Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 27 май Православната църква чества паметта на св. Беда Достопочтени, който е един от най-големите историци, хронисти, автори и преводачи в Западна Европа преди 1054 г.
Св. Беда описва историята на християнството в Англия до собственото си време. Според някои от изледванията той е роден около 673 г. в Нортумбрия. Според житието му, когато бил на седем години св. Беда бил изпратен от св. Бенедикт Бископ (паметта му се чества на 12 януари) в манастира „Св. ап. Павел“, основан в Яроу през 682 г., където и остава до своята смърт. В манастира младият човек духовно бил ръководен от св. Цеолфрит (паметта му се чества на 25 септември).
В житието на св. Цеолфрит има случай, който искориците отнасят за самия св. Беда. През 686 г. в манастира се разнесла чума, която отнела живота на по-голямата част от монасите, които пеели в хора за църковните служби. Останали били само игуменът и младото момче, отгледано и възпитано от него. „Това младо момче, сега е свещеник на същия манастир и похвалява възхитителните дела на игумена, както устно, така и писмено за всички, които желаят да ги научат“, се казва в житието на св. Цеолфрит.
Св. Беда бил ръкоположен за йеродякон, когато бил на 19 години, а йеромонах става на 30 години. Ръкоположен е от св. Йоан от Бевърли (паметта му се чества на 7 май, а за неговия живот може да прочетете тук). Беда изпитвал голяма любов към богослуженията и вярвал, че както ангелите съмолитствали на монасите по време на богослуженията, така и монасите трябва да съмолитвстват на ангелите.
Когато станал по-голям св. Беда започнал да се учи от св. Бенедикт Бископ, който бил монах от известния мисионерски център и манастира в Лерин. Той бил донесъл много книги със себе си в Англия от други европейски манастири. Библиотеката дала възможност на Беда да напише и свои собствени трудове, които включват библейски коментари, църковна история и агиография.
Св. Беда обаче не бил обиквовен историк. Той бил категоричен привърженик на римската „партия“ в спора между римската литургична практика и келтската такава. Неговите книги били извлечени от древни документи, подковани с традициите на древните отци и ни дават ясна предства за духовния живот в Англия през първите векове.
„Да прочетеш творенията на св. Беда означава да влезеш в свят, оформен от духовни традиции, много подобни на тези, които ги има при православните християни. Тези светци участват в същия героичен подвиг, показан от светците на Изток, и тяхната святост ни изпълва с любов и възхищения“, пише в едно от житията на св. Беда Достопочтени.
През 735 г. св. Беда се разболява. Въпреки своята болест той останал весел и ежедневно поучавал своите ученици, а останалата част от деня прекарвал в молитва към Бога и пеене на псалми. Той често цитирал думите на св. Амвросий: „Не съм живял по такъв начин, че да ме е срам да живея сред вас и не се страхувам да умра, защото Бог е милостив“. Освен поученията и молитвите св. Беда работил и върху англосаксонския превод на Евангелието от св. ап. и ев. Йоан Богослов, както и върху книга с откъси от писанията на св. Исидор Севилски (паметта му се чества на 4 април).
Св. Беда починал на 24 май, в навечерието на празника Възнесение Господне, а неговата памет се чества на 27 май. Тялото на св. Беда било погребано в южната част на манастирската църква, а по-късно било пренесено до олтара на храма. Днес неговите мощи се покоят в катедралната в гр. Дърам.
Historia ecclesiastica Gentis Anglorum
Най-известната творба на св. Беда е Historia ecclesiastica Gentis Anglorum или Църковна история на ангилйския народ. Според историческите данни, останали до наши дни, книгата е завършена през 731 г. четири години преди св. Беда да почине. В написването на книгата светеца бил подпомогнат и от други духовници, сред които е Албин, игумен на манастира „Св. Августин от Кентърбъри“. Книгата започва с очертаване на историята на Англия, като започва с нашествието на Цезар, съдържа също така кратък разказ за християнството в Римска Британия, а след това и мисияна на св. Августин от Кентърбъри (паметта му се чества на 26 май и за неговия живот може да прочетете тук). В своя труд св. Беда говори и за св. Григорий, папа Римски, както и за събора в Уитби, който е един от основните за историята на църквата в Англия.
Тропар на св. Беда, глас 8
С потока на сълзите си ти направи пустинята плодородна и стремежа ти по Бога даде изобилни плодове. С твоите чудеса ти озари цялата вселена. О, свети отче наш Беда, моли се на Христа, нашия Бог, да спаси душите ни!
Източници: britannica.com, englishforrussianorthodox.com, oca.org, orthodoxwiki.org, orthochristian.com
За св. Беда Доспочтени може да прочетете и още една публикация, качвана на страниците на сайта „Добротолюбие“.
Св. Беда – църковен историк и първи преводач на евангелието на англосаксонски
