Начало / Uncategorized / Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Въпреки че е напълно естествено да обичаме онези, които нас обичат и да правим добро на онези, които на нас ни правят (Мат. 5:46-47; Лук. 6:32-33), да обичаме враговете си е трудност за нас. 

Може дори да се каже, че това не е в наша власт, но е отношение, което може да бъде само плод на благодатта, дадена от Светия Дух. Ето защо св. Силуан Атонски пише:

„Душата, която не е познала Светия Дух, не разбира как мовек може да обича враговете си и не го приема“. 

Старецът многократно казва, че любовта към враговете е невъзможна без благодатта: „Господи, Ти си дал заповедта да обичаме враговете си, но това е трудно за нас грешните, ако Твоята благодат не е с нас“; „Без Божията благодат не можем да обичаме враговете си“; „Който не обича враговете си, няма Божията благодат“; „Който не се е научил да обича от Светия Дух, със сигурност няма да се моли за своите врагове“. Св. Силуан винаги учи, че това отношение е дар на Светия Дух: „Господ ни е заповядал да обичаме враговете си и Светият Дух ни разкрива тази любов“; „Човек може да обича враговете си само чрез благодатта на Светия Дух“;

„Обичате ли враговете си, знайте, че във вас пребъдва великата Божия благодат“. 

Тази благодат не се появява внезапно в душата, но по-скоро се проявява в божествено възпитание, където имайки предвид слабостта и трудностите пред човека, Светият Дух постепенно го учи да обича и на всички нагласи и начини, които ще позволят човекът да постигне това. „Светият Дух ни учи да обичаме дори враговете си“; „Светият Дух учи душата на тази дълбока любов към човека и на състрадание към изгубените. Господ се смили над изгубените… Светият Дух учи на същото това състрадание и към онези, които отиват в ада“; „Не бих могъл да говоря за това, ако Светият Дух не ме бе научил на тази любов“; „Господ ме научи на любов към враговете… Светият Дух ме научи да обичам“. 

Благодатта на Светия Дух показва на този, който я има у себе си начина да обича своите врагове. Но също така му разкрива основата на тази любов: любовта на Бога към всички хора и Неговата воля да ги спаси: „Никой човек не може сам да знае какво е божествената любов, ако Светият Дух не го настави; но в нашата Църква божествената любов се познава чрез Светия Дух и затова ние можем да говорим за нея“. Благодатта също „дава на човека способността и силата да обича враговете си, а Божественият Дух ни дава силата да ги обичаме“. 

Старецът Силуан казва още, че любовта към враговете е плод на благодатта, а по същество може да бъде получена чрез молитвата. Няколко пъти той ни призовава да „помолим Господа с цялото си същество да ни даде сила да обичаме всички хора“. Той също така съветва да се молим на Божията Майка и на светиите:

„Ако не сме способни (да обичаме враговете си) и ако сме лишени от любов, нека се обърнем с пламенни молитви към Господа, към Неговата Пречиста Майка и към всички светии и Господ ще ни помогне във всичко, Онзи, Чиято любов към нас е безгранична“.

Старецът признава още, че самият той простоянно се моли на Бога за това: „Безспирно моля Господа да ми даде любов към врамогете… Ден и нощ моля Господа за тази любов. Господ ми дава сълзи и аз плача за целия свят“. 

И все пак придобиването на благодатта да обичаш враговете си предполага и други усилия. 

Любовта към враговете е напълно свързана с любовта към Бога: видяхме, че основа за любовта към онези, които ни мразят е любовта, която Бог има и показва към всички Свои създания и Неговата воля всички хора да бъдат спасени. Христос ни даде идеалният пример за такава любов в Своето пребиваване на земята. Божията любов кара човека да изпълнява Неговата воля и да Му подражава колкото е възможно повече, а така също и да обича враговете си. Старецът също така отбелязва, че който не обича враговете си, показва, че не се е научил от Светия Дух да обича и Бога.

Любовта към враговете е здраво свързана със смирението.

Старецът Силуан често свързва тези две добродетели. Почти всички трудности, с които се сбълскваме в обичта към враговете си, са свързани с гордостта: именно от гордостта произтича страданието, което следва след обиди, омраза, лош нрав, злоба, желание за отмъщение, презрение към ближния, отказ за прошка и помирение с него.

