Начало / Uncategorized / Църковният певец като словесно-духовен инструмент на Бога и отговорностите при носене на църковнопевческото служение

Църковният певец като словесно-духовен инструмент на Бога и отговорностите при носене на църковнопевческото служение

В Православната църква е утвърдено по време на богослуженията  за прослава на Бога да се използва само човешкият глас.

Основната причина, поради която се забранява използване на музикални инструменти, намираме в книга на И. ГарднерБогослужебное пение русской православной церкви, I”.[1] Според някои руски историци и теоритици на църковното пеене, както и църковни отци „инструменталната музика широко се е употребявала от езичниците при техните култови церемонии, а християните славят Бога не с безжизнени бездушни предмети, но с най-благородния естествен инструмент – човешкия глас.” Славянските православни църкви са приели принципа на богослужебното пеене и неприемането на каквато и да е инструментална музика от Гръцката, византийска православна църква. Основната причина според И. Гарднер за неприемането на музикалния инструмент в богослужението е, че само думите са способни точно да изразяват конкретните, логически изразени идеи. Молитвата, поучението, повествованието и др. могат да бъдат недвусмислено изразени само чрез думи…Това не може да стане чрез безсловесната инструментална музика. Тя може само да развлича и услажда слуха, да събужда тези или онези емоции и до известна степен да бъде емоционална реакция на идеи, изказани чрез думите…Думите, украсени с музикален елемент – звука, съчетават логическа яснота, и определеност на изказаната емоционална реакция…Музикалната окраска изниква от текста като емоционална окраска на идеите, изразени чрез думи. Музикалният инструмент не може да говори, а затова и не може да се моли, да поучава, да разказва.[2] Богослужебното пеене са думи, емоционално украсени с музикален звук, произведен от този глас, т.е. от този човек, който произнася самите думи…музикалният елемент в такъв случай се управлява от думите и изразяващите го идеи.[3] В. Деряжный в За принципите и методите на Руската вокална педагогика казва: „Гласът на певеца – това е най-съвършеният музикален инструмент, защото той не е само звукообразуващ инструмент, но и словообразуващ“.[4]

В днешно време малко певци отделят нужното внимание на начина на изпълнение на църковните песнопения. Един църковен певец, за да изпълни художествено дадено песнопение, той трябва добре да владее своето тяло като инструмент, съставено от дух и материя. Духът трябва да бъде водач,  да контролира и ръководи тялото. Църкояният певец има отговорната задача чрез пеенето си да вдъхновява миряните за молитва и да усилва вярата и желанието им за богообщение. Ако той пее молитвено и художествено, това ще предизвика молитвеност и у вярващите. Техните молитви ще станат по-съсредоточени, задълбочени и смислени. Така църковният певец спомага за тяхното духовно преживяване по време на богослужението. Умът, сърцето и тялото заедно съзерцават Божията слава. Разумът и чувствата заедно славословят и благодарят на Бога. Вярващите ще търсят спасение не навън в света, а в Църквата, в нейния богослужебен живот, съгряван от благодатта на Светия Дух.

Първото основно изискване към църковния певец е да бъде член на Христовата църква, т.е да бъде кръстен. Чрез св. тайнства Кръщение и Миропомазване той получава Христовата благодат и благодарение на това може да възраства в благочестие и морал, стремеж към съвършенство и богоуподобяване.

Още преди установяване на тайнството Св. Кръщение Господ Иисус Христос в Своята беседа с Никодим указал безусловната му необходимост за спасението: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух“ (Йоан 3:5-6).[5] Св. Теофан Затворник казва: „Извън Църквата няма духовен живот и духовно живеещи лица. Затова да бъдем в Църквата, в живо съчетание и съюз с нея, е неотменимо условие за желаещите да живеят духом и да преуспяват в християнския живот“.[6]

