Начало / Uncategorized / Християнското поклонничество до светите места и духовните връзки между Изтока и Запада през ранните векове на Църквата

Християнското поклонничество до светите места и духовните връзки между Изтока и Запада през ранните векове на Църквата

Християнското поклонничество до светите места (Рeregrinatio ad loca sancta) възниква като духовна практика и проява на религиозно благочестие в началото на ІV век в епохата на прекратяване на гоненията срещу Църквата.

Това е време на предоставяне на свобода на съвестта и право за изповядване на вярата от страна на държавните власти спрямо християните, изграждане на големи християнски храмове и постепенното превръщане на християнството от позволена и законна в по-широко разпространена религия в тогавашната Римска империя. Всички тези процеси на духовна промяна в областта на вярата и религията в духовния живот, и на дълбока културна трансформация в тогавашното гръко-римско общество, произтичат от религиозната политика на император Константин Велики (306-337). Християнското поклонничество до светите земи по това време се усилва особено много и като резултат от някои аспекти на дейността на държавните власти, свързани със строежа на християнски храмове. Големи християнски базилики били построени на Гроба Господен, във Витлеем, в градчето Назарет и на други места, което от своя страна превръща „светите места“ в Йерусалим, юдейската пустиня и други обекти, свидетелстващи за земния живот и спасителното дело на Иисус Христос, както и за живота на Дева Мария, св. Йоан Кръстител и апостолите в особено почитани християнски обекти за молитва и поклонение. (10:309-322)

Посочените духовни промени и исторически преобразувания в Римската империя, и най-вече обръщането на интереса на християните към поклонничество до светите земи, се осъществяват през десетилетията около средата на четвъртото столетие и са свързани с дейността на Християнската църква в Йерусалим и притока на много хора от всички краища на християнския свят. Християнските поклонници подражават на делото на светите равноапостолни Константин Велики (+337) и света Елена (+329), които инициират и осъществяват строежи на християнски храмове, големи базилики или по-малки параклиси и мартириуми в Светите земи, допринася за това към тези свети места да се насочват все повече поклонници. Примерът на светите равноапостолни императори Константи Велики, който имал намерение да отиде и да приеме светото кръщение в реките на река Йордан, и на неговата благочестива майка Елена, която отишла в Йерусалим и открила Светия и Животворящ Кръст Господен, са създали един утвърден и авторитетен за християните от Западната църква образец за християнско благочестие и поклонничество към светите места на Изток. Практиката на поклонничеството до свети места в Йерусалим, като израз на благочестиво търсене на духовна полза за спасението на душата, а също така и посещението на духовните учители и наставници в различните центрове на монашеството в Палестина и Египет, е добре документирана в ранните произведения на монашеската литература, сред които са „Дневникът на Етерия“ (Itinerarium Egeriae) – едно от най-важните свидетелства на епохата, и ранните свидетелства за възникването на християнското монашество. (9)

Заедно със „Житието на свети Антоний“ (Vita s. Antonii) (1: 9-48) от св. Атанасий Александрийски (295-373) и „История на Египетските монаси“ (Historia monachorum in Aegipto) (4), приписвано на западния писател Руфин Аквилейски, който е автор на латинския превод, това интересно съчинение на поклонничката от западните страни Егерия, което спада към жанра на поклонническите пътеписи, ни разкрива богата информация за разнообразните форми на християнско поклонничество и отшелническия начин на живот в страните на християнския Изток (ІІІ,4-7). Това са разкази и свидетелства за светите места и за монашески обители и манастирски институции в Светите земи – манастирите в Йерусалим и около река Йордан, в Египетската пустиня и планината Синай и много други свети места, свързани с библейски и свещеноисторически събития, където били построени различни типове отшелнически обители, килии и монашески колонии. Всички тези монашески поселища, възникнали на точно определени свети места, свързани с живота на древните патриарси, пророци и най-вече със земния живот на Самия Господ Иисус Христос, се намирали в исторически местности на Християнския изток и започнали да привличат нарастващи потоци от поклонници, идващи от западните християнски земи. Този духовен феномен на християнското поклонничество от Запад на Изток в Християнската църква се засилвал постъпателно през десетилетията от втората половина на ІV-ти век и продължавал да се развива с подкрепата на християнските владетели до времето на появата на ислямската религия през VII век. (10:310-320)

