между южните зидове на двете църкви на разстояние 2,80 м от западния зид на Църква №1. На гърдите на скелета е намерен кръст-енколпион с изображение на Разпятие Христово и Богородица Оранта. В гроба (гроб №62) под западната стена на помещението към Църква №2 пък са открити три монети от 20-те и 30-те години на ХІІІ в.
В малко помещение, намиращо се на запад от църквата, е открито монетно съкровище от 2850 средновековни медни монети, поставени в глинена делва. Датирани към XIII в., те представляват латински и български имитации (на Константин Тих) и др.
Църква №3:
Църквата се намира в най-източната част на подградието, на 320 м източно от Църква №1/№2 (GPS: 43º03’21.8“N; 25º03’54,9“E). Тя е открита от Симеон Симеонов през 1980 г., който я отнася най-общо към късното средновековие (XVI-XVII в.). Във връзка с изпълнението на проекта за социализация, през 2013 г. е извършено допълнително археологическо проучване на паметника. При последните разкопки е изяснена датировката на църквата, установена е строителната периодизация, уточнена е и хронологията на некропола около нея и близките сгради.
По план Църква №3 е еднокорабна, едноапсидна и има външни размери 12,80 х 5,80 м. Тя е зидана с ломени камъни и калова спойка. Апсидата е застлана с каменни плочи, а за олтарна маса е използвана част от мраморна римска надгробна стела. Покрай дългите стени на църквата са долепени каменни скамейки. При по-късно преустройство, църквата е стеснена от север с надлъжен зид.
В резултат на археологическите проучвания се установява, че Църква №3 е построена не по-рано от средата на ХІІІ в. Към това време може да се датира и възникването на некропола, свързан с нея. Църквата е изградена върху част от помещение и синхронна с него боклучна яма от първата половина на ХІІІ в. При построяването на храма е бил подравнен стръмния склон в тази част на подградието. Това е станало на четири етапа, които ясно се отличават в стратиграфските напластявания под църквата. За нивелацията на терена е била донесена пръст от друго място, най- вероятно от подградието или крепостта. За това свидетелстват стенописните фрагменти в третия, най-дебел пласт.
Строежът на Църква №3 съвпада по време с опожаряването на Църква №1 (средата на XIII в.), намираща се в западната част на подградието на Хоталич. Може да се предположи, че след разрушаването на последната, е било избрано друго място за изграждане на новата църква – в противоположния край на подградието.
Църквата е обградена от сгради и некропол (от север, запад и юг). Погребенията са християнски, като част от тях са поставени в каменни гробници, изградени от плочести камъни. Според разкрития погребален инвентар (сребърни наушници със златна позлата от края на XIII в., бронзови гривни, пръстени, обеци, кръстове, медни копчета и др.) некрополът е датиран в общи граници от X-XIV в.
„Болярската църква“:
Църквата се намира в центъра на крепостта (цитаделата) на Хоталич (GPS: 43º03’28.9“N; 25º03’55.9“E). Тя е разположена на малка площадка (на 437 м надм. вис.), ограничена от естествени скали, откъдето се открива прекрасна гледка към низината и Севлиево.
Църквата е разкрита през 1986 г. от Симеон Симеонов, който изяснява нейния план и хронология. Впоследствие е извършена консервация и реставрация на разкритите архитектурни структури.
В архитектурно отношение паметникът представлява малка, еднокорабна, едноапсидна църква с външни размери 6,10 х 4 м. Стените ѝ са градени от ломени камъни с хоросанова спойка и имат широчина 0,90 м (северен зид) и 0,70 м (южен зид). Апсидното пространство е така преградено, че се оформя олтарна маса. В по-късен етап към църквата от запад е изградено помещение (с размери 5 х 5,80 м), долепено с фуга към наоса, така че се образува един по-голям, просторен наос. Отново в западна посока е издигнат и притвор, с неправилна форма и размери 3,10 х 5,35 х 5 м. В критичен за крепостта момент и вероятно след разрушение на южния зид на църквата, средното помещение е било преустроено в резервоар за вода. За целта, входовете са били зазидани, южната стена е била подсилена с допълнителен зид, като помещението е измазано с дебел пласт хоросан.
Както се вижда, за да достигне до вида, в който е разкрита, църковната сграда претърпява три строителни периода. Първият етап е свързан с изграждането на самият храм, което вероятно става в края на XII – началото на XIII в. Второто ѝ преустройство, когато притворът ѝ е пригоден за водохранилище, се отнася към XIV в. Тогава църквата губи значението си на храм и се превръща в резервоар за вода за нуждите на населението на цитаделата. Третият и последен строителен период е от началните векове на османското робство. Тогава покрай северната и южната страна на наоса са изградени дълги каменни пейки, обмазани с хоросан. Подобен елемент от интериора на църковните храмове е типичен за първите десетилетия на робството (края на XIV – първата половина XV в.).
