Начало / Uncategorized / Всеки един от нас трябва да носи светлина

Всеки един от нас трябва да носи светлина

В Библията се казва, че лицето на светия пророк Мойсей засияло като слънцето след разговора му с Бога. Наложило се да покрива лицето си, когато искал да говори с останалите хора.

Именно такава светлина и ние трябва да носим, та макар и да не до същата степен. Всички се причастяваме, т.е. – приемаме Христос. Призовавам всички ви да излъчвате именно такава светлина от сърцето и очите ви, за да не се превръне тя в пушеща догаряща свещ и да изгасне напълно. От съществена важност е тази светлина да не спира да сияе, за да могат хората около нас да открият пътя. Това е цел, която всички трябва да постигнем.

Прибираме се след Литургия у дома. Съмнявам се, че някой от нас е способен да свети по начина, по който Мойсей е светел, но все пак, когато се прибираме вкъщи или отиваме на работа, хората трябва да могат да долавят топлина от нас. Трябва да гледаме на всички с нежен поглед и да изговаряме прости, но изпълнени с топлота думи. Може и светлината ни да не е духовно извисена, но ако имаме поне мъничко от нея – прекрасно. Това ще е нашата малка крачка към Бога.

По-често обаче става така, че отиваме на Литургия, приемаме Причастие и излизаме от църквата, но ежедневието ни продължава, а ние не успяваме да си дадем сметка какво се е случило с нас в храма. Много ми се иска да успяваме да видим резултата от нашата молитва. Никак не е хубаво, когато някой дойде на Полунощница в 5 сутринта, но всичките му мисли са насочени към това свещеникът да приключва по-бързо, поради това, че да стоиш прав е трудно. Иска ми се служението ни да се отпечатва върху външния ни вид. Желая всеки един от нас да придобие силна вяра, крепка надежда и огромната любов към Господ, за да могат дори хората около нас да почувстват тази невероятна жизненост.

Нека ви разкажа нещо, което ми се случи. Веднъж един човек се доближи до мен на улицата и ме попита – “Мога ли да Ви докосна?” Тогава бях облечен в подрасника си. “Ами, да, може…” Всеки има нуждата да се докосне до нещо свято и чисто; не визирам себе си, а одеянието си. Иска ми се духовното ни състояние да се забелязва отдалеч. Не бива да сме намусени и нещастни. Вместо това трябва да сияем отвътре. Хората имат огромната нужда от нас, за да се докоснат до Бога. И как ще могат да докоснат Бог, ако не видят нашата вяра, надежда и любов? Нашето задължение всъщност не се свежда до ходене на църква и четене на глас на утринните и вечерните молитви. В действителност наше задължение е да можем да изречем думите на Апостол Павел: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене.” (Гал. 2:20).

Автор: О. Сергий Нежборт

Превод: Асен Андонов 

Източник: blog.obitel-minsk.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Изложба представя чудотворни икони и свети мощи от Балканите

Изложбата „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ ще бъде представена в Художествена галерия „Владимир ...