Начало / Uncategorized / Християнски добродетели и нравствени ценности в творчеството на Йордан Йовков

Християнски добродетели и нравствени ценности в творчеството на Йордан Йовков

Йовков е един от класиците на българската литература. Заедно с Иван Вазов и Елин Пелин той е един от големите майстори на художественото слово, един от корифеите на българската проза и дълбок познавач на българската душа и национален характер.

Неговото творчество представлява един от върховете на българското художествено слово и литературно творчество и заслужено отрежда на самия Йовков почетно място на един от класиците на новата българска литература.

Йордан Йовков като писател и художник

Развитието на естетическите идеи и етически принципи в неговото творчество се определя от централното място на идеята за доброто и красивото в човека и живота. Творчеството на Йовков, и неговото развитие като писател и художник – като носител на определени естетически принципи и философски идеи в своето художествено и литературно дело, преминава най-общо през 3 основни периода, които обхващат съответно първите три десетилетия от ХХ век, през които се оформя в завършен вид и естетическата система на писателя. Това са три етапа от неговото творческо развитие и израстване като писател и художник. 1. От началото на ХХ век до началото на войните – символизъм. 2. През периода на войните – военни разкази – военна проза и изработване на принципи на реализъм и хуманизъм в литературата. 3. От 1920 до 1937 година – зрял период, определян от някои изследователи и литературни критици като период на „критически реализъм“ или „нравствен идеализъм“. В център на художественото творчество и духовни послания на разказите на Йовков е борбата на доброто и злото, добродетелите и пороците у човека, страданието и състраданието, грехът и покаянието, терзанията на съвестта и най-вече добрите дела на човечност, хуманност и милосърдие. Това са водещи теми в творчеството на Йордан Йовков.

Християнски нравствени теми и библейски образи в творчеството на Йовков. Повестта „Жертварят“ и зрелите творби на писателя.

Нравствените ценности и християнски добродетели са в основата на образите на главните герои и определят посланията и поуките от сюжета на неговите произведения. За разкриване на основното послание за ролята и мястото на добродетелите или любовта в живота на човека Йовков често пъти използва друг отрицателен герой, който като антипод и носител на противоположни качества на добрия герой разкрива чрез чертите на отрицателен образ тъмната или несъвършена страна на злото.

Темата за греха и покаянието, за вътрешния катарзис на сърцето и духовната промяна на човека се открива в „Жетварят“, „Серафим“, „През чумавото“, „Индже“ и други. Понякога както е в „Песента на колелетата“ тази духовна борба на нравствени сили или сблъсък на ценности се разгръща в сърцето на главния герой, духовните послания и поуки се разкриват чрез личностното израстване и духовно прозрение на главния герой без наличието на отрицателен герой като антипод на високонравствената личност на положителния герой. В творчеството на Йордан Йовков се откриват множество теми и сюжети, характеристики на героите и типологични особености на образите, които имат по-непосредствена или по-далечна връзка с библейски идеи, мотиви и сюжети. В повестта „Жетварят“, с която започва зрелият етап от творчеството на Йовков, се откриват най-много библейски идеи, евангелски теми и новозаветни текстове и образи.

Тази повест дълго време е била пренебрегвана и неглижирана като периферна и маргинална творба на Йовков, докато всъщност тя има много важно значение за него – повестта притежава програмно и парадигматично значение за неговото творчество и разкрива много духовни замисли и художествени похвати, които изграждат следващите разкази. В „Жетварят“ се съдържат много идеи и образи, които са заимствани от Евангелието и показват как той изгражда съдържанието и нравствените идеи в своите разкази по евангелски модел или като похват за използване на евангелски образи и притчи. Творбите от зрелия период на Йордан Йовков, които са предмет на изучаване в училище – разказите „Серафим“, „По жицата“ и „Песента на колелетата“ могат да бъдат разглеждани през призмата на трите основни добродетели – вярата, надеждата и любовта, а образите на техните герои и сюжети могат да бъдат тълкувани през призмата Христовите притчи.

Християнската вяра и християнската надежда в разказите „Серафим“ и „По жицата“. Силата на християнската любов в „Песента на колелетата“

Християнската тема за страданието и състраданието, за покаянието и трудолюбието, за лицемерието и милосърдието, за щедростта и съпричастието към нуждите и страданията на другия – ближен или непознат, виждаме в разказа „Серафим“ и в сюжета на „По жицата“. Смирението и милосърдието в образа на Серафим, покаянието, любовта към ближния са основен архетип и могат да бъдат тълкувани през призмата на притчите за „Митаря и фарисея“, за „Добрия самарянин“ и за „Блудния син“. Контрастите в поведението и проявите на Серафим и Еньо могат да бъдат тълкувани и разглеждани през призмата на образите от „Притчата за митаря и фарисея“ като архетип за изграждане на образите и на героите от разказа. Йовков използва този контраст между положителен герой и останалите участници в сюжета като ги съпоставя един с друг и така повдига много нравствени въпроси за добродетелите и човешките дела.

Християнското милосърдие и безкористната проява на любовта към ближния виждаме в поведението на Серафим и можем да го тълкуваме през призмата на парадигматичните образи от „Притчата за Добрия самарянин“. Християнският реализъм и хуманизъм, нравствен идеализъм и оптимизъм като вяра в доброто и в човека, които изграждат основите на творчеството на Йордан Йовков се разкриват по един уникален, убедителен и блестящ начин в разказа „Песента на колелетата“ чрез образа на главния герой Сали Яшар. Това е един от най-важните разкази, който е дал не случайно и своето име на цял цикъл от произведения на писателя като заглавие на един от сборниците с негови творби от зрелия му период. Тук липсва опозицията и контраста между героите или групи от образи, но борбата на ценности се разгръща във вътрешния духовен живот у главния положителен герой – в сърцето или „вътрешното огнище“. Йовков разкрива истината за любовта като най-висша нравствена ценност и добродетел, която носи радост и щастие в живота на човека.

Автор: доц. д-р Костадин Нушев 

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...