Начало / Uncategorized / Петдесетница и благодатта на Св. Дух

Петдесетница и благодатта на Св. Дух

Празникът Петдесетница е последният празник на Божието домостроителство. Бог изпратил своя възлюбен и единороден Син за спасението на човешкия род и за неговото връщане в изначалното състояние и дори за издигането на още по-висока степен, която трябвало да постигне Адам, но не успял.

Христос явил Своя Отец, открил Неговото битие, а после изпратил Светия Дух, Който направил хората членове на Тялото Христово и ги просветил, за да познаят Христа и Отца. Следователно, в реда на Божието домостроителство и спасението на човешкия род се откриват: Отец, Син и Светият Дух. Отец изпраща Сина, а Синът изпраща Светия Дух. Но обожението на човека се извършва по точно обратния ред: от Духа човекът се издига към Сина, а чрез Сина познава Отца.

Свети Василий Велики, като анализира това събитие и главно неговия последен момент, където се описва пътят на човека към Богопознанието, казва, че като приемаме подаваните чрез Духа дарове, преди всичко се обръщаме към Подателя, т.е. към Светия Дух. След това постигаме изпращащия, т.е. Сина, и чак тогава нашето мисъл се издига към причината и източника на всички блага, който е Отец.

Това учение може да се срещне при много светии. Необходимо е да приведем учението на св. Симеон Нови Богослов, който казва, че ако Христос е вратата, то Светият Дух е ключът, с който се отваря тази врата, и по такъв начин влизаме в жилището на Отца.

В тази перспектива са и молитвите към Светия Дух, като например молитвата: „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души”.

Тук се вижда редът на възхождане към Богопознанието. Светият Дух очиства сърцето на човека, той познава Христа и после се издига към Отца.

Както казахме по-рано, енергията на Троичния Бог е обща, но това не значи, че лицата на Светата Троица се сливат. Божествената благодат действа чрез Лицата, тъй като в православното богословие става дума за въипостазираната благодат и енергия. Това се вижда добре в последованието на божествената литургия. Цялата молитва на анафората (приношението) по своята същност е молитва към Отца за изпращането на Светия Дух и за превръщането на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. Наистина Светият Дух превръща светите дарове в Тяло и Кръв Христови и ние ставаме жилище на Троичния Бог.

Светите Отци на Църквата учат, че въпреки че Светият Дух действа във всички творения и във всички хора, без изключение, всеки човек участва в Неговите енергии, съответно на своята способност да ги приема. Необходимо е човекът да има такъв „приемащ орган”, за да приеме многообразието на даровете на Светия Дух.

Относно това св. Максим Изповедник казва, че светиите придобиват всеки дар не със своята естествена сила, а според силата Божия. Светият Дух не дава мъдрост на тези, които нямат ум, способен да приеме в себе си тази мъдрост, нито дава познание, ако няма сила на разума, нито дава вяра, ако няма известяване на ума за бъдещите блага, нита дава дара на изцелението, ако го няма естественото човеколюбие. Това означава, че светиите приемат дара на богословието, дара на познанието и дара на изцелението само ако в тях съществува „приемащ орган”, който може да приеме и да побере този дар.

Това става не само с дара на богословието, но и с всички останали дарове. Наричат се „дарове”, защото се даряват от Бога, но в съответствие с духовното състояние на всеки човек. Свети Максим Изповедник подчертава, че действията на Светия Дух се възприемат от всеки вярващ в зависимост от вярата му и от състоянието на душата му.

Свети Никодим Светогорец след тълкуванието на канона на всеки Господски празник прави съществени допълнения. В тях той посочва пътя, по който всеки християнин може да се сподоби с това събитие в своя живот и в своя личен опит. Обикновено използва една много характерна фраза: „Как и по какъв начин”. Този израз е много важен, защото той прави проповедта на Църквата конкретна, а не абстрактна, защото за богословските въпроси може да се говориотвлечено, без да се докоснат човешките души. Този подход не е православен. Четейки творенията на Светите Отци на Църквата, се убеждаваме, че те анализират всичко, което става, изхождайки от перспективата „как и по какъв начин”.

В края на разяснението на канона на Петдесетница св. Никодим Светогорец посочва начина, по който можем да придобием Светия Дух осезаемо в сърцата си. Използвайки примера на апостолите, които послушали Христос, върнали се в Йерусалим и пребивавали там до момента на приемането на Светия Дух, той казва, че точно това е пътят, който може да ни доведе до приемането на Светия Дух от нас. Необходимо е да пренебрегнем всичко светско, и когато умът се върне в сърцето, като в нещо свещено, ще започнем да се молим непрестанно, по думите на апостол Павел „Непрестанно се молете” (1Сол. 5: 17). Трябва да се извисим над земното, т.е. над всяко сладострастие, сребролюбие, тщеславие и всяка друга страст и постоянно да пребиваваме в горницата на чистия ум. Тогава сърцето се избавя от страстите, мирната душа се избавя от богохулните, лукавите и низките помисли. Св. Василий Велики казва, че не е възможно да станем вместилище на Божията благодат, ако предварително не махнем от душата си всички зли страсти. „И така, необходимо е да излекуваме съществуващото, за да приемем бъдещото”.