Християнското поклонничество като проява на религиозно благочестие

Практиката на християнско „поклонничество до свети места“, или поклонническо пътуване до Свещения град Йерусалим, възниква като проява на религиозно благочестие сред много християни в Древната църква и е израз на стремежа да се „върви по стъпките на Спасителя“ и да се следва примера на апостолите. Сам Господ Иисус Христос още като дете, заедно със Своите родители, е участвал в традиционните поклонничества до Йерусалим, които са неразделна част от религиозното благочестие на юдеите от това време, и е осветил по този начин тези свети места чрез Своя пример и Своите стъпки (Лука 2:41-49). Интересът на християните към светите места, където е протекъл животът и се е извършило изкупителното дело на Сина Божий на земята, е свързан именно със стремежа да се подражава на Христовия пример и да се следват Неговите стъпки. В това се изразява религиозния и духовен смисъл на поклонението и поклонничеството като израз на благоговение пред Бога и проява на християнска нравственост и благочестие. (6:111-181)

Светите места, които стават обект на поклонничество и се почитат като свещени в Светите земи, както и конкретните обекти в Свещения град Йерусалим, са свързани с Рождеството на Спасителя във Витлеем (Мат.2:1-13) по примера на поклонението на мъдреците от Изтока и витлеемските пастири, Елеонската планина (Мат.26:36-46; Марк 14:32-42; Лука 21:37 и 22:39-46; Йоан 8:1 и 18:1-9), местата по Пътя на страданието (Via Dolorosa), свързан с носенето на кръста от Спасителя, хълма Голгота, където е бил издигнат Христовият кръст и е принесена изкупителната жертва на Божия Агнец (Мат.27:31-56; Марк 15:20-47; Лука 23:26-56; Йоан 19:16-42) и пещерата на Гроба Господен, където е било положено Пречистото Му Тяло и се е случило Възкресението(Мат.28:1-8; Марк 16:1-8; Лука 24:1-12; Йоан 20:1-13). На всички тези места с благочестивото усърдие на светите равноапостолни Константин и Елена, и посредством дарителството на други благородни християни, били издигнати възпоменателни храмове, представителни базилики и мартириуми, които се превърнали в притегателен център за поклонение и място за събиране на християнски поклонници от всички страни и народи (ХХVІІ, 1-9). Особено интересно явление е насочването на християнски поклонници от западните църковни области и провинции на Римската империя, за което намираме свидетелства в поклонническите пътеписи, дневници, писма и разнообразната монашеска патерична литертура от ІV век. (5)

Богати свидетелства за историческите събития и географските области на Християнския изток и светите земи, за свещената топография и за най-важните храмове и манастири, както и за духовния живот и църковното богослужение в тези свещени обители, се съдържат в пътеписите на много християнски поклонници от този период. Съчинението на Етерия, която предприема своето поклонническо пътешествие до светите места в Християнския изток в началото на 80-те години на IV век (най- вероятно около 383 г.) и преминава през по-важните места, като посещава много свещени храмове и обители в продължение на три години, ни дава много ценни свидетелства за духовния живот, молитвата, богослуженията и реда на свещените монашески обители, които срещаме по сходен начин и в други исторически паметници от това време. (10:315-320)

Итинерарият на Етерия (Itinerarium Egeriae) е написан във формата на дневник и на писма, които вероятно са били адресирани до монаси и монахини от някоя от манастирските общини по тези места, възникнали в този ранен период на монашеството (ІІІ, 8). (9)

