Начало / Uncategorized / Раннохристиянски църкви в Шуменската крепост

Раннохристиянски църкви в Шуменската крепост

Шуменската крепост, изградена първоначално като укрепено тракийско селище, има хилядолетна история, просъществувала е през римската и ранновизантийската епохи, и през средновековието. В и извън крепостните стени са открити общо 10 църкви, строени през различни периоди от време (от IV до XIV в.).

През късноантичния период (IV-VI в.), в източния сектор на крепостта, една над друга са били изградени две раннохристиянски църкви, именувани са като Църква „А“ (№1) и Църква „Г“ (№2). Освен тези две църкви, от същия период е и една базилика от V в. ( Църква №8), намираща се в предградието южно от крепостта, която е била преизградена през средновековието (известна като църква №10).

Църква „А” е изградена върху останките на тракийско селище. По план, тя е малка, еднокорабна, едноапсидна и без нартекс. Размерите на сградата са: дължина – 9,85 м, широчина – 5,60 м. Северозападният ѝ ъгъл, при едно от преизгражданията, е бил напълно заличен. Характерното тук е, че голямата полукръгла апсида е широка колкото наоса. Църквата е имала градеж от ломен камък. Основите ѝ са намерени силно разрушени (в субструкция)поради изградените по-късно върху тях други църкви ( №2, №3 и №4).

На базата на архитектурните особености и намерените археологически материали, църквата е датирана към IV век. Тя е типичен представител на ранновизантийските крепостни църкви, срещащи се на много места по българските земи. Храмът е бил опожарен навярно по време на готските нашествия (V в.).

Църква „Г” представлява елинистична трикорабна базилика с издължени кораби, с полукръгла апсида и едноделен нартекс. Размерите ѝ са: дължина – 15,40 м, ширина на средния кораб – 5,80 м, а на страничните – 2,20 м.

От тази църква са били намерени само части от основите ѝ, както и хоросановите отпечатъци върху скалата. Основите й са били почти изцяло използвани за по-късно изградената върху нея средновековна базилика (Църква „В” /№4/).

Източно от ранновизантийскта базилика е бил изграден баптистерий с писцина (басейнче). Градежът му е бил с варовикови блокове споени с бял хоросан. Писцината е издълбана в скалата и има формата на латински кръст със заоблени рамене. По този си белег, басейнчето е близко на това в баптистерия на църквата край с. Овчарово. При по-късните промени на базиликата, баптистерият също претърпява промени, а писцината му остава под подовото ниво, благодарение на което се е запазила до днес. Базилика „Г” е датирана към края на V – началото на VI в. Построената през средновековието (XII-XIV в.) базилика ляга изцяло върху основите на раннохристиянската, като копира нейния план.

Източник: svetimesta.com

Източници:
1. Антонова,В. – Новооткрити църкви в Шуменската крепост, ИНМШ, 5, 1972 г., стр. 3-29
2. Нели Чанева-Дечевска – Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г., стр. 184-186

Снимки: Ангел Карадаков 

За Ангел Карадаков

Виж още

Молебен за здравето на Българския патриарх Неофит по повод единадесетата година от неговия избор и интронизация

Архиереите от Св. Синод на БПЦ-БП отслужиха днес в синодния параклис „Св. Цар Борис-Михаил“ молебен ...