Св. Диадох Фотикийски учи, че при светото Кръщение приемаме в сърцето си Светия Дух и ставаме членове на Тялото Христово. Но после нашите страсти покриват тази благодат, която никога не изчезва напълно, но само се покрива от страстите, както пепелта покрива жарта и тя престава да действа. Затова от една страна трябва да махнем пепелта на страстите, а от друга страна трябва да вложим в жарта дърва, т.е. труда за изпълнението на заповедите, но за да се разпалят дървата от искрата на Божията благодат, трябва силно да се духа с молитвата: „Господи Иисусе Христе, Сине и Слове Божий, помилуй ме”. Тази молитва се нарича „умна и света молитва”.

Анализирайки тази мисъл, св. Диадох Фотикийски казва, че ако тази молитва е непрекъсната в сърцето, то тя не само го очиства от страстите, но открива и искрата на Благодатта, раздухва в душата чуден огън, който изгаря нападенията на лукавите помисли, услажда сърцето и целият вътрешен свят и просвещава ума. Св. Григорий Палама казва също, че който заключва своя ум в сърцето и оттам го възнася към Бога, изпитва добрата промяна.

Наистина, когато човек стане вместилище и съсъд, в неговото сърце Светият Дух разгаря огъня на божествената благодат. Св. Василий Велики казва, че истинското „разгаряне на Духа е разпаленото сърце”, и твърди също, че този огън, който просвещава душите и унищожава начатъците (на прегрешенията), е действал в апостолите, които разговаряли с помощта на огнените езици. Той осиял апостол Павел, той съгрял сърцата на Лука и Клеопа и на всички с тях. Този огън е отчаяние за бесовете, силата на възкресението, енергията на безсмъртието, просвещение на душите на праведниците и владетел над всички душевни сили.

По такъв начин, случила се веднъж в историята, Петдесетница се повтаря в живота на светиите. Всички обожени, като достигнат определено състояние на духовен живот, участват в Петдесетница – в слизането на Светия Дух, и стават апостоли и ученици на Христа. Петдесетница – това е апогеят на прославато и обожението. Всички, които следват по този път след учениците, достигат до съзерцание и участват в нетварната благодат и енергия на Петдесятница.

Апостол Павел е напълно конкретен, когато казва: „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии” (Рим. 8: 14). Не всички сътворени от Бога хора са негови чеда, а само водените от Светия Дух. Осиновението е неразривно свързано с вътрешната умна молитва, чрез която „викаме: Авва, Отче!” (Рим. 8: 15). Намиращият се в сърцето на човека Дух Божий „свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии” (Рим. 8: 16). Т.е. син Божий е всеки, имащ в себе си Светия Дух, Който свидетелства и потвърждава, че този човек е чедо Божие. А битието на Светия Дух в сърцето на човека се потвърждава от вътрешната, протичаща с призоваване, сърдечна молитва.

Ако човекът няма в себе си Светия Дух, то той не принадлежи на Христа, а това означава, че не е жив член на Христовото Тяло. Ако той е кръстен, то Божията благодат пребивава в него в бездействие, а човекът остава мъртъв член на Църквата. Апостол Павел казва това в един откъс с апокалиптичен характер: „Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов” (Рим. 8: 9). Никой не принадлежи на Христос, ако няма Неговия Дух с всички посочени до сега белези. И обратно, който има Светия Дух, е действителен член на Тялото Христово, тъй като живее не „по плът, а по дух” (Рим. 8: 8-9). От това се вижда колко тясно са свързани помежду си христологията и пневматологията.

Целта на въчеловечаването на Сина Божий е хората да приемат Светия Дух и да станат членове на Тялото Христово, и чрез това – да станат жилище на Троичния Бог. Затова и целта на духовния живот на човека е причастието на Светия Дух, чрез което ние ставаме живи членове на Църквата, живи членове на Тялото Христово и по такъв начин имаме общение с Троичния Бог.

Христология, която не води до причастие на Светия Дух в истинското Тяло Христово, е абстрактна и не принася никаква полза на човека. Необходимо е практически да се приложи христологическото учание, за да се осигури начинът на „излекуването” и да се посочи пътят за очистването, просвещението и обожението.

В тези рамки бяха и всички анализи досега. Голяма чест и благословение за нас е това, че принадлежим на Православната Църква и имаме възможност да участваме в благодатта на Светия Дух и да бъдем земни поклонници на Светата Троица. Необходимо е само да бъдем на нивото на това велико благословение.

Автор: Митрополит Йеротей Влахос 

Превод: Борислав Аврамов

За Ангел Карадаков

Виж още

На Никулден във Видин запалиха в храма светлините на сребърното кандило-кораб и потопиха икона на св. Николай Чудотворец в Дунав

На Никулден по традиция във Видин запалиха в митрополитския храм светлините на сребърното кандило-кораб и ...