От древност над певеца са се чели молитви от свещенослужителите, с които той придобивал правото да пее публично на Бога (Пс. 103:33). В Стария завет имало псалмопевци (1 Пар. 9:33), свещенопевци, певци и певици (1 Пар. 23:5; 1 Ездра 2:42, 65; 2 Ездра 5:27, 41), които са се разделяли на два клира (Неем. 12: 31-47), между които имало началник на хвалението и молитвата (Неем. 11:17,12,46). Певците или псалмопевците в древност са съставяли низшата степен на четците.[7]

В Новия Завет званието „певец” осветил Сам Господ Иисус Христос и св. апостоли, които след Тайната вечеря пеейки, отишли на Елеонската планина (Мат. 26:30).[8]

В първите времена от съществуването на Църквата е било разрешено да пеят всички присъстващи на богослужението.[9] На Лаодикийския събор (ок.320г.) било прието прочутото 15-то правило, според което църковното пеене може да бъде изпълнявано само от канонически певци в Църквата със специално посвещение за своята дейност: „Не трябва никой друг да пее в църква, освен певци, които се броят в клира и които се качват на амвона и пеят по книга”.[10] Много църкви, обаче, отхвърлят ограниченията, наложени от Лаодикийската църква. В първата си беседа върху осма глава на книгата от св. пророк Исаия св. Йоан Златоуст споменава за практиката да пеят всички присъстващи в храма, без да я оспорва или осъжда. Затова, че тя е продължила и в по-късно време, свидетелстват молитвословите, достигнали до нас с думите: „народът отвръща…”, „народът пее…” и др. Постепенното й ограничаване започва през IV век, а два века по-късно в почти всички храмове на източната църква вместо всички присъстващи на богослужението пеят само певци [11].

Съвременният чин за посвещение на четец или певец има гръцки произход. Над него архиереят чете специални молитви и се извършва постригване на косите.[12]

Молитвите към Бога се изразяват в славословия, благодарения и просби. В тях вярващите славословят Бога[13], благодарят Му за Неговите благодеяния и изпросват от Него помощ и прошка за своите грехове. В храма, освен свещеника и дякона, църковният певец също носи голяма отговорност  по време на богослуженията. Спазването на нравствените и морални принципи от певеца са от съществено значение в процеса на преживяване и художествено пресъздаване съдържанието на църковните песнопения. Вярващите изпитват уважение и доверие към него, ако той притежава високи нравствени добродетели. Много от миряните, подражавайки му, запяват свещените мелодични текстове, пропити със смирение и покаяние.

Църковният певец трябва да пее разбираемо. Чрез своето пеене той трябва да помогне на молещите се да се настроят молитвено. Написаните слова се предават на вярващите чрез текста и мелодията. Слушайки и разбирайки песнопенията, вярващите мислено повтарят просбите и славословията, като достигат до съзнание за своята духовна нищета. Св. ап. Павел казва: „Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат” (1Кор. 14: 18-19).

Изискванията към църковния певец се съдържат в църковните канони в Правила на Св. Православна църква. Те повеляват той, като част от църковния клир, да води благочестив и морален, богоугоден живот, за да не става повод за съблазън на вярващите (правило 43, 54, 55, 56, 57, 61, 72, 79).[14]

Изискване на църковните канони е певците, като клирици, да не бъдат скопени. Така повеляват Апостолските правила 21, 22 и 23, както и първо правило на Първия вселенски събор (325 г.), състоял се в гр. Никея по времето на св. император Константин Велики. Изключение се допуска, само ако скопяването е по рождение, ако е станало поради болест и лекарска намеса, или поради принуда и човешко насилие.[15] 

Молитвата е беседа, разговор на човека с Бога.[16] Затова на Бог трябва да се пее с чистота и святост, тъй като Сам Той е Свят:  „бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет“ (Лев. 19:2). За добродетелния живот и съзнанието за отговорност, които трябва да има църковният певец, говорят светите отци. Св. Игнатий Богоносец (†107 г.),  виден предвестник на певческо-ценностна мисъл, в посланието си до ефеските християни относно църковните певци съветва: „Всички трябва да образувате един хор, та, настроени в единомислие, като започнете дружно песен Богу, единогласно да я пеете на Отца чрез Иисуса Христа, за да ви чуе и по вашите добри дела да ви признае за членове на Своя Син. И тъй, полезно е за вас да бъдете в пълно единение помежду си, та винаги да бъдете в съюз и с Бога”.[17] Следователно, за да бъде пеенето на църковния певец благодатно, то трябва да се отличава с добродетелен живот.

