Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Денят беше слънчев и топъл, а планинският въздух изпълнен със свеж аромат. По пътеката вървеше група деца. Някои пееха, беряха цветя, а други се надпреварваха до близката чешма. Днес Поли имаше рожден ден и реши да го прекара с приятелите си, сред природата. Всяка година празнуваше в къщи, но сега искаше да е различно. След час децата стигнаха на горската поляна. Малко по-късно пристигнаха и родителите на Поли с автомобил. Те донесоха голяма торта и сандвичи. Момиченцето получи много подаръци. Всички се чувстваха чудесно. И как иначе? Празнуваха рожден ден в топлото гостоприемство на природата. Какво повече му трябва на човек, за да бъде щастлив? Разглеждайки подаръците си, Поли каза:
– Как ми се иска да познавам някого, който също има рожден ден днес! –
Днес е Петдесетница и е рожденият ден на Църквата – каза майка ù.
– Наистина ли? – попитаха децата.
– Да! Искате ли да чуете историята?
Всички се съгласиха, а майката започна да разказва:
– След възкресението Си Господ Иисус Христос се събирал четиридесет дни подред със Своите ученици. Разказвал им за Божието царство. На четиридесетия ден Той им обещал, че ще им изпрати Дух Свети – Утешител, Който да им дава сили след Неговото възнесение. После Христос се издигнал към небето и се скрил в един облак. Учениците всеки ден се събирали и се молели по-скоро да бъде изпратен Духът Свети. На десетия ден след Възнесението на Христос, в Йерусалим празнували празника Петдесетница. С него евреите възпоменавали деня, когато Моисей получил десетте Божии заповеди на планината Синай. На този ден в града прииждали хора от целия древен свят. А Христовите ученици – апостолите, се били събрали в една стая, когато изведнъж се чул силен шум. Над главите им се появили езици, сякаш от огън.
Това бил обещаният от Господ Иисус Христос – Дух Свети. Те започнали да говорят на непознати езици. Силният шум привлякъл народа. Хората искали да разберат какво става. През това време апостолите излезли навън, като продължавали да говорят на различни езици. Настанала суматоха. А тук имало хора от различни краища на земята. И те били в недоумение, как така, апостолите говорят на родните им езици. Някои, дори им се присмивали и казвали, че са се опили с вино. Тогава един от учениците – Петър, започнал да поучава множеството. Той припомнил какво са казали пророците за Иисус. Разказал за Христовите мъчения и страдания, Неговата кръстна смърт и за славното Му възкресение. Слушайки проповедта, хората се развълнували и питали какво трябва да направят. Апостол Петър, един от дванадесетте ученика на Христос, им отговорил, че е нужно да се покаят и да се кръстят, за да им бъдат простени греховете. И след това ще получат дара на Духа Свети. Проповедта на апостола била силна и трогателна. След нея, на същия ден, се кръстили три хиляди души. Така, на Петдесетница се основала Христовата Църква. Затова тогава е и нейният рожден ден.
Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва.
За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението – неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи – всичко сто и двадесет души.
В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И „явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух„
Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.
Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.
Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи „и всички се чудеха и маеха“ (Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.
Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.
Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).
Характерната особеност на този празник е свързването на литургийното и вечерно богослужение в едно, в края на което свещенослужителят, коленичил на царските двери, с лице обърнато към богомолците, чете специални молитви, с които изпросва изливането на обилни благодатни Божии дарове върху тях. Още от дълбока древност у нас тези молитви се наричат „Молитви на коленопреклонението“.
Преди това, по време пеенето на великия прокимен, свещенослужителят хвърля в храма клонки от орехово дърво. Те са символ на нетленните духовни цветя – на християнските добродетели, с които Св. Дух украсява душите на вярващите.
