Начало / Uncategorized / „Може ли брат ми да е светец?“ Истории за живота и чудесата на св. Гавриил Угребадзе

„Може ли брат ми да е светец?“ Истории за живота и чудесата на св. Гавриил Угребадзе

Запознах се с Юлия Михайловна Варян, полусестрата на стареца Гавриил, през 2014 г., докато работех по първия ми документален филм за св. Гавриил. Нейните спомени са публикувани в различни статии и са включени във филмите „Короната на стареца“ и „Очаквам те“. 

– От каква възраст си спомняте нашия обичан старец Гавриил?

– Спомням си го още много млад, от двегодишна възраст, но помня Гавриил ясно от времето, когато го видях да лети в двора. От този момент го помня. 

– Да лети в двора? 

– Да, той полетя, с ръце и крака, изпънати като крила. Тогава бях на около пет години, а той на дванадесет. Като видя това, баща ми започна да плаче с горчиви сълзи, че Гавриил има някакъв проблем. Никой не можеше да го разбере. Помня и как аз самата реагирах – бях изумена от това, което видях. До нас живееха едни много благочестиви жени – Нина и Маро. Те, със страх Божий и почуда казаха: „Васико (светското име на св. Гавриил бел. ред.) е Божи служител, Божи служител…“

– Юлия, имал ли е старецът Гавриил приятели от детството, с които да си общува на двора, сред съседите? 

– Всички се събираха в двора, но той не играеше с никого. Ходеше да строи църкви от камъни; взимаше пръчка, връзваше парцал за нея и се разхождаше като на литийно шествие. Другите деца казваха, че когато Васико видгре пръчката и започне да тича, птиците летят след него; но те вдигали пръчки птиците не летели след тях. Не се интересуваше от детски лудории и игри. Да се каже, че е имал приятели в детството, би било неправилно, но всички се събираха около него и той бе любезен с всеки. Пред себе си обаче имаше само Бога и се опитваше да обича и другите. Той обичаше всички. 

Св. Гавриил с майка си и двете си сестри.

– Как той проявяваше тази любов в детството, или по-скоро способността да дарява любов на околните? 

– Спомням си, че след кончината на баща ми, животът ни беше труден. Имаше моменти, когато дни наред нямахме храна, въпреки че не чувствах глад. Ходех в момическото училище в Тбилиси. От нашата къща до училището имаше четири големи трамвайни спирки и още няколко малки. Един ден на Гавриил му дадоха парче хляб намазан със сладко от патладжани. Той го носеше през целия път, за да ми го донесе и да ме нахрани с него. Щом звънецът позвъни за края на часа и аз излязох от училище го видях да стои там и да ме чака с този хляб и сладко в ръка. Тогава той беше на деветнадесет. Какви чувства имаше, какво любящо сърце изпитваше, сам не се хранеше, но ми носеше храна до училище пеша. Той остана такъв през целия си живот. 

– Юлия, знаем, че майка ви първоначално е била против запомашването на стареца Гавриил. Какви бяха отношенията им? 

– Той обичаше майка ни с цялото си сърце, разбира се. Отначало мама искаше той да бъде едно нормално дете, разбира се, без да прекарва дните си по манастирите. Но с течение на времето тя видя всичко и разбра, че той не е от този свят, въпреки че като майка винаги го защитаваше и дори му даваше съвети. Мама не обичаше, когато хората идваха при Гавриил за съвет, за благословение, защото се притесняваше, че той ще се умори. Понякога казваше: „Те прииждат. Оставете детето ми на мира“. Заставаше точно на портата. Гавриил пък приемаше всичко с любов и търпение. Понякога той й казваше нещо, но винаги й се извиняваше след подобна случка. Идваше, толкова пъти го виждах това, и и казваше: „Мамо, ти знаеш колко те обичам. Прости ми, ако те обидих“. 

Константин Церцвадзе заедно с Юлия Варян.

– Как се чувствахте от неговото странно поведение, от юродството му в Христос? 