Една от отправите точки за тогавашните монаси и монахини, както и за поклонници от Християнския запад, е бил манастирът на Елеонската планина, който е създаден от св. Мелания Старша и други благородни жени, приели монашество и предоставили като дарение свое имущество за построяването на храмове и създаването на първите манастири в Светите земи. Този и други монашески центрове в Светите земи са свързани с научно-изследователската, писателска, преводаческа и друга църковна дейност на редица изтъкнати по това време западни (латински) монаси, учители и писатели като Блажени Йероним (340-420) и Руфин Аквилейски (345-410), които са автори и на едни от първите разкази за монасите от Египетската пустиня и другите земи на Християнския изток. Поклонническите пътешествия на монаси от западните страни – от Италия, Галия, Испания и други области, са били често срещано явление през десетилетията след средата на ІV век. Много монаси от тези страни са се установили в манастирите в Йерусалим или пътуват до Египет, за да опишат живота на подвижниците като изпращат своите пътеписи, духовни поучения или житиеписни бележки до своите духовни ученици или събратя под формата на писма. Такива са учениците на блаж. Йероним, които го следват или живеят с него в Йерусалим и Витлеем, а също така и монасите от кръга на Руфин Аквилейски, които предприемат поклонничества и странствания из пустинята, за да достигнат до отдалечени места където се подвизават редица отшелници или са се устроили вече монашески обители. Тези поклонничества до Египет са били предприемани като продължение на интереса към живота и поученията на св. Антоний Велики и неговите ученици от монаси на Изток и Запад, което води до разпространение на монашеството в Палестина, Сирия, Кападокия, Мала Азия, Италия и Галия и изграждането на единно духовно пространство на християнското монашество във Вселенската църква. Особено активно тази практика за поклонничества до свети места се случва от началото на управлението на император Теодосий Велики, когато настъпва по-голямо спокойствие за Църквата при прекратяване на арианските преследвания. Такива са именно поклонничествата до свети места и монашески обители по това време, както на Етерия, така и другите известни автори като Паладий Еленополски, който описва своето странстване в известната „Historia Lausaika“, и Руфин Аквилейски, който описва на латински език живота на египетските монаси. (9)

Цялата тази поклонническа и монашеска християнска литература е израз на повишаващия се интерес по това време както към поклонническите пътешествия до светите места, така и на интереса към посещение на монашеските обители в Горен и Долен Египет, описание на живота и записване на поученията на прославените духовни подвижници, чрез лични срещи и събеседвания с пустиножители, аскети и църковни отци на пустинята и подражаване на техния духовен подвиг. (10)

Християнското поклонничество като духовен мост между Изтока и Запада

След превода на Житието на св. Антоний на латински език през 60-те и 70-те години на ІV век, монашеството става все по-популярно и в западните области на Римската империя и много тамошни християнски поклонници и аскети се насочват на Изток към Светите земи и Египет, за да почерпят знание и опит за духовния живот. За това силно въздействие на Житието на св. Антоний върху умовете и сърцата на християните в западните предели на Църквата намираме ясно и категорично свидетелство в „Изповедите“ на Блажени Августин (354-430). (8:223)

Разказите за живота и духовните подвизци на египетските монаси подтикват много християни, поклонници и монаси от Галия, Италия и Испания да се насочат към Светите земи, като поклонници или странстващи монаси в търсене на духовно ръководство, или с цел да видят лично и да почерпят опит от големите подвижници и пустиножители. Такива западни учени монаси са блаж. Йероним (340-420) и Руфин Аквилейски (345-410), които през 70-те години на четвъртото столетие отиват в Светите земи и се заселват в манастирите във Витлеем и Йерусалим заедно със свои споднивжици и духовни ученици. От тези монашески кръгове на гръцки и латински монаси се разпространяват разказите за поклонничества до светите земи, които съдържат свидетелства от първо лице за живота и подвизите на монаси и аскети. Тези пътешествия на поклонници, които предприемат трудни пътувания до свети места и монашески обители, за да посетят лично великите духовни отци на пустинята в отдалечени местности на Египет, имат за цел да се чуят и запишат техните наставления за духовния подвиг в следване на Христа и стремежът за съвършенство чрез подвижничество, постоянна молитва и християнски добродетели. (10:315-322)