Св. Василий Велики (†379 г.) в едни от своите съчинения говори за достойното изпълняване на певческата длъжност. Според него свойствени за природата на човека са и „телесните действия, извършвани в слава Божия, когато под управлението на благонастроения ум, не допускаме нищо нестройно в движенията си”.[18] Според светия отец „словесният псалтир (лира – б. а.) се изявява най-вече тогава, когато делата са преведени в съгласие със словата”.[19] Той пояснява: „Не всеки, който произнася с устните си слова от псалома пее на Господа, но всички, които от чисто сърце възнасят псалмопения, всички, които са праведни и пазят правдата пред Бога, само такива могат да пеят на Бога – вярно съблюдаващите духовните норми”.[20] „Както кривият крак не приляга в добре изработената обувка, така и от сърцата на развратените е неприлична похвалата към Бога”.[21] „Те представят себе си за пеещи, но в действителност не пеят. Очистете сърцата си, за да плодоносят на Духа, стани праведен, дойди в състояние разумно да пееш на Господа”;[22] „…когато придобием праведност, тогава ще ни е позволено да хвалим Господа;…как ще принесеш хвала, когато правият Дух Го няма вътре в тебе (Пс. 50:12); „…след изправлението ти – тогава си достоен да пееш на Бога под звуците на десетострунен псалтир (Пс. 32:2);…понеже са десет главните заповеди, написани при първото законодателство. Чуйте заповедта: „добре пейте!” – с неразсеяна мисъл, с искрено разположение. Поради това пейте в съглашение, единодушие и единение в любовта.”[23]  Св. Василий Велики ни уверява: „Според Божието обещание, който добре прослявя Бога, той ще бъде прославен и от Него (1 Цар. 2:30)[24]. Така и лицето на Моисей се прославило, тъй като той умеел добре да прославя Бога”.[25] „А за имащите превратни понятия за Бога, т.е. за еретичестващите, никой да не мисли, че хвалебните псалмопения на такива са богоугодни”.[26]

В 10-то правило на Картагенския събор (419 г.) се повелява епископът при посвещаването на певец да произнася думите: „Това, което пееш с уста, в това вярвай със сърцето, а това, в което вярваш със сърцето, изпълнявай на дело”.[27] Както песнопенията имат възвишен характер, така и мислите, чувствата и делата на църковния певец трябва да бъдат възвишени. Интересни мисли в това отношение са вложени в писанията на Псевдо-Дионисий Ареопагит (V век) [28]. Певецът трябва да има положително и отговорно отношение към пеенето, да има съзнанието, че като певец, е отговорен пред Бога и хората, че от него се изисква да пее на Бог с ум и сърце, благоговейно и съвършено. Сам Господ Иисус Христос повелява: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48).

Желателно е също така църковният певец да има богословско образование. То му помага да осъзнае голямата роля на църковното пеене за вярата на миряните и участието им в богослужебния живот на Църквата. Според блаж. Йероним, едно от изискванията към църковния певец е той да познава Свещеното Писание. В църковните песнопения църковните химнописци майсторски са вплели догматическите истини на Църквата. Чрез текста и мелодията църковният певец трябва да предаде богословския смисъл, вложен в песнопенията. Чрез текста и мелодията той става преподавател по догматика и църковна история, проповедник на Словото Божие. Неговата отговорност пред Бога и хората е много голяма. Богословската подготовка му помага той да разбира смисъла на песнопенията, които изпълнява и, разбирайки го, да го предава на вярващите чрез своето музикално изпълнение. Чрез стихове и мелодия светите отци са преподали догматиката и историята на Църквата. Разбирането съдържанието на текста ще спомогне пеенето да не бъде механично и неосъзнато, а прочувствено и трогващо. Певецът трябва така да пее, че да завладява сърцата на вярващите и да пробужда у тях чувство на молитвеност и умиление.

