Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ето преминаха вече половината дни от Пасха до Петдесетница. И днес Църквата ни предлага откъс от Евангелието, където се говори за беседата на Спасителя в Йерусалимския храм. Думите на Христос били дотолкова непривични за хората, че „чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае Писанията, когато не се учил?” (Йоан 7:15).
За да разберем цялата странност на тези думи трябва да уточним, че във ветхозаветния Израил привилегията да четат, не говоря за това, да тълкуват Писанията, била за строго определена група от хора. Ние помним, че Евангелието така и ги нарича: книжници. Затова думите на никому неизвестния Проповедник от Галилея могли действително да предизвикат смущение у народа.
В какво е разликата между проповедта на Христос и тълкованията на познавачите на Закона? Господ отговаря директно на този въпрос: „Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда” (ст. 18). Ето принципната разлика между двата подхода към, както сега бихме казали, мисията. В първия случай учението се проповядва най-напред, за да разберат слушателите, че техният наставник е лице посветено, той знае повече и затова е достоен за всякакво поклонение. Вторият случай изчерпателно описва пророк Давид: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина” (Пс. 113:9).
Навярно всеки от нас е изпадал в своя живот в такова положение, когато някой е искал от него съвет или разяснение в затруднителна ситуация. Нека си спомним как сме постъпвали в такъв случай. Ние от все сърце сме помагали на човека, но за какво? Да си признаем, че много често към това се е прибавяла горделивата мисъл: ето сега, благодарение на мен, той изпълни изискваното.
Най-често тази мисъл прониква в нас незабелязано, сякаш постепенно и ние я откриваме, когато тя вече си е свила гнездо в нашето сърце. Как да не я допускаме, как да се предпазим от греха на превъзнасяне и горделивост?
Има старо правило на политическите дейци: не можеш ли да се бориш с противниците, оглави ги. Защо да не приложим това правило към дадената ситуация. Нека си кажем : да, този човек на нещо се научи, но не благодарение на мен, а въпреки мен. Аз недостатъчно добре му обясних, показах, разказах. Може би, някой друг на моето място би го направил много по-добре. Но, благодарение на Бога, е това, което е.
Така ние ще смирим самите себе си, така ще видим, на Кого всъщност трябва да принасяме благодарност, така ние ще разберем нашето истинско място и предназначение. А после, ако тази мисъл действително ни завладее, Господ ще ни открие как да действаме по-нататък.
„Не съдете по външност, а съдете с праведен съд” (ст. 24) – говори на слушателите Христос. Да съдиш с праведен съд означава да разбираш, че над всички нас има Върховен Съдия, Който е безпристрастен и справедлив, милостив и строг. Да съдиш с праведен съд значи да се освободиш от своите чувства и емоции, да не считаш, че си постигнал нещо, а да се стремиш напред (ср. Филип. 3:13). Да съдиш с праведен съд значи да възлюбиш ближния си като самия себе си (Мк. 12:31).
Затова на практика всичко се оказва много просто. Необходимо е просто да възлюбиш Господа, Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум (Мат. 22:37). А тогава ще ни се дадат думи да поучаваме ближните, тогава ще разберем какво, как и кога да вършим и говорим, тогава ще се отворят сърцата ни за познание на Възкръсналия от мъртвите Спасител на света Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух подобава слава и чест сега и винаги и во веки веков. Амин.
Автор: Протойерей Владимир Александров
Превод: ик. Йоан Карамихалев
Източник: pravmladeji.org
