Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Както казва св. Силуан и допълва св. Софроний, Божието слово може да звучи в сърцето на човека в унисон с молитвата.
В резултат на своето падение човекът е разделен на много и различни нива. Той има едно нещо в ума си, друго в сърцето си и съвсем друго пожелава със сетивата си. Бог обаче не може да говори с човека, ако той е разпокъсан. Чрез покаянието смъртната приода на човека се укрепва, съществото му се изцелява и отново се събира в едно. Тогава Бог може да говори отново с него. Той се обръща към сърцето т.е. към мястото, където е съсредоточено цялото му същество. Този диалог е личен и учи човека на нови духовни знания и духовно обновление.
Господ ни предупреждава, че когато бъдем призовани по съдилищата, не бива да мислим какво ще отговаряме предварително, но в онзи момент Сам Той ще ни даде уста и мъдрост, на която всички наши противници няма да могат да противостоят или да се противопоставят (вж. Лук. 21:15). И все пак това е от значение не само по време на гонение, защото Словото Божие е винаги вярно. Във ремена на мир, тези думи на Господа имат следното приложение: Господ ни говори за нашето доброволно изправяне пред Съда, тоест когато се осъждаме сами себе си от Заповедите. Тъй като това наше деяние е угодно на Бога и е в съответствие с Неговата заповед, Той поставя в устата ни думи на покаяние, които помагат на молитвата, която пък ще промени състоянието ни, ще оправдае нашето битие и ще ни издигне над собствените ни изпитания.
Често това, което докосва сърцето ни, е стих от Писанието, който ни показва нашето състояние. Това показва, че трябва да бъдем усърдни в четенето на Писанията, за да можем да носим думите на Светия Дух като горещи въглени в паметта и в сърцето си. Бог може да ги възроди отново в нас в подходящото време, като по този начин отговори на нашите молитви и тежнения. Божието слово пречиства, просветлява и освещава ума. Особено в нашето време, когато умът ни е толкова лесно замърсен от тъмнината и нечистотата на този свят, ние имаме още по-голяма нужда за посветим време на Божието слово, както е дадето то в Свещеното Писание и в творенията на Светите отци.
Най-впечатляващият дар в св. Софроний бе словото, плод на неговата молитва. Макар и изразено с човешки думи, то носеше помазанието на Нетварното. По тази причина би привлякло и разтърсило цялото същество на онези, които се доближаваха до него. Неговите творения са мисли, с които той се моли години наред. Те бяха дълбоко изписани в дълбините на сърцето му, като с нажежено длето и станаха едно с неговата природа. Духът, съдържащ се в тези думи, е предаден на онези, които ги четат, и ги изпълняват в степента, в която могат.
Автор: архим. Захария Захару
Източник: pemptousia.com
