Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Лятото е периодът, в който е най-подходящо човек да излезе от града и да се впусне в опознаване на родните красиви места. Предлагаме ви кратка информация за някои от средноековните църкви в района на гр. Петрич.
Средновековна църква – с. Кулата
Сега църквата е в руинно състояние и в по-голямата си част е зарита. Основите на този старинен и интересен паметник са разкрити в края на 50-те години на XX в. при строителни работи. Скоро след това обектът е проучен от археолога Ат. Милчев, който съответно и публикува направените открития. След археологическите разкопки старината е засипана с пръст и впоследствие бива съвсем забравена. И така до днес, стояща си затрупана в двора на училището.
По архитектурен тип църквата принадлежи към триконхалните и кръстовидни куполни сгради с вписан кръст и с притвор от запад.
Раменете ѝ от север и от юг завършват с конхи, а полукръглата отвътре апсида е тристенна отвън. Кулската църква е най-старият представител на многопрестолните църкви у нас и може да се приеме, че е местна адаптация на първообраза – армено-грузинския черковен тип от IX-X в., който в родината си е имал доста голямо разпространение (Синиинският манастир в Армения и др.). Това влияние, нахлуло в българските земи чрез Византия, е намерило ограничено приложение в България, за което свидетелстват и твърде малкото му примери. По време на археологическите разкопки в насипа са открити значителен брой находки: стъкла от прозорци, метални предмети, керамика, монети от византийския император Мануил I Комнин (1143-1181 г.), керамични съдове и др. На база на тези находки функционирането на църквата е датирано към X-XII в. Около църквата са открити няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX в.
„Св. Спас“ – с. Богородица
Средновековната църква „Св. Спас“ (Възнесение Господне) се намира на около 500 м западно от с. Богородица, в ляво на пътя за с. Дреново. От малкото запазени стени на старинния храм, които се намират в руинно състояние, може да се разбере, че сградата принадлежи към еднокорабните и едноапсидни църкви. На запад има слабо запазени следи от предверие. Градежът е от ломени камъни. Както и при другите църкви в района, по-късно в източната стена е била вградена ниша за поставяне на свещи. На северната стена, на 1 м от олтара има засечка за вход. Мястото е обградено с вековни дъбови дървета, а наоколо са пръснати останките от други сгради. Според местните предания тук е било старото селище. От незапомнени времена на това място местното население празнува и принася корбан на Спасовден.
„Св. Петка“ – с. Богородица
Средновековната църква „Св. Петка“ се намира на около 2 км югоизточно от с. Богородица, в дясно до самия път идващ от с. Рибник. Днес около източната (апсидна) част на старинната църква е изграден нов параклис. Допреди построяването на последния мястото е било известно като оброчище „Св. Петка“. Едва личали основите на северната и южната стена на малка сграда с широчина около 3 м. На мястото на олтара имало купчина камъни, които оформяли извивката на някогашната апсида. Малката църква – параклис е регистрирана като археологически паметник под рег. № 106/ 49, ДВ, бр. 32/ 1965 г.
„Св. Неделя“ – с. Богородица
Средновековната църква „Св. Неделя“, известна още като „Св. Великден“, се намира на около 1,5 км югоизточно от с. Богородица, в дясно до самия път идващ от с. Рибник. Останките на старинната църква се ползват от незапомнени времена от местното население като оброчище „Св. Неделя“, при което се прави почит на най-големия християнски празник Великден. Днес по затревения терен се очертават основите на старинна сграда с приблизителни размери 10 х 6 м. Най-добре е запазена източната стена с апсидата, в която е вградена малка ниша, а отгоре е закрепен железен кръст.
„Св. Илия“ – с. Богородица
Църквата „Св. Илия“ се намира в най-горната част на едноименното възвишение с конусовидна форма, което отстои на около 1 км южно от с. Богородица. Върху основите на старата средновековна църква в днешно време е изграден параклисът „Св. Илия“. На това място е засвидетелстван културен живот още от античността. При строежа на параклиса, а и по-рано са намирани материали от трако-римския период: части от мраморни плочи и релефни изображения, късове от колони, керамика и др. От тук произхожда и една цяла и част от втора плоча с изображение на Артемида, сега съхранявана в Регионален Исторически музей – Благоевград.
При прокопаване основите на днешната култова сграда е намерена една интересна находка – бронзов кръст с изображение на светец, който на пръв поглед е датиран в общи линии към периода IV-VI в.
Може да се предположи, че тук е бил изграден християнски храм още през първите християнски векове, като същият е просъществувал и през средновековието. Потвърждение за последното дават намиращите се наоколо останките от средновековно селище, изградено върху античното, и множеството находки от същия период: керамика, метални кръстове и др.
„Св. Атанас“ – с. Богородица
Средновековната църква „Св. Атанас“ се намира на около 800 м югозападно от с. Богородица и западно от възвишението Свети Илия. Днес от старинната църква е останало малко нещо. Очертанията на основите ѝ позволяват да се разбере, че тя е малка еднокорабна и едноапсидна църква, с приблизителни размери 7 х 4 м. Най-добре е запазена източната стена с апсидата, където е вградена ниша с размери 0,80 х 0,40 м.
Градежът е от ломени камъни.
Обектът е регистриран като археологически паметник под рег. № 103/ 46, ДВ, бр. 32/ 1965 г. Теренът около църквата е осеян с изобилни културни останки: камъни от разрушени сгради, строителна и битова керамика. Има запазено предание, че тук е съществувало селище.
Източник за историята на храмовете: svetimesta.com
