Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Издателство „Омофор“ представи на вниманието на читателите книгата „Подвигът на богопознанието. Писма от Атон (до Д. Балфур)“ от архимандрит Софроний (Сахаров).
Архим. Софроний (Сахаров) – велик подвижник на XX век, „богослов на нетварната Светлина“ и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си „Свети Силуан Атонски“, „Ще видим Бога както си е“, „За молитвата“ и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено покаяние, заради което неведнъж е удостоен с Божии посещения. Писмата засягат предимно аскетически теми: послушанието, духовния плач, умно-сърдечната молитва, безмълвието и др., но също така и конкретни същностни разлики между истината на Православната църква и някои западни интелектуални течения.
Отец Софроний е роден в Русия през 1896 г. и завършва живота си през 1993 г. в основания от него манастир „Св. Йоан Кръстител” в Есекс, Великобритания. Първата част от монашеския си път извървява на Света гора, където в продължение на осем години е под духовното ръководство на преп. Силуан Атонски.
Архим. Софроний (Сахаров)
Като младеж се занимава с живопис, после се увлича по будизма и индуизма. Разочарован от философията и мистическия опит на източните религии, той се обръща към православието. След революцията в Русия заминава за Франция, където се опитва да си намери работа като художник. На 29 години постъпва в Богословския институт „Св. Сергий“ в Париж. През 1925 г. приема монашество на Света гора в руския манастир „Св. Пантелеймон“. Четири години по-късно се запознава със св. Силуан Атонски, който става негов духовен наставник. Ръкоположен е за йеродякон през 1930 г. от св. еп. Николай (Велимирович). След войната, през 1948 г. заминава за Франция. През 1959 г. заминава за Великобритания и основава манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, на който е игумен до 1974 г., след което се оттегля от игуменския пост и остава изповедник на обителта. Почива на 97-годишна възраст на 11 юли 1993 г.
Жизненият път на отец Софроний обхваща почти цялото изминало столетие. Основните пътеки на неговото духовно развитие се преплитат със съдбата на човечеството през ХХ век. Неговото слово става незаменима духовна подкрепа за различни поколения. Те намират в него отговори на много въпроси, породени от противоречията, конфликтите и трагедията на съвременния живот.
Публикуваните писма до Дейвид Балфур са най-ранното от духовните писания на отец Софроний. Годините, които предшестват тази кореспонденция, за него са време на напрегнато търсене на Бога – на божествения Абсолют. През онзи период не го напускала мисълта как човек може да премине границите на този временен живот, защото според думите му „духът на човека не приема идеята за смъртта“. Самият отец Софроний описва състоянието си тогава така: „Цялото мое битие се съсредоточаваше в търсенето на изход от тесните граници на времето и пространството“ към познанието на Вечното и Абсолютното.
Целият живот на Дейвид Балфур е неуморно дирене на истината на живота. Неговият търсещ, изпитващ всичко ум никога не му позволява да се успокои от постигнатата цел. Движеща сила в живота му, според неговия израз, е „жаждата за истинското битие“.
Дейвид Балфур
Скоро след неговото раждане родителите му приемат католицизма, което в много отношения определя религиозното формиране на младия Дейвид. По време на обучението си в католическото училище той усеща в себе си призива за свещенство и монашество. От ранните години на своето духовно развитие Дейвид Балфур проявява интерес към православното монашество и през 1926 г. преминава в белгийския манастир „Шевтон“, в който богослуженията се извършват както по западен, така и по източен обряд. През 1932 г. се извършва събитие, което преобръща целия живот на Д. Балфур. Той посещава Света гора – Атон с цел да изследва някои ръкописи. Там става съдбоносното за него запознанство със стареца Силуан и отец Софроний. Преживяването, дадено на Д. Балфур по Божия промисъл, било толкова силно и дълбоко, че за него става очевидно – той трябва да приеме православието. Именно от този момент започва братската кореспондениця между Балфур и отец Софроний. Ръководен от духовната подкрепа на отец Софроний и отеческите наставления на стареца Силуан, Балфур преминава в православието на 12 септември 1932 г. с признаване на свещеническия му сан.
Публикуваните в тази книга писания са ценно свидетелство, което разкрива изворите на богословието на отец Софроний. Учението, изложено в тези писма, е родено в недрата на атонското предание учение и в много отношения предначертава книгите му „Старецът Силуан“ и „Ще видим Бога както си е“. Всъщност писмата съдържат всички основни положения, които определят по-нататъшното превръщане на отец Софроний в духовно явление на нашата епоха.
Източник: Православие БГ
