Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Монашеството е неразделна част от Църквата и не бива да се разглежда като независима част от нея. Монасите са обвързани духовно със същото това Евангелие, както и другите християни и могат да се възползват от пастирската грижа на Църквата, според своята необходимост. Въпреки че основната работа на монасите е съсредоточена в богослужението и сърдечната молитва, те имат голям принос и в мисионерската дейност на Църквата.
Много от големите руски манастири са основани на отдалечени места, но се превръщат в центрове за православно поклонничество и привличат към себе си безброй човеци. Цели градове често се образуват около манастирите, именно защото монасите са свързали с хората евангелската проповед и живот. Там, където имало нужда, монасите свидетелствали освен с проповед, но и с благотворителност.
В тези трудни времена, в които хората търпят икономиески сътресения, губят своите работни места, лишават се от дом, монасите могат да дадат различна перспектива, която може да даде надежда на тези, които вече са загубили всякаква надежда.
Манастирите са центрове на духовно изцеление.
Хората, които са се старали да открият своя смисъл в живота, могат да си тръгнат от манастира с нова визия, придобита чрез вътрешната духовна борба на монасите, които, като лекари, са помогнали на духовното изцеление.
Силата на православното монашество не е в еднообразието на манастира, тъй като всеки манастир си има своя собствена дейност, често различна от тази на останалите обители. В Гърция и Русия има монашески общности, които издават постоянно книги и списания, някои пък се грижат за възрастни хора, други управляват книжарници и книжни центрове в градовете, някои живеят като отшелници, а други ръководят училища и научни центрове.
Монашеството не е нещо, което можеш да научиш посредством академични знания, но се придобива и се научава в продължение на дългогодишната борба, чрез послушанието, бдението, подизите и духовния живот.
Монах, който е верен на своето призвание, често ще вижда себе си като едва прохождащ във вярата, въпреки че е монах от четиридесет години, осъзнавайки колко далеч се намира от духовното съвършенство, което идва след предаването изцяло на Христос.
Мнозина виждат монашеството по един романтичен начин. По начин, в който монасите тихо и мълчаливо си живеят в своя скрит духовен живот. Има обаче монаси, които работят с хора, като духовни отци, проповедници, учители, участват по активен начин в служба на света. Всеки монах и всеки манастир си има своята работа и служба пред Бога и Неговата Църква, както сам Бог е благословил. Опасно е осъждането на монасите и манастирите, сравнявайки ги с нашия образ и идея за манастир и монашество. Опасно е, защото дори на Св. Гора си има различни видове на монашески подвиг и всеки един от тези подвизи е добър за спасението на душата, а монасите си избират този живот, подтикнати от Светия Дух, живейки по евангелските заповеди.
Въпреки че Правосавната църква няма религиозни ордени, както има Римокатолическата, в Православието има различни типове на монашеския живот, както идиоритмично (както са скитовете например бел. пр.), така и киновийно (манастирите бел. ред.). Най-общо казано, някои манастири могат да бъдат по-богослужебно ориентирани, а други да са по-аскетични в своя живот, някои имат своя духовна традиция, а други са по-склонни към откритост към света и грижа към ближните.
Тези различни „видове“ монашество се приемат както в личен, така и в общ план, но не са официално определени. Те са резултат от развитието на духовния живот под въздействието на действената Божия благодат. Всички монаси споселят обетите да нестяжание, целомъдрие и послушание, следвайки Христовите думи: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48).
Автор: Игумен Трифон
Превод: Ангел Карадаков
Снимка: pravoslavie.ru
