Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Всеки един човек представлява безкрайна вселена – безсмъртна душа и чудно творение на Бог, което чудо той повтаря с всяко ново раждане. Вътрешният ни свят е колкото крехък, толкова и красив. Но как можем да съхраним неговата красота неопетнена? Кои са думите, които можем да намерим, за да помогнем на ближния да възсияе и разцъфти, че да не бъде обзет от мрака?
От нас зависи да помогнем на останалите да осъзнаят своя потенциал. Господ иска от нас да разкрием нашия пълен потенциал, облечени в цялото му великолепие и блясък. И все пак, Апостол Павел пише, че у нас живеят две природи, една, която намира радост от пребиваването си в Божия закон, и друга, която му се противи (Римляни 7:18-24). В живота ни се сблъскваме с хора, които пребивават в различно състояние. Коя от двете природи сме склонни да забележим? Ще видим ли само тъмната страна на човек, или ще му помогнем да разкрие свещената си природа, чрез която да засияе в пълния си блясък? Готови ли сме да последваме примера на нашия Господ, Който ни помага да отхвърлим всеки слой на греха, натрупван от небрежност, ограниченост и разсеяност, за да преодкрием истинската ни природа?
Когато четем Евангелието, кое е онова, което привлича вниманието ни и по какъв начин то се превръща в наши действия и решения? Нашият прочит на Евангелието оформя и мирогледа ни. Радваме се, когато видим лъча светлина, който пробива дебелия слой облаци, защото ни напомня, че все още има слънце над тях и скоро вятърът ще ги отвее. Не трябва ли да предизвикаме самите себе си, че и ние да се превърнем в такъв един лъч светлина в нечии живот, потънал в мрака на греха, за да озарим пътя му и да му напомним, че все още има надежда? Ние сме живи, жив е и Господ. Всички ние, ако решим, можем да отидем да Го срещнем, независимо от трудностите и разстоянията.
Господ ще ни покаже пътя във всяка една ситуация. За Него няма невъзможни неща. Човешкият гняв, раздразнителност и немощ може и да ни поставят в трудности, но, обърнем ли се към Бога, Той ще ни посочи решение и ще ни открие нови хоризонти, за които и не сме и мечтали. Всичко, от което имаме нужда, е да продължаваме напред. Когато някой се обърне към Христос, той ще продължава да върви към Него, независимо от спънките и паденията понякога. А когато паднем, нека не оставаме в калта. Трябва да се изправим на краката си и да продължим пътя си, дори да усещаме, че не можем да направим и крачка повече. Познавайки нашата немощ, Господ ще дойде при нас, за да ни преведе безопасно през бурята на живота до нашата крайна цел. Нека благодарим Богу за Неговата милост сега и вовеки.
Автор: О. Валерий Захаров
Превод: Асен Андонов
Източник: obitel-minsk.org
