На 27 юли Българската православна църква чества празника на светите Седмочисленици.
Св. Седмочисленици са славянските просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България. Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век.
Предлагаме ви някои песнопения посветени на светите отци, публикувани в личния блог на свещ. Траян Горанов.
Тропар на св. Седмочисленици, глас 1:
С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог. Вие, непоклатими стълбове на Българската църква и боговдъхновени поборници за нашата реч, прогонили езическото бесовско учение, молете се на Христос Бог да дарува на душите ни мир и велика милост.
Хвалитни стихири на 4, гл. 8:
О, преславно чудо! Към Седмочислениците Бог изля водите на Светия Дух, та ги изпълни с потока на Своята премъдрост, и на българите ги изпрати като проповедници на Словото и Светия Дух. О, колко е неизказан Твоят промисъл, Владико! Заради тях, Христе, спаси нашите души, защото единствен си Добър.
О, преславно чудо! Бог укрепи върху Седмочислениците като върху седем стълба Църквата на неукротимите българи и на далматите чрез проповядването на Писанието и законното изнамиране на буквите. О, колко велики са Твоите чудеса, Владико! Чрез тях, Христе, спаси нашите души, защото единствен си Добър.
О, преславно чудо! На Седмочислениците Бог изля славното действие на чудесата, за да избавят от мъки бесноватите и страдащите от болести, и всички от скверни грехове. О, колко велики са Твоите чудеса, Владико! Чрез тях, Христе, спаси нашите души, защото единствен си Добър.
„Официалната канонизация на св. Седмочисленици се свързва с пределите на Охридската архиепископия и конкретно с дейността на архиепископ Йоасаф (1719–1745). Първите богослужебни отбелязвания на общата им памет са в старопечатни гръцки издания именно от това столетие, но показват неустановена дата на техния църковен помен. Например т. нар. Бератска служба е под 26 ноември (изданието е без година, но по косвени данни се приема, че излиза във Венеция през 1720 г.), а службата от йером. Григорий Мосхополит е поместена на 17 юли в Мосхополското издание от 1741 г. В църковно-славянските издания литургичната почит към св. Седмочисленици навлиза едва в началото на XX в. В Пловдив през 1903 г. е публикуван превод на службата на йеромонах Григорий, а в месецослова на издадения в Цариград служебник през 1908 г. за първи път се споменава паметта им.“
Проф. Мария Йовчева