Начало / Uncategorized / Епископски комплекс с базилика – гр. Сандански

Епископски комплекс с базилика – гр. Сандански

Епископският комплекс с базилика (Епископската) се намира в центъра на днешния град Сандански или в североизточната част на античния Партикополис, недалеч от крепостната стена, където има най-голяма концентрация на раннохристиянска култова архитектура. Източно от Епископската базилика е разположена Базиликата на епископ Йоан, а в югоизточна посока – епископската резиденция с базилика.

Епископският комплекс, със своята грандиозна архитектура, включваща комплекс от помещения, и изключително богата художествена украса – каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, е най-представителната сграда доминираща в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го правят и един от най-големите и най-интересните археологически обекти в Югоизточна България.

История:

Епископската базилика е открита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей на гр. Сандански Владимир Петков. Началото на системното проучване на епископския комплекс е поставено през следващата 1990 г. от екип с ръководители проф. Александра Димитрова-Милчева (СУ „Климент Охридски) и д-р Владимир Петков. В периода 1990-1995 г. е разкрит в основни линии планът на раннохристиянската базилика, размерите и начинът ѝ на градеж, както и архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е част от цял епископски комплекс, който освен църква включва и други значими архитектурни структури – баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките на обекта продължават без прекъсване до днес (2013 г.).

Едно от най-важните открития в района на Епископският комплекс е направено по време на поредния – 22-ри археологически сезон, през 2012 г., когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с аязмо – помещение, в което е бил погребан светец или са съхранявани свети мощи. По тази причина той се явява най-святото му място в комплекса, а оттам и в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.

Освен провеждането на системни проучвания, Епископският комплекс е и частично реставриран, консервиран и социализиран. Това става посредством включването му в проекта „Струмският път от неолита до ранното християнство“ (през 2007 г.), финансиран по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Проектът е успешно изпълнен основно от Археологическия музей в град Сандански, в партньорството с община Сандански и музея в гръцката Община Кавала.

Понастоящем комплексът на Епископската базилика е включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“. Той е на стойност 6,1 млн. лв. и е спечелен от Община Сандански и Ахеологическия музей по оперативната програма „Регионално развитие“. Проектът, по който в момента се работи, предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV-V век и атриума. Ще бъде изградено защитно покритие на базиликата с комбинация от метал и стъкло, което да показва действителните монументални размери на сградата, както и да защитава реставрираните вече мозайки.

Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса, като с най-съществено значение са първата (IV в.) и втората фаза (V в.). Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на базиликата е са добавени нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.

Малкото известни факти (към днешна дата – 2013 г.) от историята на епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш, с втория надпис. В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написаният ктиторски надпис. От стелата са запазени съвсем малко части, така че е трудно да се възстанови цялата ѝ декоративна украса. От запазения хоросан върху буквите и изображенията се разбира, че плочата е била взидана в стена и е била част от стенната украса на баптистерия (кръщелната). Ктиторският надпис се състои от 12 отделни парченца, които добре се сглобяват и образуват 2 страници от разтворена книга. Редовете са линирани. Страниците са поставени в собствени полета, оформени и подчертани с вдлъбнати линии. На тези толкова зле запазени страници се е намирал извънредно важен текст. Тук са се описвали делата на Антим в полза на градът. Тук е било запазено и неговото име. На загубеното място са се изреждали качествата на построената от него базилика, която той сравнява с Храма Божи, построен с велика мъдрост и за прослава Божия от Соломон. Както и на предишните две страници след пасаж от текст е поставено пожелание да пребъде във вечността. Липсва много голяма част от текста и това не позволява възстановяването му. Някои думи допускат да се заключи, че Антим “често” е извършвал добрини на града и може би е негов “спасител” от неизвестни бедствия. Но никъде не се споменава за неговия ранг, титла или длъжност. Има вероятност това да е поредният епископ, построил и украсил тази базилика.

За сега няма доказателство, че ктиторският надпис се е състоял само от тези 4 страници, поради което археолозите се надяват за намирането на части и от други. Дребният ктиторски надпис и пищната метална и скулптурна украса над него дават една бегла представа за великолепието на подовата и стенна декорация на Епископската базилика или Базилика № 4, която днес свободно можем да наричаме Базиликата на Антим.

Няма да бъде пресилено твърдението, че от тази сграда, чийто владетел е бил епископът, се е осъществявало цялостното обществено и икономическо управление на града. Откритите масивни останки от пожари с различна интензивност в отделните части на археологическия обект, дават категорично потвърждение, че базиликата и принадлежащия ѝ комплекс са унищожени при огромен пожар, най-вероятно свързан с варварските нашествия през втората половина на VІ в., при нападенията на славяните към Солун.

Източници:
1. Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи (IV-XII в.)., ГНМ, т. 4, 1922/1925 г., с. 549-551.
2. Нели Чанева-Дечевска. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г., с. 313-314.
3. В описанието е използвана информация предоставена от Археологическия музей на гр. Сандански, с любезното съдействие на д-р Владимир Петков.

Източник: svetimesta.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...