Размерите и разположението на църквата издават нейния характер и предназначение – да обслужва аристокрацията на цитаделата. Имайки предвид тези данни нейните откриватели-археолози ѝ дават името „Болярска църква“.
Източници:
1. Бараков, Венелин. Средновековният град при Севлиево, крепостта в местността „Витата стена“ и локализацията на средновековния Хотел (Хоталич?). В: „Средновековният човек и неговия свят“ – Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2014 г., с. 481-499.
2. Алексиев, Й. Средновековен град Хоталич при гр. Севлиево. В: Археологически открития и разкопки (АОР) за 2007 г., изд. БАН, София, 2008, с. 703.
3. Алексиев, Й. и Ботева, Надежда. Разкопки на средновековна крепост Хоталич при Севлиево. В: АОР за 2008 г., изд. БАН, София, 2009, с. 487.
2. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 2010 г., изд. БАН, София, 2011, с. 487.
3. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 2011 г., изд. БАН, София, 2012, с. 443.
4. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край град Севлиево. В: АОР за 2012 г., изд. БАН, София, 2013, с. 417.
5. Ботева, Надежда. Археологически проучвания на обект „Ранновизантийска и средновековна крепост „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 2013 г., изд. БАН, София, 2014, с. 535.
6. Ботева, Надежда. Крепостта „Хоталич“ край Севлиево. 30 години археологически проучвания. Каталог. Севлиево, 2009 г.
7. Ковачев. Николай. Един надпис от Батошевския манастир. – Известия на Археологическия институт, т. XXII, 1959 г., с. 352 – 356.
8. Койчева, Кина и Симеонов, Симеон. Разкопки край гр. Севлиево. В: АОР за 1979 г., София, 1980 г., с. 168-169.
9. Койчева, Кина и Симеонов, Симеон. Разкопки край гр. Севлиево. В: АОР за 1980 г., София, 1981 г., с. 123-124.
10. Недялков, П. Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Севлиево, 2012 г.
11. Петрунова, Бони и Ботева, Надежда. Крепостта „Хоталич“ до град Севлиево. В: АОР за 2002 г., изд. БАН, София, 2003 г., с. 111-112.
12. Петрунова, Бони и Ботева, Надежда. Крепостта „Хоталич“ до гр. Севлиево. В: АОР за 2003 г., изд. БАН, София, 2004 г., с. 209.
13. Симеонов, Симеон. Разкопки в местността Джевизли бунар край Севлиево. В: АОР за 1981 г., София, 1982 г. 104-105.
14. Симеонов, Симеон. Разкопки на късноантичното и средновековно селище в м. „Джевизли бунар“ край гр. Севлиево. В: АОР за 1982 г., София, 1983 г. 86-87.
15. Симеонов, Симеон. Средновековно селище и крепост в м. „Джевизли бунар“ край гр. Севлиево. В: АОР за 1983 г., София, 1984 г., 153.
16. Симеонов, Симеон. Археологически разкопки на селище и крепост край град Севлиево. В: АОР за 1984 г., София, 1985 г. с. 255.
17. Симеонов, Симеон. Средновековната крепост и външния град /Хоталич/ край гр. Севлиево. В: АОР за 1985 г., София, 1986 г. с. 158-159.
18. Симеонов, Симеон. Средновековната крепост и външния град „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 1986 г., София, 1987 г., с. 204-206.
19. Симеонов, Симеон. Средновековната крепост „Хоталич“ край град Севлиево. В: АОР за 1987 г., София, 1988 г., с. 171-172.
20. Симеонов, Симеон. Средновековният град „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 1988 г., София, 1989 г., с. 140-141.
21. Симеонов, Симеон. Некропол №2 в средновековния град „Хоталич“ край Севлиево. В: АОР за 1989 г., София, 1990 г., с. 126.
22. Симеонов, Симеон. Разкопки на Хоталич. В: АОР за 1992 – 1993 г., София, 1994 г., с. 113-114.
23. Симеонов, Симеон. Средновековният град „Хоталич“ Севлиево. В: АОР за 1995 г., София, 1996 г., с. 101.
24. Симеонов, Симеон. Хоталич. Средновековният град-крепост край Севлиево. Севлиево, 2007 г.
Източник: svetimesta.com
