Начало / Uncategorized / Базиликите на античен Монтанезиум – гр. Монтана

Базиликите на античен Монтанезиум – гр. Монтана

Досега в и около античния град Монтана, който вероятно е бил епископски център, са разкрити четири раннохристиянски църкви: гарнизонна църква в самата крепост „Кастра Монтанезиум“, базилика извън крепостната стена и две в разкритите римски вили (№ 1 и № 2).

Раннохристиянска базилика до крепостната стена

Базиликата се намира в югоизточното подножие на хълма „Калето“, ситуирана е извън крепостната стена, но е в непосредствена близост до нея, като допълнително е била оградена с дебела защитна стена от юг и изток. Старохристиянската базилика е била построена върху развалините на разрушена антична сграда, вероятно античен храм, потвърждение за което дават последно разкритите находки. Старинната базилика е датирана от началото на IV в. (Базилика I), като по-късно е надградена с по-голяма, която е имала сравнително дълъг живот – просъщесвувала е и поне през ранното средновековие.

За първи път базиликата е разкопана през 1968-1978 г. от колектив с ръководител Л. Огненова-Маринова, като тогава обектът е останал недоразкрит.

Проучването на старината е продължено едва през 2010 г. от екип на РИМ – Монтана с ръководител доц. д-р Гергана Кабакчиева. Новото проучване е било с цел да се доизясни плана на базиликата и особено на Базилика I, да се установи цялостната хронология на обекта, както и да се проучи терена, западно от базиликата.

Сградата представлява сирийски тип базилика – трикорабна с вградена в дебелината на източната ѝ стена полукръгла апсида, фланкирана от малки правоъгълни помещения (пастофории). На изток църквата е завършвала с гладка фасада по ориенталски образец. Наосът ѝ е трикорабен, като северният кораб е по-тесен от южния. Разделителните подпори на наоса представляват квадратни стълбове, изградени от тухли. Базиликата завършва към запад с тесен нартекс. До сградата към север и изток са долепени помещения с верижен план, които са строени на по-късен етап от самата църква.

Вследствие проучването от 2010 г. се разкриват доста подробности свързани не само с архитектурата на базиликата, но и с нейната с история. Разкрити са всички тухлени стъпки от колонадата на базиликата, с размерите им са по 0,60 х 0,48 м. Изградени са от цели и фрагментирани тухли, споени с бял хоросан. Те са по пет от двете страни на централния кораб. Намерени са и няколко фрагмента от колони (малки и големи). Разчистен е и входът на южния кораб, като в подложката за прага са вградени две парчета от малки мраморни колони, което означава, че в този му вид той е оформен при изграждането на базилика II. Цялостно е разкрито вътрешното пространство в западната част на базиликата. Установено е, че подът на базилика II е измазан с хоросан с розов цвят. Навсякъде следите от пожар са много силни. Особен интерес представлява намерената в западната част на базиликата, от вътрешната страна на централния вход, мраморна статуя от римската епоха (първа половина на III в.), със запазена височина 1,43 м. Тя е била преупотребена за стъпало към вътрешното пространство на базиликата. Вероятно при подготовката за новите ѝ функции са били унищожени главата и долната част на краката.

В североизточния край на сградата са открити останките от апсидата на първата базилика. Градежът е от добре обработени блокчета, споени с бял хоросан. Разчистена е и основата на предолтарната преграда. Тук са открити фрагменти от колона и от плочите между колоните. Едната от плочите е украсена на лицевата страна с релефен кръст, а другата – с повтарящ се дъговиден орнамент. Подобни плочи с релефни кръстове са открити в базилики в Сандански, Хисаря, Силистра, Солун и другаде, всички строени през IV-V в. От интериора на базиликите в Монтана са намерени голям брой фрагменти от стъкло за прозорци, както и няколко фрагменти от стенописи.

От некропола върху базиликата са разкрити общо 25 гроба, които са били вкопани в насип под една каменна настилка, която е оформяла дворното пространство на средновековното жилище. При разкопките са открити общо 11 монети и малко керамика – късноримска, късноантична и малко от ранносредновековния период. 

Понастоящем базиликата, в по-голямата си част, е в деструктивен вид, не е реставрирана и консервирана.

Гарнизонна църква

Църквата се намира в местността „Калето“, върху високата източна част на крепостта „Кастра Монтанезиум“. И тази култова сграда, както и базиликата, е разкрита от Л. Маринова и колектив. Постройката е с размери: дължина- 14,10 м, широчина – 5,40 м. Достъпът към наоса е ставал през единствена широка врата от запад. Покрай северната стена на наоса е долепен 30 см отстъп от тухли. Дебелината на стените е 0,65 м, а на апсидата от 1 м до 1,40 м. В североизточния ъгъл на наоса има дебел 1,40 м зид, в който е вградена антична ара с надпис, в който се спомена малоазийското име „Selevcus“.

Раннохристиянска църква при антична вила № 1

Църквата се намира на 6,5 км югозападно от град Монтана. Ракрита е през 1981 г. от екип с ръководител Георги Александров. Обектът се намира на 50 м южно от керамичната работилница на комплекса на вилата.

Днес църквата е залята от водите на язовир „Огоста“.

По план раннохристиянският храм е еднокорабен, едноапсиден, без нартекс и с рамери: дължина – 12,90 м (с апсидата); ширина – 6,50 м. Единственият вход от запад води до самия наос. Характерното за тази църква е, че от югоизток и северозапад, към наоса са долепени две правоъгълни помещения. Първото е разпознато като кръщелня, а второто като жилище на духовника. Има вероятност, както е и по канона, помещението до входа да е било предназначено за дарове на богомолците. Зидовете на църквата са с различна дебелина и са градени с речни камъни и кал. Подовото покритие е от тухли. Църквата е датирана от началото на IV век.

Източници:

1. Нели Чанева-Дечевска, Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.
2. Кабакчиева, Гергана – Разкопки на раннохристиянска базилика в Монтана, АОР 2010, изд. БАН, 2011 г.

Източник: svetimesta.com

За Ангел Карадаков

Виж още

За действието на Светия Дух: в родените от вода и Дух и във всички хора

Свети Максим Изповедник Из „Въпроси и отговори към Таласий” Въпрос шести: Ако съгласно свети Йоан, ...