Начало / Uncategorized / Пловдивски археолози откриха фрагменти от букви, останки от църква и погребения в Голямата могила

Пловдивски археолози откриха фрагменти от букви, останки от църква и погребения в Голямата могила

Eкип на Пловдивския археологическия музей започна проучвания в т.нар. Голяма могила в Район „Южен“ – територия, която остава встрани от разкопките в центъра, съобщава БНР.

Още от началото на миналия век, когато там работят първите изследователи, мястото е известно като „Гъстите могили“, защото те са били много повече, но времето ги е заличило. Останала е само най-голямата, за която се предполага, че е от римския период. За археолозите е интересно да излязат отвъд защитените граници на античния град, защото недрата на периферията също крият ценна информация, отбелязва ръководителят на екипа Любомир Мерджанов в интервю за БНР.

В началото на работата си археолозите намират в горната част на Голямата могила останки от траншеи на зидовете на сграда, работната хипотеза за която е късносредновековна църква. Аргументите – открити стенописи с цветна украса.

„Сега вече е въпрос на време стенописите да се почистят, да се види какво има на тях и да се потвърди или отхвърли подобна теория. Преобладава синьото, което е характерно за средновековното стенописване“, пояснява Любомир Мерджанов.

Налице са и остатъци от букви, допълва той. Има и останки от 4 погребения, които не съдържат податки за датиране, но предвид градежа най-общо са отнесени към същия период. Много малко се знае за тази могила и конкретно на некропола, от който тя е част, подчертава археологът. Част от комплекса на „Гъстите могили“ е проучена, но други са били разрушени, без да бъдат проучени.

„Доколкото знаем са били около 50 на брой и в момента ние проучваме последната останала от целия некропол“, уточнява Мерджанов. 

В миналото при археологически обходи и строежи на обществени сгради в този район са регистрирани погребения, които са били част от некропола. Археолозите установяват, че от периферията на Голямата могила е отнемана пръст, а едната й страна е превърната в незаконно сметище. Засеченият в хода на разкопките иманярски тунел засега се вижда десетина метра навътре. Той е висок около метър и широк също толкова.

Предположението на изследователите е, че тунелът е действал през 90-те години, времето на най-бурните иманярски набези.

За Ангел Карадаков

Виж още

Църквата „Св. Петка“ във Видин с история на над 380 години

Австрийският пътешественик Феликс Каниц, при първото си посещение във Видин през 1862 г. споменава за ...