Начало / Uncategorized / За християните и света

За християните и света

Времената, в които живеем, се нуждаят от хора като Прометей (тук авторът изполва игра на думи тъй като името Прометей означава „мислещ предварително“ бел. ред.), а не като Епименей („който късно се сеща“ бел. ред.). 

Древният герой, който обичал човечеството, ни показва колко е важно да сме далновидни, а не да се сещаме за нещата, когато вече е твърде късно. В мита на Питагор, Прометей възлага на брат си да придаде специфични черти на животните по такъв начин, че те да могат да запазят своето разнообразие и да продължат оцеляването си. Той го сторил с всички същества, освен с хората, които оставил голи, боси, в примитивно състояние и беззащитни. След това Прометей откраднал мъдростта от боговете, която се превърнала в науката и технологията. Той също така откраднал и огън, за да помогне на хората да оцелеят. 

Тази прекрасна приказка показва необходимостта Църквата също да се подготви за развитието на живота. Очевидно е, че трябва да се доверим на Божия промисъл. Не може да се съмняваме, че „силата в немощ се проявява“. Духовната ни традиция обаче винаги е била отворена към предизвикателствата от света, не с цел да се съобразява с тях или да им се подчинява, но да приеме полезното, което не е в противоречие с волята Божия. Желателно е да се даде възможност на хората да питат положително: „Какво казва Църквата?“. И не само това. „Като деца на Църквата какво можем да сторим, за да не изпуснем основната си цел, а именно възкресението и светостта, както и да станем светлина за света и за другите“. 

Пред лицето на този основен проблем, особено в днешните дни на пандемия, има известно недоумение и дори безразличие. Криворазбраният консерватизъм, на практика отричане и то лицемерно, на живота и времето, в което сме призовани от Бога да живеем, се опитва да ни отстрани от света и да ни затвори в нашия осбствен балон с дистанцираност, аналогично на социалното дистанциране. „Ние и вие“. „Ние, верните, които не се страхуваме от нищо, които презираме светските въпроси, науката и политиката. Ние сме вкоренили Царството Божие в този свят, обикновено сравняван с нравствената чистота и убедеността, че сме изпитани от Бога, което ни спасява от свято зло“. И „вие, които сте подвластни на всеки един антихрист, които сте роби на дявола, на науката, на греха“. 

Но в течение на своята две хилядолетна история единственото нещо, което Църквата е отхвърляла, е грехът.

Бърз поглед към прекрасното писмо до Диогнет, текст, който записва опита на ранната Църква по време на преследванията е достатъчен, за да ни приземи: 

„Християните не се различават от другите по езика, по гражданските институции или по националността. Не живеят в собствени градове, не говорят по определен начин, нито водят странен начин на живот. Те обитават гръцки или варварски градове, според случая; те се придържат към местните традиции, дрехи, храна и останалите неща от живота. Въпреки това те имат различно, понякога учудващо поведение. Те населяват собствените си земи, но като чужденци“.

Автор: Протопрезвитер Темистоклис Мурдзанос 

Източник: pemptousia.com

*Заглавието е на редакцията.

За Ангел Карадаков

Виж още

Основи на раннохристиянска църква бяха разкрити край Лондон, Великобритания

Основи на храм от преди разделението от 1054 г. са открити в Лондон, съобщава сайтът orthochristian.com. ...