– Бях малко, привлекателно момиче, а брат ми обикаляше по кошчетата за боклук… Съседите често ми казваха: „Юлия, видяхме го отново на сметището…“ Сърцето ми се свиваше за него, но не реагирах на изказванията на съседите. Какво бих могла да им кажа? Как бих могла да обясня защо той обикаляше по градските сметища? Винаги обаче съм чувствала едно нещо: Той е чист и не може да направи нищо лошо и нечисто. Никога не съм коментирала това, въпреки че, както вече ви казах, имаше един такъв момент. Бях много притеснена, защото хората мислеха, че е пиян. Когато започнах да ходя на църква, мислех, че знам всичко, затова взех библията, сложих отметка на 1 Коринтяни и отидох да го видя. Казах му: „Гаврииле, искам да ти кажа нещо“. „Давай“ – отговори ми той. Отворих Библията и му казах: „Тук пише, че пияниците няма са наследят Небесното царство…“ Не можах да довърша изречението си. Той ме гледаше с такива очи, че аз затворих книгата безмълвно, без да мога да изрека и дума повече… Не мисля, че през целия онзи ден казах каквато и да е дума след това. 

– Имахте ли усещането, че той е юродив ради Христа и че не е от този свят?

– Можеше да се усети от детството, че той не е от този свят. Но юродството му за Христа е трудно за разбиране. Имаше един момент, когато бях наистина изненадана от контраста между странното му поведение, мнението на хората за него и същността на самия Гавриил. Някъде през 1986 г. той бе в Сенаки, в манастира Менджи. Отидох да го посетя. По време на утринната той стоеше на клироса и четеше молитвите на богослужението и изведнъж се озари от светлина. Лицето му блестеше, брадата му; всичко блестеше. И си помислих изненадана: „Защо свети? Може ли брат ми да е светец?…“ От една страна го наричаха пияница, а от друга той даваше толкова мъдри съвети и дори светеше. Бях изумена. 

– Господ е излекувал и изцелил много хора по молитвите му. Забелязахте ли това още докато бе жив? 

– Години по-късно разбрах, че Господ ме е спасил от смърт по молитвите му. Той имаше много силна молитва; имаше голямо дръзновение пред Бога. Отначало не разбрахме и не приписвахме чудесата, които ни се случваха, точно пред очите ни, на молитвите на Гавриил; но сега разбира ме, че е благодарение на него, разбира се. 

– Как молитвите на стареца Гавриил ви спасиха от смъртта? 

– Имах проблем с щитовидната жлеза. Появиха се някои възли, затрудняващи нормалното дишане и щях да имам пристъпи на задушаване. това също доведе до сърдечни заболявания. По съвет на моите приятели отидох да се лекувам в украинския град Черновци. Там имаше известен ендокринологичен център. Там ме лекуваха един месец, макар че това не доведе до резултати. Лекарите настояваха за операция, но аз бях сама и се страхувах, и отказах. Беше топъл декември. Излязох от болницата и отидох на разходка в парка, мислейки какво да направя… Докато бях потънала в размисъл, неочаквано ударих с крака си нещо. Не обърнах внимание и продължих да вървя, но след малко чух глас, който ми каза: „Върни се, виж какво удари“. Върнах се и когато погледнах, видях икона на Спасителя.

Иконата с обков, която Юлия открива.

Разбрах, че Господ ме благослови за операцията. След това се съгласих на операция и с Божията помощ всичко мина добре. Скоро след това се прибрах вкъщи. Болката и сърдечните проблеми бяха изчезнали. Няколко дни след операцията лекарите ми изпратиха писмо, че по време на биопсията отстранените клетки се превърнали в злокачествени пред очите им. Когато се прибрах вкъщи, първото нещо, което сторих, бе да отида да видя брат си. Показах му иконата на Спасителя и му разказах как по чудо я открих. Той се успихна, изобщо не се изненада и го прие като нещо нормално. Взе иконата на Спасителя, постави я в обков и ми я подаде. Все още имам тази икона. Оперирах се на 4 декември 1984 г. – празника Въведение Богородично. 

