Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Нашият Господ и Спасител Иисус Христос ни предаде съвършеното учение за спасението. Самият Той първи стори това, което и проповядва. Той е този, който „изпълни и поучи“ (Мат. 5:19). Той ни даде и притчата за добрия самарянин, като пример за истинската любов.
Най-забележителният милосърден самарянин обаче е самият Христос, който взе върху Себе Си нашата природа, измъчвана от разбойници т.е. демоните, страстите и човешкото нещастие, а след това я възкреси и даде живот чрез Своята кръстна смърт и възкресение.
Сега всички знаем, че съвършената християнска любов е универсална; това е любов към всички, дори към враговете. Това е нещо, което всички знаем, но трудно го живеем. Дори сред най-близките ни, в семействата ни, на работните ни места, има хора, които малко или много не ни харесват. Понякога това се случва да изпитваме лоши чувства, въпреки че другите не са ни сторили нищо, или пък са сторили, но нещо съвсем малко, което смятаме, че може би са направили спрямо нас. Достатъчно е да почувстваме студенина и да сме враждебно настроени към тях. Но къде тук е християнската любов? Трябва да се борим наистина много, за да се освободим от такива антипатични чувства, които ни лишават от Христовата любов и не ни помагат да бъдем Негови истински ученици.
Св. ап. Павел учи, че тази съвършена Христова любов не може да бъде постигната само и единствено със собствените ни сили, защото ние, в по-голяма или по-малка степен, сме болни, духовно неразположени човеци. Волята ни е слаба, умът ни потъмнял. Нуждаем се от просветлението на Светия Дух. Нека си припомним, че именно заради това в своето послание до галатяните св. Павел включва любовта сред най-големите добродетели: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23).
Нека се опитаме и нека се стремим към придобиването на тази любов, но в същото време трябва да подирим благодатта на Светия Дух: да ни просветли, да ни очисти от страстите и липсата на любов, както и да ни даде този дар на любовта. Тогава, когато Светият Дух отговори на нашата молба, на молитвата ни, на желанието и на усилията ни, тогава и ще получим дара на любовта. Тогава ще бъдем добри ученици на Учителя на любовта, нашия Господ Иисус Христос.
Ще ви разкажа една история, която си спомням, след което ще завърша беседата си. Става дума за едно малко православно момче, което живеело в Александрия, в Египет. Когато играело с другите деца, мюсюлмани по вяра, и се случело да го ударят, то не им отвръщало, не отговаряло със същото. Децата, неговите приятели, веднъж го попитали: „Ако хората ни удрят, ние им отвръщаме със същото. Но забелязахме, че когато теб те удрят, ти не одвръщаш с удар, но отвръщаш с добро“. И това благословено и просветено дете отговорило: „Аз съм Христов ученик. Христос ни каза да не отвръщаме на плесницата с плесница. Така и аз не отвръщам. Едно от другите деца чуло това и се трогнало. Когато пораснало то познало Христос и станало християнин“.
Ето какви трябва да бъдат христовите ученици. Трябва да подражаваме във всичко и най-вече в любовта. Винаги да култивираме този дух на истинска любов към всички хора, особено към тези, към които изпитваме апатия и към които имаме лоши чувства. Няма нужда да търсим още врагове за обичане, защото достатъчно често дори не можем да обичаме хората, с които живеем, които са в нашия дом, нашите роднини, а понякога и в общността ни.
Ето защо, отци и братя, нека всички започнем да полагаме искрени усилия да приемем всеки човек, който и да е той, за наш брат или сестра и да го обичаме така, както трябва да обичаме самия Христос. Нека бъдем благословени от благодатта на Светия Дух по този въпрос, който е един от най-важните за християнския ни живот. Без любов не можем да бъдем искински ученици Христови.
Автор: архим. Георги Капсанис
Източник: pemptousia.com