Поклонничката Етерия описва своето пътешествие до светите места под формата на писма до други монахини, които вероятно са от манастир в нейната родина. Тя произхожда от западните предели на Римската империя като изследователите предполагат или Южна Галия или Северна Испания. (9)

Някои изследователи са на мнение, че вероятно тя произхожда от благородническо семейство и е възможно да е била родственица император Теодосий Велики (379-395), който също произхожда от Испания. Но дори тези обстоятелства да са трудно доказуеми, пътуването на Етерия се осъществява именно по време на управлението на този император в началото на 80-те години като от текста личи, че това е второ или трето подобно пътуване на християнската поклонничка. Разказът за поклонничеството на Етерия започва с описание на пътешествието в Египет и изкачването на планината Синай, където на върха на „Божията слава“ светият пророк Мойсей е получил скрижалите с Десетте Божии заповеди. Там поклонниците се молят и участват в света литургия в параклис на върха, изграден от монасите на Синайския манастир, и са посрещнати от множество аскети и презвитери. Синайската планина е едно от светите места за поклонение и още през втората половина на ІV век вече има колония от монаси, които по-късно ще бъдат организирани около Манастира „Св. Екатерина“, като един от водещите духовни центрове на египетското монашество. На много места в своя разказ Етерия дава свидетелства за живота на монасите от египетските обители и тези в околностите на река Йордан, а така също в северна Сирия и Месопотамия. Навсякъде виждаме един вече утвърден модел на монашески общежития или начин на молитва, а също така и обичаите за монашеско гостоприемство спрямо поклонниците. Много често в разказите на Етерия се повтарят подобни свидетелства: „тези свети монаси благоволиха да ни посрещнат много ласкаво и ни позволиха и да се приближим да ги поздравим. Щом се приближихме до тях, помолихме се с тях, благоволиха да ни дадат благословия, както имат навик да дават на тези, които ласкаво приемат.“( XI.1).

Много от манастирите, които посещава Етерия, имат връзка с исторически личности и местности, които са описани в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Това са места, свързани с живота на светите патриарси и пророци като Авраам, Мелхиседек, Моисей, Илия и св. Йоан Кръстител. На местата, описани в библейските повествувания където са живели или са погребани тези старозаветни праведници, към края на ІV век са изградени храмове или има вече действащи манастирски обители. В своето поклонничество Етерия свидетелства за начина на богослужение и молитва в тези свети места и по-конкретно дава ясно указание за изпълнението на молитви, псалми и песнопения в обичая и монашеските правила на съответните манастири. От тези разкази разбираме за практиката да се поставят презвитери и клирици за извършване на богослужението в тези места, за връзката им с епископите на съответния доицез и за използването на четива от Свещеното Писание и на Псалтира като богослужебни текстове при извършване на съответните молитви. Много от свидетелствата на Етерия съдържат важни подробности и неизменно включват всички тези елементи. Така например в разказа за манастира при Йакововия кладенец тя пише:„…и след като се помолихме, слязохме в църквата с епископа и посетихме монасите в техните килии, благодарейки едновременно на Бог и на тях, които благоволиха любезно да ме приемат в техните килии, когато ги посещавах, и да се обръщат към мен по такъв начин, който е достоен да излиза от устите им. Те също благоволиха да ме благословят, както и всички мои спътници, какъвто е обичаят на монасите да дават на тези, които благосклонно приемат в килиите си“ (ХХІ.3).

