Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Интервю с известната руска певица Виктория Макарская, която разказва за важността от това една жена да прославя Бога с цялото си същество и във всеки един аспект, както и красотата от радостта на живота с Бога.
В рамките на великденския фестивал “Радост”, който тази година бе проведен между 14 и 25 април в Двореца на изкуствата в Минск, участие взе известната руска певица Виктория Макарская, понастоящем водеща на проекта “Руските светини” на телеканала “СПАС”, както и на авторското предаване “БАБСОВЕТ”. Много от гостите на фестивала споделиха, че беседата с Виктория за тях се е превърнала в истински подарък.
Поговорихме с Виктория за вярата и радостите от живота с Бога.
— Във Вашия “Инстаграм” обхващате широк диапазон от теми – от задълбочени духовни такива, до изцяло житейски от типа “Какъв крем да използвам, за да се поддържам красива”. Съществуват ли за Бога “незначителни” теми? Обръщате ли се към Него по всякакви въпроси, или не Го безпокоите с дребни неща.
– За Бога “незначителни” теми няма. Той е казал “Без Мен не можете да вършите нищо”. Смятате ли за незначително една жена да възпитава у себе си прекрасни и малки полезни навици, благодарение на които да бъде здрава и красива за своето семейство? Какво мислите за тази “дреболия” – представете си, че една омъжена жена реши да спре да се грижи за себе си, не мие косата си, не следи за дъха си, облича се лошо, тъпче се с храна. За мен това е страшен грях. Мъжът изпада в униние, не желае и да поглежда такава жена, започва да се заглежда в хубаво ухаещите, добре поддържани жени, а пък дъщерите започват да взимат пример от майка си и после трудно си намират съпруг…
Един многодетен свещеник ми е разказвал, че е учил всичките си дъщери още от малки да обличат красиви рокли и да се грижат за себе си, за да не си останат “стари моми”.
А и като цяло, когато една жена не изглежда добре, най-малкото самата тя се чувства зле, но още повече започва да завижда и да осъжда онези, които се будят час по-рано, спортуват и винаги намират по 10 минути, за да овлажнят кожата си или да си нанесат проста подхранваща маска за лице. В крайна сметка какво избираме да направим с унилите си лица и подпухналите ни очи? Православната жена с целия си вид трябва достойно да слави Бога.
— А как да съхраним Бога в ежедневната ни рутина?
— Когато съм с Бога, рутина не съществува. Когато Го прогонвам от живота си с моята раздразнителност, осъждане, завист и чревоугодие – тогава още от тук започвам да живея в ада. В момента, в който се отдалеча от сърдечната молитва и благодарността към Бога за всичко – животът веднага се превръща в скучна поредица от безсмислени и скучни събития.
Трябва внимателно да следим за всичко, за да можем да изживеем краткия си живот по православен начин. Казано е “Радвайте се и непрестанно се молете, за всичко благодарете”. Старая се да възпитавам себе си и децата си по този начин. Ако съблюдавам дори частично тези прости правила – това вече придава съвсем различно качество на живота!
— По време на фестивала “Радост” с много емоция разказвахте за това, че ние всички сме любими дъщери на Бога. Винаги ли сте имали такова дъщерно отношение към Бога като към наш Любящ Отец?
— В младостта си бях много уплашена и все не ми беше добре. Каквото и да правех, то беше без Бога. Никак не обичах и не уважавах хората. Осъждах всичко и всички по всякакъв повод, но за всяка една лична омерзителна постъпка винаги намирах оправдание. Едва когато осъзнах, че не е необходимо да умирам, за да ходя в ада (понеже вече живеех в него), проумях, че така повече не искам и не мога! В момента, в който проявих свободната си воля и изразих желание да намеря Бога и да се върна към Него, както и да поверя цялата си душа на Неговото безусловно любящо сърце – едва тогава постепенно, стъпка по стъпка, със съвсем малки крачки, започнах да разбирам колко щастливо може да пребивава човек в този свят, когато се вслушва в най-мъдрия и любещ Отец.
— В кои моменти се чувствате особено близка до Бога?
— По правило, когато всичко ни е добре, се молим по-малко и забравяме да благодарим. Тогава обезателно настъпват моменти на пустота и скърби.