Години по-късно бе построена църква, посветена на Въведение Богородично, точно срещу моята къща… Така, по молитвите на стареца Гавриил, Господ ме спаси. Старецът Гавриил бе човек на молитвата. 

– Много хора днес са укрепени и помилвани от Бога по молитвите на нашия любим старец Гавриил. 

– Вярно е. Спомням си преди няколко години бях в Канда на църква. След службата дойде жена на около тридесет и пет или четиридесет години и ме попита: „Ти сестра ли си на Гавриил?“ „Да“, отговорих аз. И тя ми разказа една история: „Имах много болни крака. Не можех да ходя и нищо не помагаше. Един ден видях старецът Гавриил насън и той ми каза: „Юлия, ела да видиш, ела…“ Отидох при мощите на отец Гавриил… И вижте колко лесно вървя сега!“ – радостно ми каза тя. Тя можеше за ходи свободно, болката й бе изчезнала и по този начин тя бе излекувана. 

Друга жена свидетелства за това как била на лодка, която започнала да потъва в морето. Изглеждало, че няма надежда да бъде спасена и изведнъж иконата на стареца Гавриил, която имала с нея, изплувала на повърхността на водата в почти потъналата лодка. Тя разбрала, че там е Гавриил. никой не помни как са се озовали на брега, но всички в лодката били спасени.

– Какво е да бъдеш сестра на светец? 

– Имам стабилност по този въпрос. Дори приживе отец Гавриил бе необикновен и аз чувствах, че е светец. Моята трудност е, че ме смущава това, когато хората ми обръщат внимание. Притеснява ме, когато някой хора мислят, че тъй като съм сестра на Гавриил, в мен трябва да има нещо от самия него. Да съм като него. Но хората знаят какви сме грешници. Моля се за всички. Много хора ми казват да кажа на брат ми да им помогне. Затова отивам до неговата икона и казвам: „Гаврииле, този човек пита за това… Това… и това… Помогни му…“ И това, което му казвам в ухото, той често изпълнява. Светиите чуват всичко и отговарят на богоугодните молитви. Това се потвърждава за нас през цялото време – светиите ни чуват, невидимо са с снас. 

– Усещате ли неговото невидимо присъствие?

– Разбира се. той се е появявал и ми е помагал няколко пъти. Думите му имаха голяма сила, тъй като той стана брат на Иисус Христос (по думите на Христос, че негова майка и братя са онези, които слушат словото Божие и го изпълняват. срв. Лук. 8:21, бел. ред.) и говореше само онова, което Господ влагаше в ума му; и всички виждаха присъствието и силата на думите на Отеца, когато погребахме майка ни. Тя почина пет години след покоя на Гавриил. Приживе отец Гавриил каза, че не трябва да се погребва религиозен човек без да прочете молитва за опрощение над ковчега. тъй като в манастира нямаха разпечата молитвата, изпратихме хора в Патриаршията. Но нямахме търпение и решихме да я погребем без молитвата. Гробът се оказа неочаквано тесен и не можахме да свалим ковчега в него. Всички бяха изненадани: Гробът бе достатъчно широк, че не само един, но два ковчега можеше лесно да се поберат в него, но ковчегът просто не влизаше. По това време пратениците успяха да се върнат от Патриаршията с молитвата. за наша изненада ковчегът лесно се спусна, въпреки че гробът бе разширен. 

– Много хора обичат стареца Гавриил. какво бихте им казали? 

– Нека сърцата им винаги да са толкова обичащи, колкото и сега. Не се страхувайте и не губете вяра, независимо колко трудни стават нещата. Искрено почитайте Господа и Му се покланяйте с дух и с истина. 

Интервю: Константин Церцвадзе

Превод: Ангел Карадаков 

Източник: orthochristian.com

Интервюто е със съкращения. Заглавието е на редакцията. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...