Поклонничеството на Етерия е било доста продължително. Тя прекарва в Близкия изток по време на своето пътешествие около три години като споменава в своите разкази и за други две предходни свои пътувания. За съжаление нейните бележки от посещението в областта Тиваида не са се запазили. Но нейните свидетелства за манастирите в Палестина и Египет, на Синайската планина, Идумея и планината Нево, за Едеса и Харан в северна Месопотамия и за тамошните монаси, за Антиохия, Тарс и Константинопол са изключително ценни исторически свидетелства за историята на християнското монашество в неговите основни области на разпространение – Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. По своето съдържание и форма Поклонничеството на Етерия се доближава много до „История на египетските монаси“ и до някои други подобни съчинения от поклонническия жанр и патеричната литература. Особено ценни са свидетелствата за начина на молитва, богослужение и посрещане на християнските празници в монашеските обители на Синай, около река Йордан, в Йерусалим и другите манастири в Месопотамия и Сирия. Тези свидетелства показват устройството на духовния, молитвен и богослужебен живот на монасите в светите места, които са повлияли силно върху аскетичния и литургичен порядък на живота в Църквата. (3:103-125)

Християнското поклонничество като духовен път към Бога

Поклонничеството и монашеството в Християнската църква имат много общи духовни корени, подвижнически цели и ценности, защото се подхранват от общи свещени истини, духовни предания и библейски традиции. Това са дълбоки религиозни и свещени традиции на Божийте угодници и праведници от Стария и Новия Завет като странничеството на Авраам и пророческото служение на св. пророк Моисей, личността и делото на пророк Илия, животът и образа на св. Йоан Кръстител като аскет и свидетел на Божията правда в пустинята и най-вече спасителното дело и съвършеният пример на Самия Господ Иисус Христос. При поклонничеството и при монашеството съществува един общ момент на „странничество“ – излизане от света и движение към Бога, което разкрива пътя на човека към съвършената любов на Бога, който изисква борба с греха, очистване и духовно просветление чрез отстраняване от светското и бездуховното в стремежа към търсене на истинския благодатен живот у Бога и постигането на нравствено съвършество във вярата и християнските добродетели. (2: 72-102)

В този път на човека към Бога е налице подвижничество и духовно възрастване във вярата, преминаване от едно стъпало към друго и издигане на живота от една форма и степен на нравствено подвижничество към следваща. В основата на поклонничеството и на духовното подвижничество е загърбването на света и търсенето на съвършеното общение с Бога в молитва и покаяние, търпение и постоянство, духовно послушание, пост и надмогване на собствените слабости. Движението към Бога и възкачването по духовната лествица на добродетелите е в основата и на монашеския път като път на човека към Бога, но то се разглежда и като основна и духовна цел на истинското християнско поклонничество. (10:322)

Автор: доц. д-р Костадин Нушев

Използвана литература

1. Св. Атанасий Александрийски. Животът на преп. Антоний Велики. – в: Преп. Антоний Велики. Любовта прогонва страха. С., 2004.
2. Св. Антоний Велики. Наставления за добра нравственост и свят живот в 170 глави. – в: Добротолюбие, Т.І, Св.Гора, Атон, 2000 .
3. Св. Антоний Велики. Устав на отшелническия живот. – в: Добротолюбие, Т.І, Св.Гора, Атон, 2000.
4. История Египетских монахов. (Прев.Н.Кулькова). М., 2001.
5. Древен Патерик (прев. Архим. Павел Стефанов), Гл.13. Велико Търново, 1994.
6. Поснов, М. История на Християнската църква. Т.І. С.,1993.
7. Сержантов, П. Исихасткая антропология о временном и вечном. Москва, 2009.
8. Скурат, К. Блаженний Августин Ипоннский. – в: Золотой век святоотечской писменности (IV-Vвв.). Москва, 2003.
9. Дневникът на Етерия. Поклонничество до светите земи. С., Университетско
издателство „Св.Климент Охридски“, 2019,
10. Нушев, К. Християнско поклонничество и монашество през ІV век. – в:
Дневникът на Етерия. Поклонничество до светите земи. С., Университетско
издателство „Св.Климент Охридски“, 2019, стр.309-322.

За Ангел Карадаков

Виж още

Изложба представя чудотворни икони и свети мощи от Балканите

Изложбата „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ ще бъде представена в Художествена галерия „Владимир ...