В скърбите и болестите се връщаме към молитвата.
Понеже сме много глупави и горди, никак няма да се научим да бъдем благодарни, за горделивите по сърце нищо “не е така”. Не е ли казано “Благодарният човек никога от нищо не се нуждае?” От личен опит зная – когато благодаря за всичко и се радвам на всичко – Бог дава стократно повече, даже неща, за които не съм и мечтала.
— Случвало ли Ви се е да усетите, че Бог е пуснал ръката Ви и е престанал да Ви води?
— Ами то именно аз постоянно пускам ръцете си от Бога. Най-същественото знание, което сме изгубили – това е знанието, че всеки човек е съ-творец, заедно със своя Създател, на своя уникален и съвсем уникален живот. Бог не благославя живота, изпълнен в униние и неблагодарност. Бог иска от нас да реализираме и преумножим талантите ни в тяхната пълнота чрез служение Нему и на всички хора – любимите Му чеда в този свят.
— Виктория, много дълго сте очаквали деца. В този период от време успяхте ли да съхраните вярата в Божия Промисъл? Вече имате ли представа защо Господ е допуснал да чакате толкова?
— Слава Богу, че децата ни не се появиха по-рано. Всеки ден благодаря на нашия Отец Небесен за това, че Машенка се роди, когато бях на 39, а Ванечка, когато бях на 42. По време на това продължително чакане вярата ми се преумножи в геометрическа прогресия. Не останаха никакви въпроси защо Бог не позволяваше на нашия род да продължи, само отговори.
В наши дни наблюдаваме следната стандартна ситуация – заедно живеят бабата, майката и бездетната неомъжена дъщеря. Няма четвърто поколение, родът е прекъснат. Причина? В действителност винаги има една причина – бабата е извършила 5-10 аборта, майката – 2-3, а с дъщерята родът престава да съществува, тъй като непознаването на духовните закони освобождава от отговорност.
Родовете на убийци и прелюбодейци спират да съществуват.
Нямате и представа колко благодарствени писма със снимки на измолени деца съм получавала от жени на възраст над 40, които са осъзнавали причината за прекъсването на своя род, покайвали са се и са просели от Бога прощение. Бог им изпраща и съпруг, и дечица.
— Говорихте много за радостта по време на фестивала. А какви са Вашите изпитани методи за борба с унинието?
— Ние, съвременните хора, сме откъснати от земята, живеем в бетонни клетки, крайно зависими сме от самочувствието и физиологията. Понякога ежедневният спорт и умереното ядене могат да имат невероятен антидепресивен ефект. Чистата рокля и новото бельо, навикът винаги да поздравяваме хората и да им се усмихваме, когато излизаме от вкъщи – всичко това върши чудеса. Често нещата са много по-прости, отколкото си мислим.
— Открили сте пътя към храма, когато вече сте били на осъзната възраст. Ако се обърнете назад, какво бихте могли да кажете на миналото си аз, на онази, която все още не познава Бога? Живот без Бога – що е то? И има ли радост в него?
— Просто бих прегърнала това изгубено момиче и, без да се карам за нищо, бих я обикнала и бих я съжалила горкичката, от все сърце. Бог е Любов. Любовта и искрената доброта може да направи за човек онова, което по никакъв начин не бихме могли да постигнем с умни думи или с насилие. Спасяват ни любовта и добротата един към друг.
Обичаме малко, защото сме забравил да обичаме и, без да влизам в подробности, съм убедена, че единствено нелюбовта е коренът на всички наши проблеми и нещастия.
Бог е казал, че ще ни познае само по любовта ни към ближния, по никакви други признаци. Именно това трябва да усвоим – как да обичаме. Бих искала да завърша с думите на св. Лука Войно-Ясенцки: “Трудно е, много е трудно да обичаш хората, тъй като у тях има много злоба, неприязън и неправда. Но вие се заставлявайте да ги обичате, принуждавайте се, помнете, че Бог е любов и не забравяйте, че без любов входът към Царството Божие остава затворен за вас”.
Интервюто проведе: Олга Демидюк
Снимки – от личния архив на Виктория Макарская
Превод: Асен Андонов
Източник: obitel-minsk.ru
