Начало / Uncategorized / Св. Августин, епископ на Кентърбъри

Св. Августин, епископ на Кентърбъри

На 26 май Православната църква чества паметтта на св. Августин, епископ на Кентърбъри. Считан за един от основателите на древната английска църква. 

За живота и делото на св. Августин се знаят сравнително повече неща отколкото за други древни английски светии. Според житиеописанието му той идва на острова по поръчение на св. Григорий, папа Римски. Св. Августин се превръща и в първия архиепископ на Кентърбъри, като това става в началото на VII в. От мнозина е смятан за „апостол на англите“ и основател на Английската църква. 

През 595 г. папа Григорий Велики започва мисия по християнизирането на англите в Британия. За пръв пристан на християнската проповед било избрано кралство Кент. Според изследователите св. Григорий избира Кент, тъй като местният крал Етелберт бил взел за жена християнската принцеса Берта, дъщеря на Хариберт I, крал на Париж.

Мисията на св. Августин достига остров Танет. Крал Етелберт сам приел християнството и позволил на мисионерите да проповядват свободно, като им предоставил дори земя за построяването на манастир. 

Според едно от православните жития на св. Августин Кентърбърийски монасите-пратеници влезли в Кентърбъри с литийно шествие, като носели със себе си кръст и икона на Христос Спасител, като пеели специалните песнопения за такива шествия, написани от св. Григорий.

Св. Августин приел епископски сан от св. Виргилий Арлски (паметта му се чества на 5 март). През 601 г. Августин изпраща двама от своите ученици в Рим, за да дадат отчет на св. Григорий за първите резултати от мисията, както и да изпросят от него благословение и архипастирски наставления за по нататъшната мисия. Папа Григорий изпратил още дванадесет мисионери, като дал на св. Августин и палиум, което е евквивалент на епископския омофор в църквите на Изток, свещени съсъди и св. мощи. По този начин папа Григорий I показал, че дава благословение на св. Августин да оглави Английската църква, като дал наставления за създаването на църковна йерархия в поместната църква в Англия. Така според указанията на св. Григорий градовете Лондон и Йорк станали митрополитски центрове с общо дванадесет викарни епископи.

На 18 юли 601 г. папа Григорий Велики изпраща послание до крал Етелберт, в което го призовава да съхранява, защитава и разпространява приетата от него християнска вяра, като посочва за пример светия император Константин Велики. Папата препоръчва на краля да се вслуша в съветите на епископ Августин. В това послание св. Григорий вдъхновява краля за мисията, като му представя края на времената, като казва:

„Ние сме в опасност от много неща, които не са съществували преди; във въздуха ще има вълнение, и ужас от небето, и внезапни бури, и войни, и глад, и чума, и земетресения на различни места“. Св. Григорий призовава краля да не „погубва сърцето си; тъй като всички тези знаци за края на света са ни изпратени като предупреждение, така че когато дойде Съдията, ние да бъдем готови да Го посрещнем чрез добрите си дела“.

По същото време св. Августин започнал строителството на Кентърбърийската катедрала, която била посветена на Христос Спасител. В края на града пък бил основан манастира „Св. апостоли Петър и Павел“, който впоследствие бил кръстен на името на св. Августин.

В своето служение св. Августин успява да обедини и организира английската църква, тъй като християнски мисионери били посяли семената на християнската проповед още преди мисията на папа Григорий, но църквата на острова все още не била напълно организирана. Св. Августин свиква и Събора в Честър. 

Събирането на епископите, по инициатива на св. Августин, играе важна роля и е събитие от голямо значение за историята на Уелс и Англия, където местните британски епископи отказали да сътрудничат с мисионерите на св. Августин. Това довело до битката при Честър, където Етелберт от Нортумбрия убил кралете Повис и Гуинед по време на атаката на църковната общност в Бангор он Ди (Bangor-on-Dee). Основният богословски спор между двете църкви е точната дата на Пасха („Римската партия“ във Британия била представена от ученици на св. Августин Кентърбърийски). Най-голямата и по-съществена църковна и канонична разлика била в църковната администрация. 

Въпреки споровете местните британски епископи категорично отхвърлили предложението да изоставят своите литургични практики и да признаят св. Августин за свой архиепископ, което в техните очи изглеждало като признание за подчинение на англосаксонското кралство Кент. Този отказ бил последван от битка и загуба за страната на местните епископи, както вече по-горе казахме. Св. Августин ръкополага за епископ един от своите ученици на име Мелит (за живота на св. Мелит може да прочетете тук) и го изпраща да проповядва в земите на Източните Саксони, друг свой ученик на име Юст ръкополага за епископ на Рочестър. След като успява да подреди в някаква степен църквата в Англия св. Августин умира на 26 май 604 г.

След кончината на св. Августин, мощите му били положени пред входа на все още недовършената църква в манастира „Св. ап. Петър и Павел“. Когато храмът бил изцяло довършен през 613 г. светите мощи на св. Августин били положени вътре в храма. За живота на светеца най-вече се черпи информация от историята на св. Беда Достопочтени. 

Автор: Ангел Карадаков

Източници: pravoslavie.ruBrooks Early History of the Church of Canterbury pp. 8–9, pravoslavie.ruoca.org, orthodoxengland.org.uk 

За Ангел Карадаков

Виж още

Молебният канон на Света Богородица

Времето от 1 до 15 август е период в църковната година, през който православните се ...