Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Църквата „Свето Възнесение Господне“, наричана още и „Свети Спас“ се намира в северната част на Стария Несебър.
Построена е през 1609 г. със средствата на един богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприан, което става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход. В църквата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина – погребана през 1441 г. в “Старата митрополия“ и преместена по-късно тук от несебърския архиепископ, която сега може да се види в Археологическия музей.
Църквата е еднокорабна и едноабсидна сграда с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.80 м. Годините на робството се отразили и на храма,той е изграден набързо с полупаянтов градеж и дървен покрив.Източната фасада е била наполовина вкопана в земята.
Обратно на простата архитектура, живописната украса на храма е на съвсем друго ниво. Стените отвътре са покрити почти изцяло със стенописи,които се нареждат сред най–добрите образци у нас на храмова живопис в периода XVI-XVII в. В апсидата е изобразена допоясно „Богородица Ширшая небес с Младенеца“.В проскомидийната ниша е изобразена цяла фигура на млад светец с евангелие в ръка и одежди на велик архиерей,името му не се чете (може би Христос?). Между проскомидията и апсидата се виждат фигурите на двама светци(зле запазени),а над нишата са представени трима светци.Изображенията в дясно от апсидата са почти напълно унищожени и слабо личат образите на трима светци.
На южната стена, в олтарното пространство,стенописите са почти напълно унищожени. По останалата част на стената стенописите са разделени на два пояса.В горният пояс са представени евангелски сцени: „Рождество Христово“ (сложна кмпозиция,с ангелите,овчарите и изкъпване на детето),следват сюжетите от „Кръщение Христово“, „Преображение“, „Възкрасение Лазарово“, „Влизане в Йерусалим“, „Измиване на краката“. Долният пояс включва композиции с изображения на цели фигури на светци: Св. Спиридон, Св.Йоан Кръстител, малка фигура в нишата, а над нея – „Уброс“; Св. Св. Константин и Елена, Христос Емануил. Следва възпоменателния надпис над вртата, а на запад от нея са наредени изображенията на Св. Анастасия, Св. Екатерина, Св. Матрона, Св. Марина.
Възпоменателния надпис, за който се споменава по-горе, има следното съдържание:
„През архийерействуването на всесветия митрополит на пресветата митрополия Месемврия господин Киприан и през свещенослужителството на пренабожния всред свещениците господин Агапий, свещенник и сакеларий, бе изписан този божествен храм на пресветата Господарка наша, Богородица и вседева Мария, наречена на името на Възнесение, чрез разходите на….. преблагороден началник господин Теодокий Кападука за полза и душевно спасение на собствената му душа и за утешение на благочестивите и христолюбиви спомагателни мъже и жени… 1609.“
Западната стена е преизградена по-късно от камъни и кал, и ако е имало стенописи върху нея, то сега липсват.
Стенописите по северната стена също са разпределени в два пояса. В горния ред са дадени сцените: „Възкрасение“ (Слизане в ад), „Тома Неверни“, „Възнесение“, „Слизане на Светия Дух“, „Успение Богородично“ (над северната врата), „Рождество Богородично“, „Въведение Богородично“, следват изображенията на Св.Яким и Св.Антон. В олтарната част на този ред са нарисувани три медальона. В долният пояс са предтсвени фигурите на светците (запад-изток): Яков,Мина, Евстатий, Нестор, Артемий, Прокопий, Теодор Тирон, над вратата са нарисувани светци в три медальона;следват Теодор Стратилат, Димитър, Георги, Архангел Михаил. В ъгъла на надебелената част на старта стена-Мария Египетска и свещеника.В олтарната част се виждат три медальона,а под тях е предтставена сцената на Св.Петър Александрийски с Христос. В омивалната ниша е изобразен Св. Алекси.
Макар и добре запазени и реставрирани,времето и атмосферните условия на полуострова, си оказват своето влияние върху ценните стенописи – днес те отново се нуждаят от допълнителна консервация, влошеното им състояние се забелязва видимо!
Използвана литература:
1.Василиев,Асен-Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол,Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.
Източник: svetimesta.com