Гордостта изключва любовта към враговете, а любовта към враговете изключва гордостта: „Ако обичаме враговете си, гордостта няма да има място в душата ни“. Фактът, че смирението върви ръка за ръка с любовта към враговете, доказва наличието на благодатта и истинността на тази любов: „Ако имате състрадание към всички същества и обичате враговете си, но в същото време осъждате себе си като най-лоши от всички хора, то това показва, че великата Божия благодат е във вас“. 

Всъщност смирението е задължително условие да получим и запазим благодатта, която ни учи да обичаме враговете си и ни дава сили да го правим. Старецът съветва:

„Унижи се, тогава благодатта ще те научи“.

От друга страна „гордостта ни кара да губим благодатта… Душата след това се измъчва от лоши мисли и не разбира, че човек трябва да се унижи и да обича враговете си, защото без това не може да угоди на Бога“. 

Св. Силуан подчертава и ролята, която играе покаянието във връзка със смирението. „Считай себе си за най-лош от човеците“, съветва той. Това е отношение на голямо смирение, което по своята същност предполага и покаяние. Който се смята за най-лош от човеците, непременно мисли другите за по-добри от себе си; той ще осъжда и обвинява себе си, а не ще съди и критикува враговете си, тъй като е склонен да ги оценява по-високо от самия себе си.

Старецът ни дава пример и с друго отношение – търсенето на Божието опрощение всеки път, когато човек е изпаднал в не-обич към враговете си:

„Ако осъдя някого или го погледна гневно, сълзите ми пресъхват и изпадам в униние; и отново започвам да се моля на Господа да ми прости, а милостивият Господ ми прощава, на мен грешника. Чрез такова отношение, чрез което душата смирено разпознава пред Бога своите недостатъци и грешки – получава от Него прошка, може да направи пролука, която да се отваря все повече и повече за благодатта и любовта към ближните. Що се отнася до пълното отсъствие на състрадание към враговете, то показва присъствието и действието на злия дух; искреното покаяние е единственият начин да се освободим от него“. 

Постоянството в молитва, смирението и покаянието показват, че макар св. Силуан да признава определящата роля за действието на благодатта в придобиването на любов към враговете, той не пренебрегва ролята, която играят усилията, които сам човек полага. Старецът осъзнава важността на първоначалното действие; ето защо той казва: „Моля те, опитай“ и казва още: „В началото принуди сърцето си да обича враговете ти“. Усилията, които човек полага, трябва да се проявяват в намерение и постоянна добра воля, насочени към осъществяването на Божията заповед. Бог няма да пропусне да отговори на твоите молби. 

За човека, който се чувства обезсърчен от такава задача, св. Силуан го успокоява: „Виждайки доброто ти намерение, Господ ще ти помогне във всичко“. Старецът, който е усетил в себе си толкова остро човешко безсилие и слабост, изглежда, че непрекъснато мисли за тези думи на апостола: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Фил. 4:13), и свидетелства в собствения си опит за голямата помощ, която всеки може да получи от Бога.

За Христос няма врамове

Старецът Силуан казва, че за Христос врагове няма – има такива, които приемат „думите на вечния живот“, има такива, които отхвърлят и дори разпъват тези думи; но за Създателя на всичко живо не може да има враг. Така трябва да бъде и за християнина, който „в съжаление за всички трябва да се стреми към спасението на всички“. 

Тогава в какво се крие силата на заповедта: „Обичай враговете си“? Защо Господ казва, че тези, които спазват Неговите заповеди, ще знаят откъде е и това учение? 

… Бог е любов преизобилна, обхващаща всички същества. Позволявайки на човека в действителност да познае тази любов Светият Дух му разкрива пътя на пълнотата на битието. Да се каже „враг“ означава отхвърляне. Чрез такова отхвърляне човек изпада от Божието богатство… „Целият рай на Светиите живее от Светия Дух и от Светия Дух нищо се не укрива в творението“, пише старецът. „Бог е любов и в светиите Светият Дух е любов. Пребивавайки в Светия Дух, светиите виждат любовта и я приемат към своята любов“. 

… (Възможно е) да се прецени дали дадено състояние на съзерцание е било реалност или илюзия само след като душата се е върнала в съзнанието за света; тъй като тогава, както посочва св. Силуан, ако човек няма любов към враговете и оттам към всички други, това би било истински показател, че предполагаемото съзерцание не е било истинско общение с Бога. 

Автор: Жан-Клод Ларше

Източник: pravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Започва ремонт на манастира „Свети Пантелеймон“, край Велики Преслав

60 хиляди лева осигури Варненската митрополия за ремонта на покрива на манастира „Свети Пантелеймон“. Най-голямата ...