На 5 август Православната църква чества паметта на св. мъченик Осуалд, крал на Нортумбрия.
Светият крал е роден около 605 г. и е вторият от седемте сина на англосаксонския крал Етелфрит, който пък е първият владетел на кралство Нортумбрия. Впоследствие бащата на св. Осуалд е убит и крал на Нортумбрия става Едуин. По същото време сестрата на Едуин и съпруга на Етелфрит бяга в Ирландия, където остава с децата си седем години. Историците предполагат, че именно там Осуалд получава своето кръщение в манастира Йона, както и научава галски език.
През 634 г. св. Осуалд събира армия и се подготвя за битка срещу владетелите Пенда и Каедула, близо до Хексам. В навечерието на битката св. Осуалд поставя голям дървен кръст на полето, където ще се състои сражението. Светият крал заповядва на армията си да коленичи пред кръста и да се помоли на единствения и истински Бог да им даде победа.
„Нека преклоним колена и се помолим на всемогъщия и единствен истински Бог, Той милостиво да ни защити от гордия ни враг“, казва кралят и допълва, че „знаем, че ние се борим на страната на правдата и в защита на нашия живот и държава“.
През нощта преди битката св. Осуалд получил видение, в което му се явил св. Колумба (паметта му се чества на 9 юни, а за живота му може да прочетете тук), който полага своята мантия над спящите войници и обещава на краля, че армията му ще победи враговете на следващия ден. След битката св. Осуалд установява своето върховенство в Нортумбрия и получава титула върховен крал на Андлия. Кръстник е на крал Синегилс от Уесекс. До 637 г. авторитетът на крал Осуалд е признат от почти всички в Британия.
През време на управлението на крал Осуалд Британия била благословена с период на спокойствие. Кралят работил много и по установяване на Църквата Христова в обществото. Обръщайки се към монасите от манастира Йона Осуалд кани проповедници да проповядват Евангелието на неговите поданици. Първият епископ, поставен да ръководи мисията, се оказва неподходящ поради своята грубост. Впоследствие бил заменен от друг, който съумял да ръководи добре народа.
Св. Ейдан (паметта му се чества на 31 август) бил поставен за епископ на Нортумбрия. Крал Осуалд му подарил остров Линдисфарн, който бил близо до неговата резиденция (тук може да прочетете повече за Линдисфарнското евангелие). Светецът основава известния манастир на острова.
Тъй като св. Ейдън не знаел англосаксонски кралят ходил заедно с него и превеждал проповедите му на местните хора. Хората се стичали да получат кръщение, привлечени от проповедта на светеца, както и от примера на самия свой крал.
Според житиеписците св. Осуалд бил благочестив и искрен християнин, който често се молел. Дарявал множество земи за построяването на манастири и църкви. Подпомагал щедро бедните.
Св. Осуалд загинал в битка срещу армията на крал Пенда. Това се случило на 5 август 642 г. Когато починал бил само на 38 години. Преди да почине светецът-крал се помолил за своите войници. „Боже, бъди милостив към душите им“, казал преди да почине кралят.
След битката тялото на краля било разчленено, а главата и ръцете му били забучени на колове. На мястото на битката обаче се случили множество чудеса. Според монахът и историк Уилям от Малмсбъри св. Осуалд е пъвият английски светец, чиито мощи вършели чудеса. Частици от мощите на светеца били положени в няколко църкви в Англия и Европа. Днес честната глава на светеца се намира в катедралата в Дърам, където са положени и мощите на св. Кътбърт (паметта му се чества на 20 март, а за живота му може да прочетете тук).
През Средновековието паметта на св. Осуалд се разпространява от Великобритания в Испания, Италия и Германия.
За св. Осуалд е съставена и специална православна богослужебна прослава, която на английски език, може да прочетете тук.
Автор: Ангел Карадаков
Източници: The Oxford Dictionary of Saints, стр. 328; britannica.com, orthochristian.com, oca.org