Църковният певец трябва да отдаде всичко от себе си, да вложи цялата си воля и сили, да използва изцяло музикалните си качества за прослава на Бога. Църковният певец трябва да спазва акустичните закони на звукоизвличането, да използва брилянтна и виртуозна вокална техника, за да изпълнява с лекота и молитвено трудните църковни песнопения.  Това е неговата жертва пред Бога – умилително, възвишено и съвършено пеене, трогващо, разтърсващо духовната същност на човека. Певецът трябва да направи всичко възможно, за да привлича хората към богослужебния живот на Църквата, а не да ги отдалечава.

Автор: д-р Калин Кирилов

„Светодавец“, бр. 7

БЕЛЕЖКИ:

[1] Гарднер, И. Богослужебное пение Русккой православной церкви, I”. Москва, 2004.

[2] Гарднер, И. Пос. съч., с. 52.

[3] Пак там, с. 57.

[4] Игнатов, Л. За църковното пение. – В: Ab oriente lux. Музиката на православния изток. Българско музикално сдружение, национален фонд „Култура”, София, 2018, с. 31-36; Деряжный, В. Пос. съч., с. 51;

[5] Помазански, М. Животът на Църквата в благодатта на Светия Дух. С., 2005, с. 13.

[6] (Карелин) Рафаил, архим.. Без Църквата няма спасение. Св. Гора, Атон, 2004, с. 11.

[7] Нефедов, прот. Г. Тайнства и обряды Православной церкви. Москва, 1999, с. 205.

[8] Пак там.

[9] Нефедов, прот. Г. Пос. съч. с. 205.

[10] Стефанов, И. Правила на Светата православна църква, Св. Гора, Атон, 2004, с. 247.

[11] Авксентий, архим. Литургика. Част втора. Пловдив, 2007, с. 34

[12] Срв. пак там, с. 206.

[13] Срв. Игнатов, Л. Символно-номерологичната хипотеза за броя на източноцърковните гласове в контекста на творенията на св. отци до св. Иоан Дамаскин. – В: сп. Християнство и култура, бр. 10 (137)1 2018, с. 119.

[14] Стефанов, И. Пос. съч., с. 26, 28, 29, 32.

[15] Пак там, с. 20-21, 56.

[16] Коев, Т. Православен катехизис. С., 1985, с. 45.

[17] Цоневски, Ил.Патрология. Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели. С., 1986, с. 74.

[18] Василия Великаго, Архиепископа Кесарiи Кападокiискiя. Творенiя, часть первая, Москва, 1900 (репринтное издание. Москва, 1993), беседа на 29 псалом, с. 215.

[19] Пак там, беседа на 48 псалом, с. 304.

[20] Пак там, беседа на 29 псалом, с. 219.

[21] Пак там, беседа на 32 псалом, с. 228.

[22] Пак там, беседа на 29 псалом, с. 229.

[23] Василия Великаго, Архиепископа Кесарiи Кападокiискiя. Пос. съч., с. 228, 229, 230, 231.

[24] Вж. Игнатов, Л. За творенията на св. Василий Велики от музикално гледище. – В: сп. Християнство и култура, брой:1, 2009, стр. 93-104.                                                                                                                                                                                                                

[25] Пак там, с. 291-292.

[26] Пак там, с. 292.

[27] Нефедов, прот. Г. Пос. съч., с. 205.

[28] Вж. Игнатов, Л. Църковномузикалните и химнологични податки в съчиненията на Псевдо-Дионисий Ареопагит. – В: сп. Християнство и култура, брой:10, 2017, с. 102-115.

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...