Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Православното монашество е център на духовния живот и израз на най-дълбоко покаяние и желание за очистване на душата. Предлагаме ви думи на св. Паисий Светогорец за монашеството, монасите и духовния живот.
– Геронда, разбират ли всички монаси значението на това какво означава да бъдеш монах?
– Монашеството е голяма чест и благословение, което Бог е дарил на човека. По много бавен начин монахът разбира по-дълбокото значение на монашеството, а това го кара да изпитва и истинска, духовна наслада. Той не спира да възхвалява и да благодари на Господа. Чувства голямата чест, която му е оказана. Малко е трудно някой да оцени величието на това призвание, защото монасите живеят ангелския живот още от тукашния, поради което са наречени и равноангели. Монахът започва да предусеща някои небесни радости само след дълги години на изпитания и натрупването на духовни плодове. Той благодари на Господа до края на дните си, чрез смирение, покаяние и Божията благодат.
– Родителите обикновено се противопоставят на желанието на своето дете да стане монах.
– Така е в началото. С времето родителите започват да разбират значението на монашеството. Те оценяват големината на тази чест, която Господ им е дал…
Детето им, което се е отдало на Бога, помага да спаси не само душите на своите родители, но и душите на цялото си село.
В Мала Азия се смяташе за огромно благословение, ако едно семейство има за член монах. Той ще се застъпва за душите на всички роднини, смятаха хората.
– Какво е основното задължение на монаха?
– Монахът започва своя път с обич към Бога. Който обича Господа, обича и ближния си. Монахът живее целия си живот в подвиг. Страда, иска да спаси душата си. Това е така, поради голямото му преклонение пред Бога, поради Неговата божествена любов. Той също страда и иска да спаси целия свят. Това се дължи на любовта към ближния му.
– Защо монахът се отказва от света?
– Той се отказва от света, защото обича света. Монахът не мрази света. Той се отказва от света, не защото е арогантен и иска да спаси единствено и само своята душа. Напротив, именно защото той обича света, стои далеч от изкушенията, за да общува истински с Бога.
– Геронда, обикновено монасите не проповядват. Но понякога срещаме благочестиви монаси, които са мисионери. Какво става в подобни случаи?
– Монасите проповядват по свой си собствен начин. Те са като фарове и светилници, поставени на висока скала, които осветяват околностите и насочват корабите към правилната посока.
Монасите помагат на всеки човек, като го упътват към неговия истиски път, който води до Бога.
Монахът проповядва Евангелието със собствения си живот. Той живее благовестието в Божията благодат. По този начин Евангелието се проповядва по най-положителния начин, който хората днес търсят и имат нужда.
– Геронда, какво ще кажеш на монасите мисионери?
– Господ изпълнява Своя промисъл върху тях. Монахът не прави планове, нито има идея да отиде на мисия. Добрият Господ го кара да изпълни Неговия план, сякаш произлиза от самия монах. Когато Господ реши, че някой трябва да бъде изпратен на мисия, Той Сам го изпраща по Свой собствен божествен начин.
– Всички ли монаси придобиват добродетели?
– Монахът не мисли за добродетелите. Монахът се подчинява на Господните заповеди. Той дава всичко на Христос, предава се изцяло на Христос. Чувства се като Божие дете и като едно дете на Бога, той има право на собствеността на своя Отец. Добрият Господ дава в изобилие благословение на своето творение, ако това няма да бъде в негова вреда.
– Гронда, за какво трябва да внимава монахът?
– Монахът трябва да подражава на Христос, защото го обича. Той е младоженецът на неговата душа, трябва да му подражава, в пълно послушание. Именно поради огромната си любов Христос слезе от Небето, роди се в ясли, подчини се на Св. Богородица и Йосиф и показа послушание до кръстната Си смърт.
Послушанието означава смирение.
Монахът трябва да се смирява не само пред по-възрастните, но и пред по-младите от него. Монахът трябва да възпитава в благочестие. Той желае да бъде в сянка, да не бъде познат. Монахът търси от Господа и Св. Богородица обич, а не от хората. Той се отвръщава от арогантността и постоянно се опитва да увеличи своята любов към Господа и ближния си. Тъй като живее духовно, той се насища с Господнята любов и храни с нея и другите.
Източник: pemptousia.com
